Вацлав Клаус: Западът лъже чудовищно за Русия

Вацлав Клаус: Западът лъже чудовищно за Русия

Публикувано от:

Интервю на британското списание THE SPECTATOR с бившия президент на Чехия, който вероятно е последният истински искрен европейски лидер

Вацлав Клаус е свикнал да говори неща, които другите избягват да изказват на глас, но, съдейки по всичко, това не е навредило на неговата популярност. Напротив — 73-​годишният ярък евроскептик и борец за свободен пазар с право се смята за най-успешния „истински консервативен” политик в Европа през последните 25 години. В края на краищата, той успя да стане първо министър-председател на Чехия от 1992 до 1998 г., а след това още десет години (20032013 г.) неин президент.

Ето защо, когато се срещаме след типично плътна сръбска закуска на Международната научно-обществена конференция в Белград, го питам какво би посъветвал Дейвид Камерън и неговата Консервативна партия.

През миналата година участвах в провеждащата се в Уиндзор конференция, посветена на обновяването на Консервативната партия — отговори той. — В изказването си зададох въпроса: „А нужно ли е да се обновявате — може би е достатъчно само да се завърнете?” Имах предвид необходимостта от завръщане към стандартните консервативни идеи и подходи. Страхувам се обаче, че сегашното ръководство на консерваторите се занимава със съвсем други неща.”

Родходът на Клаус е по-близък до „активистите”, отколкото до упоритите „модернизатори” от партийната върхушка: „Когато завърших изказването си, при мен се приближиха няколко възрастни дами и казаха, че им „приличало на реч на Маги”. Според мен сега консерваторите са се объркали в собствените си идеи. Заиграването със „зелената” идеология е неприемливо за мен.”

Клаус се отнася без особен ентусиазъм и към друг елемент от „модернизаторската” програма, за да не кажа нещо повече: „Еднополовите бракове и всякакви неща за семейството, ако говорим по-широко, това е според мен поредната прискръбна и трагична грешка на днешните лидери на партии.”

Ако послушаме как Клаус говори горещо за нелепостите на Евросъюза, е трудно да повярваме, че поне един човек със здрав ум — ляв или десен, може да поиска страната му да попадне в това обединение: „Преди няколко дни гледах списъка на членовете на Еврокомисията на Юнкер. В моята страна смятят, че 16 министри са прекалено много и всички не могат да имат пълноценни портфейли. В Европейския съюз сега те са 28 — това е повече, отколкото във всяка страна в нашата част на света. Вижте как се наричат портфейлите им — просто не повярвах на очите си! Бившият премиер на Естония е европейски комисар по цифровите пазари. Като икономист не мога да кажа какво означава това. Има и един немски политик — Гюнтер Етингер — еврокомисар по „цифровата икономика и обществото”. Ако дори в комунистически времена в нашето правителство се бяха появили такива длъжности, то щеше да бъде за посмешище. Не мога да си представя с какво се занимават тези хора.”

Клаус казва, че както и да се нарече системата, тя явно не работи: „Политиците от върхушката на ЕС и лидерите на европейските страни, които се правят, че всичко е наред, са смешно и нелепо зрелище.”

Чешкият политик смята, че е безполезно да се реформира Европейският съюз и призовава да бъде заменен с „Организация на европейските държави” — асоциация за свободна търговия без политическа интеграция.

Европа, според Клаус, греши не само в икономическите въпроси. Той е недоволен от враждебността на западния елит към Русия. Според него тази враждебност е основана на неправилните и остарели възгледи за тази страна: „Помня как един политик от някаква страна, който беше дори външен министър, ми казваше, че ненавистта му към комунизма не му позволява да чете Достоевски. Запомних тези думи внимателно и се боя, че сегашната антируска пропаганда е основана върху аналогична логика и способ на мислене. По-голямата част от живота си преживях в комунистическа Чехословакия, под съветско господство. Аз обаче не бъркам Съветския съюз с Русия. Онези, които не виждат разлика между тях, просто предпочитат да си затварят очите за нея. Винаги говоря на моите американски и британски приятели, чемакар политическата система в Русия да се отличава от нашите и нямаше да ни хареса да живеем при нея, да се сравнява сегашна Русия със Съветския съюз на Леонид Брежнев е просто глупаво. Антируската пропаганда е абсолютно нелепа и не мога да се примиря с нея.”

Клаус иска да върне пълномощията за демократично приемане на решенията обратно на националните държави: „Аз критикувам не само ЕС — отнасям се критично също така и към глобалното управление и към транснационализма по принцип. Преди седмица в Хонконг казах, че е крайно наивно да отваряш своята страна, без да си се погрижил за запазване основите на държавността. Такива неща водят или към анархия, или към световно правителство. Аз съм определено за Европа на суверенните национални държави. Ние обаче отдавна излязохме извън пределите на простата икономическа интеграция. Евросъюзът е постдемократична и постполитическа структура.”

От самото начало Клаус отстоява принципите на суверенитета в политиката и отрича господстващите гледни точки. За разлика от други лидери от страните от бившия съветски блок след падането на Берлинската стена без да се колебае той критикува западната политика. Той беше един от малкото, който се обяви срещу „хуманитарните бомбардировки” над Югославия, организирани от Клинтън и Блеър през 1999 г. Той също така рязко критикува войната в Ирак.

При това той чувства, че свободата да отстояваш „немодни” мнения и да ги изразяваш сега на Запад е под нарастваща заплаха: „Ако ме попитате има ли сега в Европа настъпление срещу свободата, ще кажа „да”. Чувствам, че върху мен оказват натиск, не позволяват да изказвам възгледите си. Сега имам постоянни проблеми с това. Внезапно, за първи път от 20 години, се сблъсках със следната ситуация — канят ме като основен докладчик на конференция, след това организаторите разбират, че имам сериозни съмнения относно Евросъюза, еднополовите бракове или украинската криза и казват: „Извинете, много ви благодарим, но вече намерихме друг докладчик”. С такива неща се сблъсквах при комунизма, но не в така наречената свободна Европа.”

За борба с тази тревожна тенденция Клаус е решил да разработи нов проект: „Планирам, ако намеря пари и хора, през следващата година да създам тримесечно списание под название „Европа и свободата”.

Трудно е да не му симпатизираш. До неотдавна Европа имаше лидери с точен и ясен мироглед — такива леви като премиера на Швеция Улф Палме и канцлера на Австрия Бруно Крайски, и такива десни като Де Гол и Маргарет Тачър. С тях можеше да се съгласяваш, или да не се съгласяваш, но не можеше да ги упрекнеш в непоследователност и неискреност. На тяхна смяна обаче дойде поколение проникващи, безцветни политици, които се колебаят заедно с партийната линия. Вацлав Клаус не е от тях. Той е реликва от времената, когато нашите лидери имаха убеждения и не се страхуваха да ги изричат. Остава да се надяваме, че той няма да бъде последният политик от този род в Европа.

в. “Русия днес – Россия сегодня”