„…Ще минат години и нашите потомци, посетили тези сурови планини, с гордост и тържествено ще кажат: оттук е минала руската войска…“
ген. Й.В.Гурко
Генерал Иосиф Гурко на Балканах. П.О Ковалевский, 1891.
Цял живот генерал Гурко остава чужд на висшето общество и придворните честолюбци, въпреки, че е завършил привилегирования Пажески корпус. През 1860 г. Гурко е назначен за флигел-адютант на Императора. Но за маниера да се изразява директно, получил при Двора прозвището Бодил (Колючка и Пожиратель Великих Князей) -тъй като не прощавал даже на техни величества, когато са му подчинени.
Занимавайки се по поръчение на царя реформатор с уреждане на землените конфликти, Гурко още в началото на 1860 съумява да завоюва уважението както на селяните, така и на помешчиците. Опозиционният „Колокол“ на Херцен нарича Гурко „символ на доблест и чест“. В същото време и консерваторът Победоносцев пише: „…Не се е поддавал, доколкото ми е известно, на действията на политическите бъбривци и е имал пряк поглед върху държавните потребности на Русия. В него няма хитрост, към интриги той не е способен“.
Майката на съпругата на ген. Гурко – графиня Елизавета Салиас де Турнемир, наричана „руската Жорж Санд“ решава да напише книга, водена от желанието да опровергае спекулациите, отнасящи се до името на ген. Гурко, оставяйки на своите внуци истинския портрет на техния баща. През 1880 година тя написва «Воспоминания о войне 1877—1878гг.».
Войната в мемоарите на графиня Салиас де Турнемир е представена като събитие от частния живот на отделно взето семейство… С ръката на художник тя възпроизвежда картината на миналото много по-ярко от фактите, съдържащи се в историческите документи.
Общественото мнение се явява един от решаващите фактори за балканската политика. Небивало по своите мащаби движение в защита на въстаниците, стремително се развива от простото съчувствие до подкрепа с пари, медикаменти и масово участие на доброволци в освободителната борба на балканските народи, завършило с открито настояване пред правителството да обяви война.
В началото генералът е командвал най-доброто гвардейско съединение – 2-ра кавалерийска дивизия. В първия период на войната Гвардията не била мобилизирана, но със специалното разпореждане на Главнокомандващия, Гурко е бил призован в действащата Дунавска армия и назначен за командир на челния отряд. На недоумяващите въпроси на Императора, Великият княз Николай Николаевич отговорил: „Друг началник на авангардната кавалерия аз не виждам“….
Генерал Гурко поздравява опълченците
На 25 юни 1877 г. известието за това, че под командването на Гурко е освободено Велико-Търново, предизвикало необичаен възторг в цяла Русия…
Генерал Гурко влиза в София – 4 януари 1878 г. – худ. Димитър Гюдженов
„Посрещането на ген. Гурко в Пловдив“ – художник Нягул Станчев
Мария Салиас-де-Турнемир – съпругата на ген. Гурко
Йосиф и Мария Гурко са имали 6 синове. Трима от тях са починали рано. «Воспоминания о войне» са написани за Владимир, Василий и Димитрий.
Най-големият — Владимир Йосифович е роден през 1862г. Завършва юридическия факултет на Московския университет… През 1902 г. министърът на вътрешните работи В.К.Плеве му предлага пост на управляващ отдел, който се занимава с поземлените въпроси на селяните. .
По мнението на историка Ю.Б.Соловьов, Владимир Й. Гурко «повече от който и да било друг… подготвил прехода към това, което започнало по-късно да се нарича столипинова аграрна реформа»… Владимир Й. Гурко умира на 18 февруари 1927г. във Франция.
Генералът от кавалерията Василий Йосифович Гурко (шести генерал по пряка линия), един от ръководителите на руското военно разузнаване, е роден през 1864 г. По време на англо-бурската война (1899—1902) е бил руски военен агент в бурската армия… През Първата световна война възглавява 6-и армейски корпус, разгромил два австро-унгарски корпуса… През август 1917 г. в резултат на конфликт с Временното правителство е бил арестуван и отстранен от длъжност като лице , «представляващо опасност за републиката». През септември 1917 г. е изпратен зад граница. Във Франция Василий И.Гурко станал председател на Съюза на инвалидите. Умира през 1937 г.
Роденият през 1872 г. Дмитрий Йосифович Гурко е бил един от основоположниците на службата военно разузнаване на Русия. От 1891 г. служи в лейб-гвардейския Улански полк във Варшава. През 1896-а постъпва в Николаевската академия на Генералния щаб и след завършването ѝ служи в щаба на Одеския военен окръг… През 1906 г. за проявено мъжество в Руско-японската война е награден със златно оръжие.
През 1908 г. Дмитрий Йосифович е назначен като руски военен агент в Швейцария. През 1914—1915г. командва 18-и хусарски Нежински полк. След революцията емигрира в Париж, където умира на 19 август 1945г.
Паметник на генерал-фелдмаршал Гурко.
„…Не всички са го обичали, но всички са го уважавали и почти всички са се страхували, всички, освен войниците, които безгранично са му вярвали и са го обичали…“
Паметник на ген. Гурко в София
2000.net.ua/2000/svoboda-slova/istorija/85401
http://2000.net.ua/2000/svoboda-slova/istorija/85412
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%83%D1%80%D0%BA%D0%BE,_%D0%98%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84_%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87