140 години Българска армия

140 години Българска армия

Публикувано от:

ВЫСОЧАЙШЕ утвержденная 25 апреля 1878 г. инструкция для обучения ратников Болгарского ополчения. – Прибытие Императорского Российского Комиссара в Болгарию и утверждение им выработанных военным отделом инструкций и положения об управлении Болгарским земским войском. – Форма обмундирования, данная  – Переименование прежних дружин Болгарского ополчения и сформирование новых. – Второй набор. – Личный состав управления Болгарского земского войска. – Основание военного училища и учебных частей. – Вооружение и снаряжение земского войска. – Казарменное расположение и продовольственная часть. – Устройство медицинской части. – Характер обучения новобранцев. – Смотр дружинам в Филиппопольском лагере – Инспектирование дружин начальником штаба войска. -: – Обнародование общих оснований образования и устройство земского войска в Болгарии. – Выделение из состава войска частей, расположенных в Восточной Румелии. – Ускоренный выпуск в юнкерском училище. – Расформирование управления Болгарского земского войска.

Българската земска войска е създадена от Българското опълчение на основата на „Временните правила за Българската земска войска“ от 25 април (7 май нов стил) 1878г. , със заповед № 1 от 8 юли (20 юли нов стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. На 10 юли (22 юли нов стил) 1878 г. със заповед № 3 отново на княз Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска. На 12 юли (24 юли нов стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, активно подпомаган от първия военен министър на България руския ген. П. Д. Паренсов. За началник на щаба полковникът от генералния щаб полковник Липранди. За началник на българската артилерия е назначен полковникът от гвардейската конна артилерия Лесовой. За завеждащ инженерната и сапьорната част  – военният инженер щаб-капитан Саранчов.

Временното руско управление въвежда задължителна военна повинност за мъжете от 20 до 30 г. със срок на служба за редовия състав 10 г. От тях 4 г. в Действащата армия и 6 г. в запас. Още през април 1878 г. е свикан първият набор от около 9000 души, а малко по-късно и вторият – над 20 000. За тяхното въоръжаване руското командване предоставя безвъзмездно необходимото оръжие.

Офицерският кадър се формира от руски офицери и от български офицери на руска военна служба, а обучението се осъществява по руски устави.

За подготовка на Българската земска войска, специално за офицери-българи в княжеството се създава двукласно военно училище през есента на 1878 г. В първата година на откриването му в него се обучават 200 щатни юнкери (курсанти) и 55 приходящи (в по-горния клас 163 и в началния – 92 човека). Освен тях, 90 младежи са изпратени да изучават кавалерийската служба в Русия, в Елисаветградското юнкерско кавалерийско училище и
42-ма българи са изпратени на обучение в училищата: пиротехническото в Санкт-Петербург и оръжейното в Тула.

На 1 септември1878 г. във Филипопол (дн. Пловдив) княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков подписва Заповед № 14 за Военното управление на Българската земска войска, с която назначава първия команден състав на Софийското военно училище, състоящ се от шест души.

За първи началник на училището е назначен капитанът от руската лейб-гвардия на Литовския полк Николай Николаевич Флейшер, който на 6 септември издава Заповед № 1 на училището. От тази дата започва летоброенето не само на военното училище, но и на цялата българска военнообразователна система. За завеждащ учебната част в училището е назначен щабс-капитана от лейб-гвардейския Литовски полк Рябинкин, а за ротен командир на юнкерите – капитанът от Уралския пехотен полк Стрижевский. Четенето на лекции става на руски език, а по някои предмети – на български.

Началник щаба на Българската земска войска полковник Липранди пише в своите спомени ( “Шипка 1878-1902 г.” в “Русском Инвалиде” 1902 г., № 231):
“Ударите с щик, стрелбата в цел, строевите учения, прилагането на устава в различни бойни случаи, постоянните атаки, пълното познаване на уставите за караулната и полева служба, въобще всичко се изпълнява така добре и разумно, че би извикало най- топло одобрение и в Бендерския лагер през 1873-1876г.”

Важно място при формирането на армията на България представлява и обособяването на Дунавската флотилия през лятото на 1879г. За нейн пръв началник и командир е избран руският капитан- лейтенант Александър Егорович Конкеевич. Флотилията има изключително важно военностратегическо значение за осигуряването на сигурността и спокойствието по северната ни граница. Русия подарява на българската дунавска флотилия 4 парахода, 7 патни катера, 1 шхуна, 1 баржа и 5 гребни лодки. Особена роля има Дунавската флотилия за полагане основите и бъдещото развитие на военоморските сили в Княжеството.

Източници:

http://adjudant.ru/bulg/00.htm – Болгарское ополчение и земское войско                                       https://www.nvu.bg/node/137                                                                                                             http://macedonia.kroraina.com/dibo/bo/bo_7.htm                                                                                       http://istoriq.dokumentite.com/art/formirane-i-nachalno-razvitie-na-bylgarskata-armiq-sled-osvobojdenieto/87355