Tunisia's Foreign Minister Mongi Hamdi (R) shakes hands with his Russian counterpart Sergei Lavrov in Tunisia  March 4, 2014. . REUTERS/Zoubeir Souissi (TUNISIA - Tags: POLITICS) - RTR3G0NT

Tunisia's Foreign Minister Mongi Hamdi (R) shakes hands with his Russian counterpart Sergei Lavrov in Tunisia March 4, 2014. . REUTERS/Zoubeir Souissi (TUNISIA - Tags: POLITICS) - RTR3G0NT

BV: След Сирия Москва ще вземе под крилото си Тунис и Мароко

Публикувано от:

В бъдеще, по примера на Сирия, Москва може уверено да гарантира подкрепа на още две държави от Северна Африка, изправени пред заплахата на ислямизма, пише френското издание „Булевард Волтер“ (Boulevard Voltaire/BV) в статия, цитирана от RT. Така, създавайки защитна зона в Средиземноморието, Русия ще може по-лесно да противостои на турската хегемония и джихадистките движения, които дестабилизират както Близкия изток, така ѝ нейните собствени периферни райони.

Новината, че Русия извежда войските си от Сирия, се вписва в контекста на зачестилите външнополитически инициативи на Кремъл, отбелязва изданието. Според политолога Франсоа-Бернар Уиг руският ракетен подводен крайцер, който френските военни засякоха край бреговете си, е „демонстрация на сила“ в Средиземноморието.

На 14 март руският външен министър Сергей Лавров увери тунизийския си колега в подкрепата на Москва, припомня изданието. Това се случва в момент, в който в Тунис се наблюдава подем на ислямистката „Партия за възраждане“ и страната е застрашена от хаоса, обхванал Либия, както и от джихадистките движения, върлуващи в съседни държави като Кот д’Ивоар. В същото време руският президент Владимир Путин подкрепя и Мароко в Западна Сахара, като дава на монархията надежда за потенциална стабилност.

С други думи, новата средиземноморска политика на Русия придоби реални очертания, пише „Булевард Волтер“. Отсега нататък Кремъл може да се опира на примера от Сирия, за да уверява своите северноафрикански и близкоизточни партньори в сериозността на тези думи. При това руската стратегия е „подчинена на логиката на тройното сдържане“, се посочва в статията. От една страна, Москва се стреми да попречи на Анкара да осъществи своя неоотомански проект, чиято същност се свежда до възстановяването на турската сфера на влияние от Сараево до Кайро и от Мароко до Индонезия. От друга страна, Москва иска да удържи арабските нефтени монархии и активно разпространяващите се местни ислямистки движения.

Така Путин може да създаде в средиземноморския регион някакъв вид защитна зона, предполага авторът на статията.  Тъй като самата Русия е отчасти мюсюлманска държава (15% от населението е мюсюлманско), тя естествено е против външното турско влияние и се съпротивлява на дестабилизацията от страна на джихадистките движение в периферните ѝ райони. По тази причина Москва има сериозен интерес да развива алтернативна политика спрямо мюсюлманския свят. Но политиката на т. нар. мултиполярност в дългосрочна перспектива може да се окаже по-крехка, отколкото се предполага, констатира изданието.

Източник: Руски дневник