National Interest: 5 нефтени войни, които завършиха катастрофално

Американското списание National Interest състави списък с пет петролни конфликта, които са завършили катастрофално.

През последния век различни страни са започвали войни едни с други, подтиквани от желанието си да се сдобият с нефт – стратегически суровинен ресурс, който е жизненоважен за развиването на промишлеността и армията. Но често стремежът към превземането на чужди нефтонаходища неизбежно е водил до разрушаване на самата страна-инициатор, пише изданието.

„Някои страни имаха нещастния опит да разберат, че цената, която трябва да се плати за превземането на петрола, може да се окаже много по-висока от стойността му“, се казва в статията.

Първите две места в списъка заемат сраженията за петролни ресурси по времето на Втората световна война. На първо място е Япония. През август 1941 г. САЩ и Европа въвеждат ембарго върху доставките на нефт за Токио, във връзка с агресивната политика спрямо Китай и окупацията на френски Индокитай. Именно това според авторите на статията е послужило за катализирането на агресията на Япония в Тихия океан, Далечния Изток и Югоизточна Азия, макар и да е очевидно, че е имало много причини, които са подтикнали Япония да влезе във войната. Разгромът на Тихоокеанския флот на САЩ в Пърл Харбър не решил нефтения проблем на Япония, а превземането на азиатските местонаходища не облекчило икономиката, тъй като доставките на гориво от този регион се оказали изключително сложни. В края на войната „за производството на авиационно гориво японците трябвало да изсичат гори“. Войната и стремежът към неограничени петролни запаси в крайна сметка довели до „крах на империята“, отбелязва National Interest.

На второ място е битката за Сталинград и войната на нацистка Германия със СССР. Идеята за светкавична войнапретърпява провал още през лятото на 1941 г.

„Ако някой от двамата държавни лидери е бил пленен от идеята за превземане на петрол, то това е бил Хитлер, който се оплаквал, че „генералите нищо не знаят за икономическите аспекти на войната“. Но те, за разлика от фюрера си, едва ли биха изпратили в безумна атака танковете си, за да превземат петрол“, се казва в статията.

Към юли 1942 г. основните сили на изтощената немска армия са насочени към превземането на територии в южните части на Русия и достъпа до богатите нефтонаходища в Кавказ. През август фашистите се сблъскват с дилема – да превземат Сталинград или нефта в Кавказ. В крайна сметка нацистката армия се разделя, но не успява да постигне нито една от целите си. „В продължение на шест месеца немските войски, отправени към Кавказ, отстъпват по цялата фронтова линия, а над 100 хил. войници и офицери попадат в плен в Сталинград, което се превръща в преломен момент във Втората световна война. Мечтата за нефт завършила със сриването на „стоманената мечта“ на Хитлер (от руски сталь – „стомана“, бел, ред)“, пише изданието.

В класацията също така влиза Ирано-иракската „танкерна“ война от 1980 – 1988 г. Конфликтът довежда до деморализацията и отслабването и на двете страни. Ирак започва войната, като атакува ирански обекти на нефтената промишленост и търговски плавателни съдове. Иран нанася ответни удари по иракски съдове и нефтонаходища, като освен това, разполага морски мини в Персийския залив. В конфликта щети понасят 450 кораба, но нито една от воюващите страни не успява да победи противника си. В крайна сметка иранските мини и ракети нанасят щети на американски кораби, което провокира действия на САЩ спрямо Иран.

На четвърто място застава нахлуването в Ирак и Кувейт през 1991 г. Една от причините, според изданието, е стремежът на Багдад да превземе петролните запаси на Кувейт. Но агресията на Ирак спрямо съседната държава коства на страната добрите ѝ отношения със САЩ, които на практика подкрепят Багдад във войната с Техеран. Ирак отказва да изпълнява ултиматумите на ООН и да изведе войските си от Кувейт, в резултат на което САЩ прехвърлят контингент от 500 хил. души в Саудитска Арабия и провежда операцията „Пустинна буря“, която унищожава иракската армия. Могъществото на Багдад в арабския свят значително намаля, а страната попадна в изолация, припомня изданието.

Войните на САЩ в Ирак също са свързани с нефта, но споровете до каква степен е било така ще се водят още дълги години, се казва в статията. „Дори и при наличието на други причини за мащабна военна намеса в региона на Персийския залив“ е трудно да се повярва, че САЩ биха изпратили толкова голям военен контингент, ако например Нигерия нападне Камерун. По време на американо-иракския конфликт влиянието на бин Ладен и „Ал Каида“ се увеличи, като доведе до трагедията от 11 септември, пише National Interest.