На 13 март 1881г. е убит Александър II

На 13 март 1881г. е убит Александър II

Публикувано от:

 

Храмът  Възкресение Христово в Санкт Петербург е получил името  Спас на Крови сред народа, е  издигнат в памет на трагичната смърт на император Александър II.  Съборът стои на мястото на смъртното раняване на Императора  от революционерите-народоволци на 13 март (1 март стар стил) 1881 г., на брега на Екатерининския канал (сега Канал Грибоедов). Русия била шокирана от това трагично събитие. Надеждите на “Народна Воля” не се осъществили – участието  на масите не се случило. Мястото на трагедията се превърнало в място за поклонение, където започнали да се  молят за душата на убития Император. Вярващите усещали цареубийството като лична трагедия, виждайки в нея паралел със събитията от Евангелието. Така  както  Небесният Цар Исус Христос приел мъченическта смърт  за греховете на всички хора, земният Цар –  Императорът бил убит за греховете на руския народ. Желанието да се увековечи паметта на загиналия Цар Освободител обхваща всички слоеве на населението, включително най-бедните. По цяла Русия започват да се издигат множество паметници, в памет на Императора – скулптурни паметници, мемориални стели и параклиси.

Мястото на смъртното ранение на Цар Освободител е трябвало  да се възприема като “Голгота за Русия”. Този образ се разкрива най-добре в  поемата на А.А Фет:

«1 марта 1881 года»

День искупительного чуда,
Час освящения креста:
Голгофе передал Иуда
Окровавленного Христа.

Но сердцеведец безмятежный
Давно, смиряяся, постиг,
Что не простит любви безбрежной
Ему коварный ученик

Перед безмолвной жертвой злобы,
Завидя праведную кровь,
Померкло солнце, вскрылись гробы,
Но разгорелася любовь.

Она сияет правдой новой.
Благословив ее зарю,
Он крест и свой венец терновый
Земному передал царю.

Бессильны козни фарисейства:
Что было кровь, то стало храм,
И место страшного злодейства
Святыней вековечной нам.

По периметъра на фасадата на Храма Спас на крови, от южната, източната и западната  страни са закрепени 20 плочи от тъмно червен норвежки гранит. На тях са написани основните факти от биографията на Императора, изброени са реформите и военните победи по времето на неговото царуване.

Текстовете на две плочи гласят:

Плоча №18
Война за освобождение балканских христиан.
12 апреля 1877 – 19 февраля 1878 г.

«Я знаю, что вся Россия вместе со мною принимает живейшее участие в страданиях наших братьев по вере и по происхождению… Вся Россия отзовется на мой призыв, когда я сочту это нужным, и честь России того потребует… Да поможет нам Бог исполнить наше святое призвание».
(От речта, произнесена от  Император Александър II в  Двореца в Кремъл на  30 октомври 1876 г.).

Взятие Ардагана.
Переправа через Дунай у Галаца и у Зимницы.
Защита Баязета.
Взятие Никополя.
Захват Балканских проходов: Хаинкиойского и Шипкинского.
Взятие Ловчи.
Поражение армии Мухтара-Паши на Аладжинских высотах.
Горный Дубняк и Телиш.
Деве-Бойну.
Взятие штурмом Карса.
Падение Плевны. Сражение при с с.Трестеника и Мечки.
Переход через Балканы: Ташкисена, гор. Бугоров, Комарцы, Петричево, Враждебна.
Шипка.
Шейново.
Филиппополь.
Занятие Адрианополя.
Занятие Эрзерума.

Плоча № 19
19 февраля 1878 года.
Заключение мира в С.-Стефано.
Воссоединение с Россией отторженного участка Бессарабии.
Присоединение Карса и Батума.
Независимость Румынии, Сербии и Черногории.
Освобождение Болгарии.

 

На 19 февруари (3 март) 1861 г. в Петербург  император Александър II  подписал Манифеста «О всемилостивейшем даровании крепостным людям прав состояния свободных сельских обывателей» и Положения за селяните, излизащи от крепостната зависимост,  състоящи се от 17  законодателни акта. На основание на тези документи, селяните  получили лична свобода и право на  разпореждане със своето имущество.
Съгласно Манифеста, на селяните са били присвоени граждански права – свобода за встъпване в брак, самостоятелно сключване на договори и водене на съдебни дела, придобиване на недвижимо имущество на свое име.
На селяните е дадена юридическа свобода, но земята е обявена за собственост на помещиците…

Селската реформа от 1861 г. имала огромно историческо значение. Тя открила пред Русия нови перспективи, създавайки възможност за широко развитие на пазарни отношения. Отмяната на крепостното право е прокарала път за други изключително важни преобразувания, насочени към създаване в Русия на гражданско общество.

Текст на плоча №8
19 февраля 1861 года.
Освобождение крестьян от крепостной зависимости.
«Осени себя крестным знамением, православный народ, и призови с Нами Божие благословение на твой свободный труд, залог твоего домашнего благополучия и блага общественного…».
Александр.

19 февруари (3 март) 1855 г. Възкачване  на престола на Император Александър II.

Текст на гранитната плоча №4
19 февраля 1855 года.
Восшествие на престол Государя Императора Александра II.

«Вступая на прародительский Наш Престол Российской Империи и нераздельных с нею Царства Польского и Великого княжества Финляндского, пред лицом невидимо соприсутствующего Нам Бога, приемлем священный обет иметь всегда единою целью благоденствие Отечества Нашего. Да руководимые, покровительствуемые призвавшим Нас к сему Великому служению Провидением, утвердим Россию на высшей степени могущества и славы, да исполнятся чрез Нас постоянные желания и виды Августейших Наших предшественников Петра, Екатерины, Александра Благословенного и Незабвенного нашего Родителя».

Александр.

Размерите на гранитната плоча са: 113,5 х 200,5 см. По цялата повърхност на гранита  се виждат следи от снаряди.  Тези разрушения са запазени в памет на героичния подвиг на жителите на Ленинград.

Източници:

https://sergej-manit.livejournal.com/1154225.html