Проф. Димитър Иванов: Руският свят е огромен и силен

Проф. Димитър Иванов: Руският свят е огромен и силен

Публикувано от:

Светът е многополюсен, разнообразен, днес се раждат другите полюси, за да се създаде световната нормалност, заяви председателят на редакционния съвет на в. Земя пред БНТ. 

В интервю за Канал 1 на БНТ вчера дирек­торът на Инсти­тута по лидер­ство при Уни­БИТ и пред­се­да­тел на Редакци­он­ния съвет на ЗЕМЯ проф. Димитър Ива­нов комен­тира широк кръг от въпроси, свър­зани с отноше­ни­ята между Бълга­рия и Русия, на състо­я­ни­ето на поли­ти­че­ския живот и поли­ти­че­ския елит у нас. Пуб­ли­ку­ваме тек­ста на интер­вюто с незна­чи­телни съкращения:

– Вие бяхте човекът, който не пожела да седне до Едвин Суга­рев. Защо не искате да деба­ти­рате с него?

– Не че не съм поже­лал. Имам лични впе­чат­ле­ния от граж­дан­с­ките позиции на Едвин Суга­рев от близо 30 години. Уважа­вам него­вата субек­тивна чест­ност и жела­ни­ето му да бъде корек­тив на край­но­стите в поли­ти­че­ския, а и в кул­тур­ния живот. Той е инте­лек­туа­лец, следи и духов­ната сфера. Друг е въпро­сът, че поли­ти­ката като дей­ност е доста далеч в послед­ните години от духов­ната сфера и хора като Едвин Суга­рев изра­зя­ват изклю­чи­телно субек­тив­ните си възпри­я­тия и усещания.

– Но това не важи ли за всеки човек. Всеки има субек­тивно отноше­ние към нещата. Той ще каже, че и вие сте субек­ти­вен по темата Русия.

– Искам да кажа друго, че поли­ти­ката, осо­бено геопо­ли­ти­ката, меж­ду­на­род­ните отноше­ния, изис­кват доста солидна тео­ре­тична подго­товка, а и немалка прак­тика, лично уча­стие, за да можеш да раз­бе­реш проце­сите, които про­ти­чат, и да вземеш вяр­ното ста­но­вище. Още повече тя е динамична, променя се, както твър­дят англи­ча­ните: Няма вечни при­я­тели, има вечни инте­реси. В слу­чая опи­тите да се говори срещу Русия са най-​малкото недо­стойни. Дори и там, където Русия, защи­тавайки сво­ите геопо­ли­ти­че­ски инте­реси, накър­нява нечии инте­реси, дори и там, където Русия се отнася недо­статъчно уважи­телно спрямо Бълга­рия, недо­статъчно парт­ньор­ски, ние трябва да имаме пред­вид, че рус­кият свят е огромен свят, силен свят, свят със заслуги към раз­ви­ти­ето на големи човешки общ­но­сти — Юго­източна Европа, сла­вян­ския свят, източ­ното пра­во­сла­вие. Рус­ката кул­тура не почива на празно място. Ние не можем да отде­ляме Досто­ев­ски или Пуш­кин, Рахма­ни­нов от рус­кия народ.

– Но това, което каз­вате, са аргумен­тите на кри­тиците. Те каз­ват: „Този голям свят е голям агре­сор, той трябва да бъде поста­вен на мястото му.“

– Не е вярно. Обръща се при­чин­но­след­стве­ната връзка нао­паки. Преди 25 години имаше два полюса — еди­ният се срути, другият победи и стана монопо­лист в света. Вклю­чи­телно и българ­ските инте­лек­ту­алци, и българ­ската поли­ти­ческа класа се запъти към Вашинг­тон. Започ­на­хме да гово­рим колко е хубаво там и какво светло бъдеще ни оча­ква. Сега светът не се връща към дву­по­люс­ния модел, но се раз­бра, че едно­по­люс­ният свят — англо­сак­сон­ският циви­ли­за­ци­о­нен модел, е неесте­ствено да съще­ствува сам. Светът е многопо­лю­сен, раз­но­об­ра­зен и сега, когато се раж­дат другите полюси, за да се съз­даде све­тов­ната нормал­ност, един­стве­ният полюс и него­вите при­върже­ници, вклю­чи­телно в Бълга­рия, вклю­чи­телно и Едвин Суга­рев, допус­кат греш­ката да защи­тават нещо, което вече е отишло в миналото.

– Нека вка­раме и българ­ската поли­тика в разго­вора. Имате ли няка­кво при­тес­не­ние, че тези, които гле­дат към Москва, са две пар­тии — БСП и „Атака“.

– Коре­ните на гле­да­нето към Москва са много дъл­боки. Те са сто­летни. „Кат Русия няма втора тъй могъща на света“ — кой го е написал?

– Пат­ри­ар­хът…

– Михаил Миков? Не. А Стефан Стам­бо­лов, изве­стен като русофоб, казва: „Ние всички искаме да пеем пес­ните на Иван Вазов за Русия, про­блемът е, че когато става дума за Бълга­рия, нашият девиз е: „Ръцете долу“. Ние сме сами за себе си, народ със само­чув­ствие. Затова е обидно, когато се говори, че в Бълга­рия има слуги на Русия. Няма такова нещо. В исто­ри­че­ски план българ­ските наци­о­нални инте­реси за опре­де­лен период, вклю­чи­телно и в послед­ните 50 – 60години, съвпа­дат с тези на Русия. Поради това у нас все още има хора, които отчи­тат огром­ното зна­че­ние на Русия.

– С какво ви награди рус­кият премиер Дмит­рий Медведев?

– С държавна награда на Рус­ката феде­рация за чуж­де­странна медия, за жур­на­ли­стика. Става дума за изда­ва­ния от Свет­лана Шарен­кова, с моя помощ, вест­ник „Русия днес — Рос­сия сего­дня“. И в пра­ви­тел­стве­ната грамота пише, че е за голям при­нос в про­паган­ди­ра­нето на рус­ката кул­тура и пис­ме­ност в България.

– Грешка ли е, че българ­ски държав­ник няма да отиде в Русия на 9 май? И българ­ското обще­ство доволно ли е, че Русия си полу­чава сега заслуженото?

– Тук не става въпрос за грешка, а за мало­кул­ту­рие. Не можеш да не оти­деш на 9 май, как­вото и отноше­ние да имаш към Русия. Искам да ви поправя с Едвин Суга­рев — побе­дата е на 9 май, защото по мос­ков­ско време е 1 часа, 9 май, а по европе­йско време е 23 часа. Тоест в Бер­лин е 8 май, а в Москва — 9 май. Това е огромна праз­ник над злото, смъртта, раз­ру­ше­ни­ето, и ние как­вото и да си мислим за Иля Муромец, който е отря­зал гла­вата на лошия змей, трябва да му отда­дем дължимото. В слу­чая това, което Едвин каза, че ако не бил вто­рият фронт, Съвет­ският съюз е нямало да победи — не е вярно. Ако не беше вто­рият фронт, тан­ко­вете на Жуков и Конев щяха да опрат в Атлан­ти­че­ския океан. И затова избър­заха с вто­рия фронт, за да спрат в центъра на Европа продължа­ва­нето на Чер­ве­ната армия на запад.

– Да, но фак­то­логи­ята продължава. Напри­мер Бер­лин — бившите съюз­ници са раз­де­лени от стена.

– Дели ги, защото НАТО преди 25 години беше на Бран­ден­бург­ската врата, а сега иска да опре на кремъл­ските стени. Кой се движи-​Западът на изток или Изто­кът на запад? Нека не обръщаме нещата. Москва не е агре­сор. По въпроса за Украйна и за Крим може да се направи справка. Във всеки един исто­ри­че­ски, лите­ра­ту­рен, кул­ту­рен реч­ник може да се види на кого при­над­лежат исто­ри­че­ски и кул­турно, ези­ково и религи­озно Крим и Източна Украйна. Това е част от рус­кия свят.

– Дово­лен ли сте от това, което каз­ват социо­ло­зите — хората нямат дове­рие на каби­нета „Бори­сов“, но той е безалтернативен.

– В Уни­БИТ напра­вихме Инсти­тут за изслед­ване и раз­ви­тие на лидер­ството. Тези дни излезе пър­вият триме­се­чен бюле­тин за състо­я­ни­ето на елита и лиде­рите в Бълга­рия. Пра­ви­тел­ството и ГЕРБ са първи от мино­ри­тар­ните участ­ници, тъй като няма нито един, който да каже ето това е мажо­ри­тар­ният участ­ник в поли­ти­че­ското про­стран­ство. Но се полу­чава така, че към края на април ГЕРБ имат 2 пъти повече рейтинг от БСП, 3 пъти повече от ДПС и 4 пъти повече от Реформа­тор­ския блок. Добро или лошо, това е възмож­ното пра­ви­тел­ство в момента. Въпро­сът е, че трябва всички ние, вме­сто да продължа­ваме да кла­тим и без това неста­бил­ния стол на пра­ви­тел­ството, да се опит­ваме да му помогнем, да го огра­ни­ча­ваме, да го кориги­раме — да върви напред към важ­ните задачи. А те са реформа в соци­ал­ните сфери и пра­во­раз­да­ва­нето, както и борба с корупци­ята. Около 8 млрд. лв. се губят от НАП и Агенция „Мит­ници“ всяка година.

– Нали те рабо­тят положи­телно сега?

– Има една управ­лен­ска лема, която гласи: „Реша­ва­нето на про­блема не може да се търси на нивото, на което е въз­ник­нал“. Трябва да се търси на по-​горно ниво, трябва да се тър­сят други хора.

– Какво се случва в пар­тий­ното инже­нер­ство — осо­бено в лявото?

– Това не е инже­нер­ство, инже­нер­ство беше при Баре­ков. Кри­зата в лявото, т. е. в БСП под дав­ле­ние на послед­ните7 – 8 години управ­ле­ние на Ста­нишев и него­вата безпринцип­ност в поли­ти­че­с­ките коа­лиции, доведе дотам, че е оздра­ви­телно да въз­ник­нат няколко нови формации, които да при­тис­нат БСП, да й дадат възмож­ност да се осъзнае, че не е на пра­ви­лен път. Когато гово­рим, осо­бено за левицата, трябва да видим каква е идео­логи­ята. Напри­мер АБВ, към които се отна­сям с уваже­ние, ако искат да бъдат поли­ти­ческа пар­тия, трябва да наме­рят сво­ята ниша малко вдясно отБСП.

– Но те са си я наме­рили. Те са част от управ­ля­ващата коалиция.

– Това е друга сфера. Идео­логи­ята е едно, поли­ти­ката е друго. Много често виждаме сме­сване на поли­ти­че­ски идеи в едно правителство.

– Какво не ви харе­сва в Татяна Дончева?

– Напро­тив, тя ми е симпа­тична, но къде са й иде­ите. Ней­ната идео­логия е: „Не съм съгласна с теб, аз знам по-​добре от теб“. Въпро­сът е да видим какво ще излезе нак­рая. Но ако тя се позици­о­нира в лявото про­стран­ство, това ще бъде оздра­ви­телно за левицата.

Интер­вюто е на БНТ