Живот без сън – Владимир Висоцки

Живот без сън – Владимир Висоцки

Публикувано от:

Роден на 25.01.1938г. в гр. Москва в семейството на Симеон Владимирович (Волфович) Высоцки (1916-1997) и Нина Максимовна (по баща Серьогина, 1912-2003). Баща му е родом от Киев, военен свързочник, ветеран от Втората световна война, с чин полковник. Майка му била преводачка от немски. Чичо му, Алексей Вл. Висоцки е писател, кавалер на три ордена Червено знаме. Изследователите на рода Висоцки се обединяват около мнението, че той произлиза от едно малко местенце, наречено Селец, Гроденска губерния, сега – Брестка област, в Беларус. Много е вероятно фамилията им да е свързана с името на град Високо, Каменецки район, Брестка област. Както често се случва, за предците на Володя има повече от една версия. Според част от изследователите, основаващи се на спомените на С. В. Висоцки, на изводите на професор Богдасаров, а също така и на анализ на архива на Брестката община, дядото на барда, чийто три имена са същите като на известния му внук, е роден в Брест през 1889 г. Неговият баща бил преподавател по руски език, с три образования – юридическо, икономическо и химическо. По-късно се преместил да живее със семейството си в Киев. Бабата, Даря Алексеевна, била медицински работник.

Володя+Высоцкий

Володя

Втората версия е основана на изследване на киевските архиви и на спомените на братовчедката на Володя – Ирена Алексеевна Висоцка. Дъщеря на Алексей Висоцки. Тя е детски писател, журналист, член е на Съюза на журналистите и на Съюза на писателите на Русия. Родена е през 1953г. В Мукачево, Закарпатска област, Украйна. През 2005г. тя издава книгата си „Моят брат Висоцки”, в която за пръв път е публикувано пълно родословно дърво на семейството. Дядото се казва Волф Шлиомович Висоцки (в последствие Волф Симеонович – Владимир Симеонович) и е от семейство на стъклар. От 1911г. живее в Киев, където се обучава в киевското отделение на Одеския търговски институт, а след това и в юридическия факултет на Киевския университет. По-късно организира ателие за производство на театрален грим, като едновременно с това поддържа и адвокатска кантора. Неговият по-голям брат, Леон Соломонович (Лейба Шлиомович) бил известен киевски инженер-химик, изобретател. Бабата, Дебора Евсеевна (по баща Бронщейн) била най-страстната театралка, която цял живот подкрепяла внука си в неговата театрална работа и творчество.

Высоцкий+семьяМакар да са много близки, тези две версии съдържат известни различия по отношение на произхода на рода. Някои са по-склонни да се доверят на братовчедката на поета, която описва всъщност собствения си род, други дават своето предпочитание на доказаните единствено с документи факти, тъй като семейните легенди не винаги могат да бъдат проследени. Въпрос на интуиция и избор. Повече са данните и там има единодушие за ранното детство на Владимир Висоцки. Роден в комуналка на 1-ва Мешчанска улица, през Втората световна война живее с майка си в с. Вороцовка, сега Оренбургска област. През 1943г. се връщат в Москва и две години по-късно тръгва в първи клас. Малко след развода на родителите си през 1947 г. Володя се мести да живее при баща си и неговата втора съпруга, Евгения Степановна Висоцка-Лихалатова. От 1947г. до 1949г. баща му е на работа в гр. Еберсвалд, Германия, където живее и малкият Володя. Завръщайки се в Москва, записва пети клас в мъжкото средно училище, а семейството му живее на „Большом Каретном”. През 1953г. се записва в драматически кръжок към Дома на учителя, чийто ръководител е В. Богомилов. Две години по-късно Володя Висоцки завършва средното си образование и по настояване на родителите си записва Московския инженерно-технически институт. Поетичната му и борбена натура завършва само един семестър, като решението да напусне института била взето в новогодишната нощ. По разказа на неговия съученик Игор Кохановски, с когото заедно посрещали Нова година, те взели решение да изпратят старата година по един нетрадиционен начин. За да бъдат допуснати до изпитна сесия трябвало да изработят няколко чертежа. Към два през нощта чертежите били готови. Тогава Володя взел бурканчето с туш (според друга версия остатъците от силно кафе) и залял с него своя чертеж. След като хубаво го полял, казал „Край. Ще се готвя, имам половин година и ще опитам да вляза в театралния. Това не е мое…” И през 1956г. постъпва в актьорския клас към студията на МХАТ. Там се запознава с Иза Жукова, с която сключва брак през 1960г. Първата му театрална работа е една година по-рано, в ролята на Порфирий Петрович, в студентския спектакъл „Престъпление и наказание” по Достоевски. От същото време е и първата му роля в киното („Връстнички”). Вярно, че тя е не просто второстепенна, а е само за няколко секунди, но това е годината, в която името му за първи път е споменато в централния печат – във в. „Съветска култура”. От 1960г. до 1964г. Висоцки работи в Московския драматичен театър „А. С. Пушкин”, където изиграва повече от десет роли. По време на снимките на „713-и моли за кацане” се запознава с Людмила Абрамова, която след четири години става негова съпруга.

Това е и времето, в което се появяват първите песни на Висоцки. Според мнозина първата му песен е „Татуировка” и е написана през 1961г. в Ленинград, макар че съществува и една друга песен, написана година по-рано – „49 дни”. Към тази песен самият творец се отнасял крайно критично, смятайки я за наръчник за начинаещи халтурници, поради което самият той в свои интервюта и биографични материали определял като първа своя песен „Татуировка”. През 1964г. Владимир създава своите първи песни към кинофилми и започва работа в Московския театър за драма и комедия на Таганка, където работи до края на живота си. Три години по-късно се запознава с Марина Влади (Марина Владимировна Полякова), която през декември 1970г. става негова трета съпруга. Самата тя актриса и певица, Марина произхожда от семейството на оперен певец. Тя е най-малката от четирите деца на В. В. Полаков-Байдаров, който изпълнявал роли в Париж и Монте Карло и на Милица Евгениевна Енвалд, балерина, дъщеря на руски генерал. И тук се срещаме с повече от една версия за произхода на рода.

Висоцки

Според едни бащата на Марина произхожда от гр. Новогрудчине, Минска Губерния, Беларус, а според други – от Москва. Въпреки рязката критика, на която са подложени ранните песни на Владимир Висоцки в централната преса, през 1968г. излиза първата негова плоча с песни от филма „Вертикал”. На следващата година Висоцки изпада в клинична смърт, която преодолява благодарение на Марина. Тя била в Москва, при него и, минавайки покрай банята, чула стонове и видяла, че той не може да диша и само „полуотворените очи молят за помощ”. Пристигналите от „Бърза помощ” доктори първоначално отказват да качат пострадалия в линейката, защото, според тях, той няма да издържи транспортирането, но, заплашени с международен скандал и разбрали най-накрая кой е той, го откарват в института на Склифосовски, където се борят за живота му в продължение на 18 часа. А Москва вече била скована в слухове за неговата смърт.

[embedyt]http://www.youtube.com/watch?v=d_zh92Xv4QI[/embedyt]

Първата му голяма, главна роля е през 1971г., под режисурата на Ю. Любимов. Спектакълът е „Хамлет” и за много хора от различни поколения това е най-интересният и най-истински Хамлет, появявал се на сцена. Първото предаване за Владимир Висоцки е 55 минутно, излъчено по Естонската телевизия. Датата е 15 юни 1972г., часът 22.50, а предаването е за „Момчето от Таганка”. Един единствен път за целия си живот Владимир Висоцки вижда свое стихотворение публикувано в съветската литература или печат. Стихотворението е „Из пътния дневник”, а изданието е литературно-художествен сборник, посветен на Деня на поезията. Годината е 1975. Три години по-късно, с указ от Министерство на културата, Висоцки официално е признат за „певец-професионалист”, естраден вокалист-солист. Дори и без този указ, името му вече било много популярно не само на територията на СССР, но ив България, Унгария, Югославия, Франция. Заедно с Марина Влади той посещава не само Франция, но и САЩ, Канада, Таити. Концертите, които той прави в различни точки на света, са над 1000, а в страните, където е бил, излизат не само негови публикации, но и плочи с негови песни. Нещо, което в родната му страна не се случва.

Висоцки2 Един от последните му концерти е в Калининград, на 22 юни 1980г. По време на концерта му става лошо и той го прекъсва. На 3 юли той има участие в Люберцкия градски дворец на културата на Московска област, където споделил пред близки, че не се чувства никак добре, но на сцената се държал бодро и дори направил двучасов концерт.  На 14 юли той изпълнява една от своите последни песни – „Вариация по цигански мотиви”, а два дни по-късно е неговият последен концерт в Подмосковието – в Калининград. Последната, изиграна от него роля, е отново Хамлет – на 18 юли.висоцки хамлетСедмица по-късно той издъхва в своята московска квартира. Големите, великите духове предизвикват много спорове, версии, задават въпроси, тревожат. Така и не е постигнато единодушие относно причината за смъртта на Висоцки. Според Ст. Щербаков и Л. Сулповар причината е в задушаване, в следствие на употребата на алкохол и морфин. Игор Еликс отрича тази възможност. Според друга версия личният му лекар, Анатолий Федотов, който веднъж вече е спасил живота на поета на същата дата предишната година, е приспал своя пациент. Според спомените на самия лекар, на 24 юли Володя се чувствал много зле и казал на майка си „Мамо, аз днес ще умра”. Някъде след 12 през нощта докторът му направил инжекция със сънотворно, след която Володя бълнувал и дълго се въртял, а после утихнал. Уморен, Федотов приседнал при него и заспал, вероятно към три часа. Когато се събудил, тялото на Висоцки вече изстивало. Точният час на неговата смърт е някъде между три и половина и пет. Според официалния доклад причината за смъртта е „остър инфаркт на миокарда”.

2f6ae36631d7816db283cbb18387e2d3_1Живял бурно и не по правилата, търсил живота с всичките му нюанси, Владимир Висоцки напуска този свят по време на провеждащите се в Москва Олимпийски игри. Градът бил затворен, много от смятаните за „неблагонадеждни” жители на Москва били изселени от града. Пресата не отпечатала обяви за смъртта на поета. С изключение на малко съобщение за датата на погребението във „Вечерна Москва” и неголям некролог в „Съветска култура”. За малкия некролог във „Вечерна Москва” главният редактор бил снет от длъжност два дни по-късно. На Таганка, над билетната каса, било поставено скромно съобщение: „Умря актьорът Владимир Висоцки”. Нито един от закупилите билет не го е върнал. Всички пазят своите билети за това не състояло се представление като реликва. Край театъра се събрала огромна тълпа, която стояла там в течение на няколко дни. Погребението било на 28 юли и цяла Москва погребвала своя любим актьор, певец… Човек.

Стадионите били празни, въпреки провеждащите се игри, около теaтъра на Таганка хората изпълвали дори покривите. По-късно, в автобуса, Марина споделила с един от приятелите на Владимир, Вадим Туманов „Вадим, виждала съм да погребват принцове, крале, но нищо подобно не съм виждала…” Така Русия изпращала своя син, написал повече от 600 песни, поема за деца в две части, изиграл десетки роли. Писал романи, сценарии, участвал в радиопиеси… И най-вече онзи, който живял така, както може да живее само един вътрешно свободен човек. Онзи, който пее така, че раздира сърцата и умовете с гласа си. Онзи, който те кара да се почувстваш свободен и ти.

[embedyt]http://www.youtube.com/watch?v=Zd7JTQShPgc[/embedyt]

Проза и драматургия

„Живот без сън” – авторовото заглавие на този роман е неизвестно. Написан е през 1968г., но първата му публикация е през 1980г. в парижкото списание „Ехо”. Заглавието е сложено от редакцията на списанието, а в СССР се е разпространявал под заглавието „Дельфины и психи” като самоделно копие.

„Някак си всичко стана” – 1969 или 1970гг.

„Къде е центърът?” – сценарий от 1975г.

„Роман за момичета” – 1977г. Романът е недовършен

„Виенска ваканция” – киноповест, писана съвместно с Е. Володарски през 1979г.

„Черната свещ” – част 1, съвместно с Леонид Мончински. Втората част Мончински писал сам, поради кончината на Висоцки.

Камелия Иванова

knigite.bg

Уникален филм за Владимир Висоцки:

[embedyt]http://www.youtube.com/watch?v=A5tkHn7qma0[/embedyt]