Иля Ефимович Репин се е родил на 5 август 1844 година . Неговото име е известно далеч зад пределите на Русия. Литературният критик Александър Генис си спомня: когато в Ню Йорк, в музея Гугенхайм имало изложба на руски художници, пред картината на Репин «Бурлаки на Волге» се образувала най-дългата опашка.
Известният художник илюстратор Владимир Милашевский пише в своите мемоари през 1913г: „За всеки руски човек -Христос, Толстой и Репин са абсолютни легенди, поставени един до друг…“
«Репин в средата на интелигенцията е бил безусловен кумир. Задължително на стената са били окачени репродукциите на неговия „Толстой“ и „Запорожци“ — олицетворение на руския бунт, волност и свобода», — пише Милашевский.
«При влизане на Репин в трамвая, пътниците не излизали от вагона, пропускайки спирките си ».
„Платната на Репин са като стиховете на Пушкин. Можеш да не ги помниш, но те винаги са с теб“.
Художникът Игор Грабар описва картината «Крестный ход в Курской губернии»: „Колкото повече се вглеждаш в персонажите, толкова повече се изумяваш на разнообразието и точността, с която художникът ги изтръгва от живота“ .
Една от най-известните негови картини, която погрешно наричат «Иван Грозный убивает своего сына», в действителност се нарича «Иван Грозный и сын его Иван 16 ноября 1581 г.», има печална съдба. Тя не се харесала на император Александър III и е първата картина в Русия, забранена от цензурата. През 1913 година фанатичният иконописец Балашов я срязва с нож, така че художникът е трябвало да я възстановява. Главното в тази работа са очите на царя, в които болката, ужасът, отчаянието и разкаянието почти преминават в безумие. А през октомври 2013 г. поредната група фанатици заявила, че картината трябва отново да бъде забранена, тъй като „оскърбява чувствата на руските хора“.
Репин умира на преклонна възраст през 1930 година, като до края на живота си е продължавал да рисува…
