Снимка: Wikipedia.org

Снимка: Wikipedia.org

6 факта за реформатора Александър II, отменил робството и убит от терористи

Публикувано от:

Преди 162 години, на 2 март 1855 г.  Александър II става цар на Русия.

Той влязъл в историята като автор на велики реформи, главната от които била отмяната на крепостното право в Русия, което на практика било робство. Но царят, наричан Освободител, бил убит от революционери.

Паметникът на Цар Освободител в София

Паметникът на Цар Освободител в София

  1. Наследник на жесток и консервативен цар

Баща на Александър бил Николай I, един от най-консервативните монарси в руската история. За своята суровост той получил прозвището „Палкин“ (рус. палка – пръчка, бел. ред.) – по това време били популярни наказанията чрез удари с пръчка. След жестокото потушаване на революцията в Австро-Унгария започнали да го наричат „жандармът на Европа“.

Поражението в Кримската война (1853-1856) показало, че консервативна Русия изостава от европейските държави. Нужни били промени. Александър, който се качил на престола през 1855 г., осъзнавал остро тази необходимост.

Историкът Лариса Захарова написала в книгата си за реформите на Александър I: „Без да е реформатор по призвание, Александър II станал такъв заради потребностите на времето, трезвия си ум и добра воля“.

Е. Ботман, „Портрет на Александър II“, Руски музей

Е. Ботман, „Портрет на Александър II“, Руски музей

  1. Победил крепостното робство, но не и бедността

До отмяната на крепостното право през 1861 г. селяните от централните руски губернии се намирали в лична зависимост от помешчика (наемодателя), който имал право да ги бие до смърт, да ги продаде или да ги проиграе на карти. Формално руските закони по това време забранявали убийството на селяни, но като правило, помешчиците не търпели сериозни наказания.

С реформата си царят дал на селяните личната им свобода, но голяма част от земята, която те обработвали, останала собственост на земевладелците. За много хора този процес се проточил с десетилетия.

  1. Провеждал реформи и присъединявал нови земи

Либерализмът на царя се отразил не само върху крепостничеството. При него била въведена системата за местно самоуправление, отслабнала жестоката цензура, армията била съкратена и осъвременена. Той усъвършенствал системата на висшето образование – университетите получили голяма независимост. Модернизацията застигнала съда и финансовата система.

Империята при Александър силно се разширила: в Средна Азия руските земи се простирали до Иран, а в Далечния Изток – до тихия океан. По време на неговото царуване бил окончателно покорен Северен Кавказ, но по същото време Аляска била продадена на САЩ (1867 г.), Курилските острови били сменени за Сахалин през 1975 година. Аляска и Курилите тогава били смятани за твърде далечни територии, които е трудно да бъдат отбранявани.

  1. Запазил чувството си за хумор

Според един исторически анекдот веднъж Александър II по време на посещението си в малък руски град внезапно решил да посети местната църква, в която течала служба. Местният полицейски началник, който не очаквал такова височайшо посещение, се хвърлил пред императора и започнал да изблъсква тълпата, за да освободи път за Негово Величество. „С благоговение!“, „С почитание!“ крещял той и удрял с юмруци всички изпречили се. Императорът слушал дълго думите на полицейския началник, дълго се смял, шегувайки се, че сега е разбрал как в Русия учат на благоговение и почитание.

Една от неговите крилати фрази, пълна с царствена меланхолия, била: „Да управляваш Русия е сложно, но съвършено безполезно“.

Александър II и неговото куче Милорд, 1870 г./ Сергей Левицки

Александър II и неговото куче Милорд, 1870 г./ Сергей Левицки

  1. Бил любвеобилен

Като бъдещ престолонаследник, през 1839 г. Александър посетил Лондон, където според свидетелства на негови съвременници се влюбил в английската кралица Виктория. Но за никакъв роман не можело да става дума заради политическата конюнктура. Александър се върнал в Русия. След много години, по време на споровете между Англия и Русия за Балканската криза през 1870-те години, Александър говорел за старата си любов без всякаква романтика: „Ах, упорита е старата вещица!“.

Но и без Виктория царят имал богат личен живот. Оженил се за немската княгиня Мария Гесенска, но продължавал да има фаворитки. След смъртта на Мария се оженил за една от тях – княгиня Екатерина Долгорукова. От първия си брак имал осем деца, а от втория – още четири.

  1. Преживял пет покушения и все пак успели да го убият

При Александър руските революционери за първи път започнали да използват терористичните актове като средство за власт, а мишена станал самият император. Първото покушение станало през 1886 година. После имало още четири опита – стреляли, хвърляли бомби, взривявали царския влак.

Последният опит се оказал фатален. На 1 март 1881 г. царският кортеж бил в Петербург и по него била хвърлена бомба от революционната организация „Народна воля“. Царят починал от раните си няколко часа по-късно. На мястото на неговата гибел била издигната църквата „Възкресение Христово“, която се превърнала в една от емблемите на града.