200 години от рождението на И.С. Тургенев и 140 години от Освобождението на България от османското иго

200 години от рождението на И.С. Тургенев и 140 години от Освобождението на България от османското иго

Публикувано от:

  «…Р О Д Н А Я,    Д О Р О Г А Я    К Р О В Ь…»

И.С. Тургенев

/К 200-летию со дня рождения  И.С. Тургенева и 140-летию со дня освобождения Болгарии от османского ига/.

 

Произведенията на руските писатели от ХІХ век са преведени на много европейски езици, които са популяризирани на Запад, благодарение на И.С. Тургенев. Неговите собствени разкази, повести и романи се ползвали с успех не само във Франция и Германия, но и в славянските земи, особено в България и Сърбия.

Благодарение на Тургенев, в младата българска интелигенция се формира, за онова време, висока естетическа култура, която е трябвало да решава важни проблеми на националното развитие. И тези проблеми са включени в творческия кръгозор на И.С. Тургенев в годините на висок художествен подем на писателя и остават в съзнанието му и творчеството му в продължение на  цели три десетилетия, намирайки различни форми на изразяване. Обхватът на неговите размишления за българските проблеми е органически свързан с живия интерес към съдбата на славянските народи.

Отношението на Тургенев към българите, изразено в произведенията му, на свой ред е обусловило  специалното разположение на българите към автора на “В навечерието”, “Крокет в Уиндзор”, “Дрозд II”, “В памет на Ю.П. Вревской ” и др. Това се проявява в стремежа на много българи за лична среща с великия писател. Тези срещи помогнали на Тургенев да научи за  живота и съдбата на българския народ, да се запознае отблизо с неговата интелигенция, сведения за която писателят е могъл да получи от Аксаков, М. Погодин, С. Шевирьов, с които българите, които са  учили в Москва, са поддържали  постоянна връзка.

Интересно е да се припомни, че в 50 – 60 години на ХІХ в. в Москва са се учили: Любен Каравелов, Найден Геров, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Сава Филаретов и др. Първият отзив  за Тургенев е написан от Любен Каравелов, който е и първият му преводач. И.С. Тургенев се запознава с живота на българския народ чрез посредничеството на журналиста Стефан Бобчев. През 1879 г. С. Бобчев поискал разрешение от Тургенев да преведе романа “В навечерието”. Самото споменаване на името Инсаров предизвиквало представа за велика преданост и патриотизъм – идеал за освобождение на Отечеството от чуждото робство, така че преводачът се обърнал именно към романа “В навечерието”.

Резултат с изображение за тургенев изображения

Писателят се съгласил и даже обещал да напише предговор към първия превод. В кореспонденцията на вестник “Българиин” / г. Русе / се съобщавало за този факт, както и че Бобчев получил разрешение от Тургенев да преведе някои от разкази  от “Записките на ловеца” /«Записок охотника»/.

Резултат с изображение за тургенев изображения

По-рано, през 1876г., същият преводач публикува във вестник  “Стара планина”, издаван в Букурещ, стихотворение от И. С. Тургенев  “Крикет в Уиндзор”, в което писателят, с присъщата му художествена мощ,   разкрива трагедията на народа, по-специално след поражението на Априлското въстание от 1876г. Произведението е препечатано от ръкопис, разпространен сред българската интелигенция. В Русия то е публикувано едва през 1881г. :

Резултат с изображение за тургенев "Крокет в Виндзоре"

 

Крокет в Виндзоре

Сидит королева в Виндзорском бору…
Придворные дамы играют
В вошедшую в моду недавно игру;
Ту крокет игру называют.
Катают шары и в отмеченный круг
Их гонят так ловко и смело…
Глядит королева, смеется… и вдруг
Умолкла… лицо помертвело.

Ей чудится: вместо точеных шаров,
Гонимых лопаткой проворной –
Катаются целые сотни голов,
Обрызганных кровию черной…
То головы женщин, девиц и детей…
На лицах – следы истязаний,
И зверских обид, и звериных когтей –
Весь ужас предсмертных страданий.

И вот королевина младшая дочь –
Прелестная дева – катает
Одну из голов – и все далее, прочь –
И к царским ногам подгоняет.
Головка ребенка, в пушистых кудрях…
И ротик лепечет укоры…
И вскрикнула тут королева – и страх
Безумный застлал ее взоры.

“Мой доктор! На помощь! скорей!” И ему
Она поверяет виденье…
Но он ей в ответ: “Не дивлюсь ничему;
Газет вас расстроило чтенье.
Толкует нам “Таймс”, как болгарский народ
Стал жертвой турецкого гнева…
Вот капли… примите… все это пройдет!”
И в замок идет королева.

Вернулась домой – и в раздумье стоит…
Склонились тяжелые вежды…
О ужас! кровавой струею залит
Весь край королевской одежды!
“Велю это смыть! Я хочу позабыть!
На помощь, британские реки!”
“Нет, ваше величество! Вам уж не смыть
Той крови невинной вовеки!”

20 июля 1876, Санкт-Петербург

Резултат с изображение за тургенев "Крокет в Виндзоре"

“Крикет в Уиндзор”.

Гняв и единодушно  осъждане предизвикала в руското общество  позицията на Англия, която мълчаливо подкрепяла Турция в кървавите й  злодеяния срещу България, снабдявайки я с оръжие. Изразяването на този гняв станала  поемата на И. С. Тургенев. По думите на поета, тя  е написана през юли 1876 г .: ” Това нещо аз написах … или по-скоро го измислих през нощта, по време на безсъние, седнал във вагона на   Николаевската железопътна линия, и под влиянието на прочетените във вестниците български ужаси”. Стихотворението веднага придобило изключително широка популярност и, буквално “се разпространило в цяла Русия”. Показателно е, че за пръв път стихотворението е публикувано в частна руска печатница в Лайпциг (като листовка) и в издавания в Букурещ българския вестник “Стара планина” (на 6 ноември 1876 г.),

На 3 септември стихотворението на Тургенев е публикувано във Франция (на френски език) и по думите на съвременник “предизвикало огромен гняв в европейската преса”. То, също така, било преведено на немски и английски, но в Англия, разбира се, не било публикувано.

Публикацията в българския вестник е придружена от следната редакторска забележка: “По-долу цитираме поетичната творба на известния руски поет и писател Иван Тургенев, първо, защото има съвременно политическо значение, и второ, стихотворението е предизвикало голям шум в европейската преса. В тази поезия славният руски писател много тънко и великолепно е представил ролята на английската политика по източния въпрос и усещането,- бъдещето какво ще донесе на Англия, в резултат на нейното съвременно несправедливо поведение “.

Разгромът на Априлското въстание предизвикал вълна от възмущение в Русия, особено след като Англия, страхувайки се от нарастващото влияние на Русия, провеждала  политика на “ненамеса” в балканските проблеми, фактически поощрявайки Турция. Това обстоятелство възмутило Тургенев, който откликнал на тези събития с по-горе споменатото стихотворение.  Тогава  И.С. Тургенев писал на една  позната: “Закланите български жени и деца, дори ако   не бяха  от християнската вяра и   не  от нашата кръв – възмущението ми от турците нямаше да бъде по-малко. Да  се остави това така, да не  се осигури бъдещето на тези нещастни хора би било позорно – и повтарям, едва ли е възможно без война”.

Мнението на Тургенев произвело дълбоко впечатление на забележителната руска жена Юлия Вревская, която, по-малко от година по-късно, през юни 1877 г. се отправила в театъра на военните действия на Русия срещу Турция. Тя съобщила на Тургенев: “… уча се да се грижа за болните и се утешавам с мисълта, че върша добро дело.” В  отговорите си писателят изразил съжаление, че няма да се видят преди нейното заминаване  на Балканите: “С особено чувство Ви благодаря , че си спомняте за мен и с голяма нежност целувам Вашите мили ръце, на които им предстои да вършат много добри дела”. Енергична и дейна по природа, Вревская постоянно се стремила към най-предните позиции. През декември 1877 г. тя пише в дневника си: “Печално е да виждаме тези нещастни, истински герои, които търпят такива страшни лишения без ропот […]; да, велик е руският войник!”

Руските войници я наричали “Ангел на милосърдието”. Нежна и крехка, тя се заразява с тиф и умира на 5 февруари 1878 г. Виктор Юго нарича Юлия Петровна “руска роза,  загинала на българска земя”. Родена да бъде муза  на музиканти, художници, писатели, тя избрала пътя на човешкия дълг.

Болезнено реагирал на смъртта на Юлия Петровна Вревска със  стихотворението в проза   нейният добър приятел Иван Сергеевич Тургенев: “… Нежно, кротко сърце … и такава сила, такава жажда за жертва! […] нека нейната мила сянка да не бъде обидена от това късно цвете, което смея да положа на гроба й! ”

Още преди освобождението на България от турското робство, някои произведения на И.С. Тургенев се печатали в руски учебници, от които с особена популярност се ползвала  известната “Христоматия на руската слоовестност” от А.Д. Галахов. Например копие е притежавал основателят на новата българска литература П. Славейков, който е голям  почитател на творчеството на И.С. Тургенев. Екземпляр от тази христоматия, собственост на патриарха на българската литература, сега се съхранява в Софийската държавна библиотека. Както е известно, в книгата на Галахов е публикуван разказ  на И.С.  Тургенев «Лес и степь».

През 1883 г. П.Р. Славейков превел в стихове и публикувал стихотворението в проза  «Услышишь суд глупца», адресирайки го  към онези, които се стремят  да направят кариера, домогват се до властта и  не признават заслугите на дейците на освободителното движение.

Много е показателно отношението  на писателя Алеко Константинов към Тургенев, изразено в “изповед” пред проф. И.Д. Шишманов, в която той казва, че Тургенев е любимият му писател. Тургенев също така е имал силно влияние върху поета Пенчо Славейков, който от руския писател се учил на  хуманизъм, научил се “дори и в звяра да търси човека”.

В научната библиотека на ОГЛМ има уникални издания на повестите на И.С. Тургенев “Ася”, «Песнь торжествующей любви» на български език, издадени през 40-те години на ХХ век от издателство “Игнатов” в София. С издателството си сътрудничали висококвалифицираните преводачи  : бъдещият академик Людмил Стоянов, писателите Димитър Симидов, Васил Каратодоров и редица други майстори на перото.

Източник: http://орелпорусски.рф/2018/02/19/rodnaya-dorogaya-krov-i-s-turgenev/