288 години от рождението на генералисимус Суворов

288 години от рождението на генералисимус Суворов

Публикувано от:

«ТРЯБВА ДА СЕ ВОЮВА С УМЕНИЕ , А НЕ С ЧИСЛЕНОСТ».

Великият руски пълководец Александър Василиевич Суворов е  един от основоположниците на имперското военно изкуство.  През цялата военна кариера не е претърпял поражение.

Генералисимус на руските сухопътни и морски сили, генерал фелдмаршал на австрийските и сардинските войски,  кавалер на всички руски и множество чуждестранни военни ордени. Той е носил на почетното звание граф Римникский, удостоен е с титлата княз Италийски.

Суворов е роден на 24 ноември 1729г, в семейството на военен. Баща му Василий Суворов e генерал-аншев, високообразован човек, автор на първия руски военен речник, кръщелник на Петър I. Още от детските си години Суворов проявява влечение към военното дело и използвайки богатата бащина библиотека, изучава артилерийски науки, фортификация, военна история. Голямо влияние върху съдбата на Суворов оказва генерал Абрам Петрович Ханибал (знаменитият “арап на Петър Велики”), който е приятел на семейството. Той забелязва влечението на момчето към военното дело и убеждава бащата да избере за сина си военната кариера.

На 19 години започва действителната военна служба, а на 25 години през 1754г. получава първия офицерски чин – поручик. Начало на военната му кариера е участието в  Седемгодишната война 1756 — 1763 г.).

Sen-Gotard by Suvorov troops in 1799

Руските войски превземат крепостта Колберг 1761 г. през Седемгодишната война”, художник Александър Коцебу, 1852 г.

От 1759 година е офицер в Главната квартира на руската действаща Армия. Година по-късно е назначен за Генерален дежурен при Главнокомандващия на Руската Армия и като такъв участва в превземането на Берлин от руските войски.

По време на коронацията на  Екатерина II в Москва  Суворов е приет от императрицата, която му подарява свой портрет. По-късно Суворов написва на портрета: „Тази моя първа среща ми отвори пътя към славата“.

Автор е на „Полкова уредба“ („Полковое учреждение“) — инструкция, съдържаща основните положения и правила, касаещи възпитанието на войниците, вътрешната служба и бойната подготовка на войските.

От м. април 1773 година получава назначение на Балканския театър на бойните действия в Първата Руско-турска война (1768-1774 г.) Скоро след назначаването си Суворов решава без съгласуване с висшестоящите да превземе укрепения тутракански гарнизон. Турските войски са изненадани и затова Тутракан е превзет със значително по-малки от турските сили загуби. Победата има важно тактическо значение, защото така са прекъснати турските съобщения между  Силистра и Русчук  (Русе).

Вместо обикновен рапорт Суворов изпраща до командващия Румянцев следните стихове:

(„Слава на Бога и слава Вам! Тутракан е превзет и аз съм там.“)

Началникът изпраща оригиналния му рапорт на императрицата: „като безпримерен лаконизъм на безпримерния Суворов“. Същевременно го предава на военен съд за самоволните му действия. Военната колегия го осъжда на смърт, но Екатерина II не утвърждава присъдата, резолирайки:  “Победителите не съдят”“.

Командването обаче не се възползва от победата на Суворов и турските войски отново завземат Тутракан, след което се опитват да го укрепят. Едва на 28 юни, този път със заповед от командването, Суворов за втори път атакува и превзема крепостта, въпреки 4-кратното превъзходство в сили на турските войски.

След това поема отбраната на гр. Хърсово (Румъния). При опит турците да превземат града с щурм, Суворов провежда умела тактична маневра като разбива турците, които отстъпват, понасяйки тежки загуби

Следващата решаваща битка е през 1774г.  при Козлуджа (днес град Суворово, близо до гр, Варна), в която Суворов побеждава 40 000 армия на Хаджи Абдур Резак. В сражението участват като доброволци много българи.  Победата при Козлуджа  води до сключването на договора от Кючук-Кайнарджа. Този договор дава териториални придобивки за Русия, правото да покровителства православието на Балканите и свободен достъп до Провлаците.

Паметник Суворово нов1.jpg

След Първата Руско-турска война Суворов заема различни длъжности в различни дивизии. Участва в потушаването на селското въстание на Емилян Пугачов, а след изостряне на ситуацията в Кримското ханство, предизвикана от Турция да върне контрола над Крим, Суворов е прехвърлен там за успокояване на обстановката.

На 13 декември 1790 година Суворов се заема с обсадата на Измаил – най-силната крепост на р. Дунав, считана за непревземаема. Той дава ултиматум на турския командир на крепостта в срок от 24 часа да предаде крепостта, но след отказа, Суворов щурмува и я превзема след жестока битка.

Гравюра С. Шифляр «Щурм на Измаил 11(22) декември 1790 г.»

За падането на Измаил Байрон пише: „Той падна като дъб могъщ, лелеян от вековете великан”.

Известно е, че в боевете по превземането на Измаил са се сражавали над 3000 българи.

Превземането на Измаил се оказва един от решаващите фактори за победата във войната. Султанът е бил принуден да се съгласи на условията на Яския мирен договор, сложил края на Руско-турската война.

По време на полското въстание от 1794 година, Суворов подготвя втората полска кампания като разгромява съпротивата на поляците и превзема Варшава. Затова руската Императрица Екатерина II го удостоява със званието фелдмаршал.

                     Фелдмаршал Суворов чете императорската заповед да поведе руските войски срещу Наполеон. Художник Петер Гелер

През 1798 година Русия влиза във втората антифренска коалиция, като се създава обединена руско-австрийска армия с команващ, вече с австрийско звание, австрийски фелдмаршал Александър Суворов. Армията е превзела и освободила от французите редица градове и области, а Френско-италианската армия е разбита.

В Швейцарската кампания Суворов е удостоен с най-високото звание – Генералисимус.

Картината на В. Суриков „Преходът на Суворов през Алпите през 1799 година”

А. И. Шарлеман. „Фелдмаршал Суворов на височината Сен-Готард на 13 септември 1799 г.“

Суворов преминава през Дяволския мост. Художник Александър Коцебу

Паметник на Суворов в швейцарските Алпи

Огромно значение са имали неговите лични човешки качества, и демократичен стил на поведение и общуване. Във века на феодалните регламенти, мундири и регалии, олицетворяващи съсловните и чиновнически привилегии, бялата куртка на Суворов, с която се е появявал в най-опасните места и сражения, неизменно е въодушевлявала войската.

За връщането му в Русия е предвидено тържествено посрещане в Петербург, но Суворов е тежко болен и то е отменено.

На 18 май 1800 година Суворов умира. Погребан е в Благовещенската църква на Алексадро-Невската лавра. На надгробната му плоча е изсечен надписът: „Тук лежи Суворов”.

Малко  известно е, че в свитата на император Александър II, приемащ парада през  април 1877 година в Кишинев, е бил 73-годишният генерал от  пехотата Александър Аркадиевич Суворов, внук на генералисимус Александър Василиевич Суворов.

Потомъкът на великия пълководец е участвал в  Руско-турската война 1877-1878г. Александър Аркадиевич Суворов (1804-1882) е руски държавен, обществен и военен деятел, носител на висши имперски отличия.

Участието във войната донася на Александър Аркадиевич Суворов нова награда: на 2 декември 1878г. той е назначен за шев на 11 гренадирски Фанагорийски полк, който е командвал през 1839-1842г.

Източници:

http://penzacitylibblog.ru/index.php/dlya-vzroslykh/item/420-general-vpered-na-sluzhbe-russkoj-armii-a-v-suvorov

(http://dfactor.ovo.bg/publ/izmail_dunavskata_krepost_na_ukrajna/1-1-0-26)

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%A1%D1%83%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2#/media/File:Suvorov_Grave_Down.JPG

http://ryazhsk-museum.org.ru/node/129

https://ru.sputnik.md/culture/20151225/3861120.html