На 19 февруари (3март) 1887 г. от този площад бил даден сигналът за Русенския бунт на офицерите – русофили начело с майор Узунов, Тома Кърджиев, Олимпи Панов и други против диктаторския режим на Стамболов за вечна дружба с великия руски народ. Тук са станали първите сражения ( надпис върху паметната плоча на “Мъжката гимназия” в гр. Русе)

На 19 февруари (3март) 1887 г. от този площад бил даден сигналът за Русенския бунт на офицерите – русофили начело с майор Узунов, Тома Кърджиев, Олимпи Панов и други против диктаторския режим на Стамболов за вечна дружба с великия руски народ. Тук са станали първите сражения ( надпис върху паметната плоча на “Мъжката гимназия” в гр. Русе)

130 години от бунта в Русе на български офицери русофили срещу антируската политика и регентството в България

Публикувано от:

Детронацията на княз Александър I Батенберг (9 август 1886) и абдикирането му на 26 август 1886 г. предизвикват политическа криза в страната (1886-1887), която се изостря, след като Русия скъсва дипломатическите отношения с България на 5 ноември 1886 г. Регентството начело със Стефан Стамболов предприема гонения срещу проруски настроените офицери, в резултат, на което много от тях емигрират в Румъния. В началото на 1887 г. част от тях (начело с майор П. Груев и капитаните Р. Димитриев и Ат. Бендерев) създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България.

      Планът предвижда, след като превземат Русе, военните части да превземат Свищов, Търново, Шумен, Силистра, Варна и да се насочат към София. След преждевременното избухване и потушаване на въстанието на 16 февруари 1887 г. в Силистренския гарнизон, Атанас Узунов, комендант на Русе и командир на пионерния полк, взема решение за въстание в Русе. На 19 февруари част от войската остава вярна на правителството и бунтът е потушен. Осъдени са на смърт и са екзекутирани на 22 февруари 1887 г. майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, подпоручик Кожухарски, капитан Георги Зеленгоров, подпоручик Трънбешки, подпоручик Енчев и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков.

Олимпи Панов и Тома Кърджиев са активни участници в национално-освободителното движение преди Освобождението от османско иго.

Паметник на офицерите - русофили в Русе, въздигнат през 1933 г. от русенци-родолюбци и близки на загиналите. Автор на проекта е проф. Анастас Дудолов. Скулптурната фигура е била излята от бетон поради липса на средства. В 1943 г. паметникът е взривен от организация "Бранник". През 1966 г. по случай 80-годишнината от бунта на офицерите-русофили паметникът е възстановен отново по проект на Ан. Дудолов с участието на скулпторите Н. Терзиев и Г. Радулов.

Паметник на офицерите – русофили в Русе, въздигнат през 1933 г. от русенци-родолюбци и близки на загиналите. Автор на проекта е проф. Анастас Дудолов. Скулптурната фигура е била излята от бетон поради липса на средства. В 1943 г. паметникът е взривен от организация “Бранник”. През 1966 г. по случай 80-годишнината от бунта на офицерите-русофили паметникът е възстановен отново по проект на Ан. Дудолов с участието на скулпторите Н. Терзиев и Г. Радулов.

Кратки биографични бележки за участници в бунта на русофилите от Русе

      Олимпий Спиридонов Панов е български революционер, офицер, бесарабски българин. През 1869 г. Панов се среща с Л. Каравелов, А. Кънчев и П. Хитов. Избран е за член и секретар на БЦБО в Букурещ. Когато Русия обявява война на Турция през 1877 г., Панов се записва в Първа дружина на Българското опълчение и участва във войната. След Освобождението следва в С. Петербург в Академията на Генералния щаб (1880-1883 г.). След Съединението е назначен за началник на артилерията в Българската армия. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение. От 12 до 16 август 1886 г. Панов е министър на войната. За участие в Русенския бунт през 1887 г. е разстрелян.

      Димо Юрданов Тръмбешки е военен деец, подпоручик от 1885 г. Баща му и брат му са убити в Руско-турската война (1877-1878 г.). През 1882 г. Тръмбешки постъпва във Военното училище в София. В Сръбско – българската война през 1885 г. е портупей юнкер. Командва рота в първа дружина на 5 пехотен Дунавски полк. Сражава се на Сливнишката позиция. Произведен е в звание подпоручик на 3 декември 1885 г. След войната служи в 5 пехотен Дунавски полк в Русе. Участва в детронацията на княз Александър Батенберг (1886 г.) и в Русенския бунт на офицерите-русофили на 19 февруари 1887 г. Осъден е от военнополеви съд на смърт и разстрелян.

      Атанас Маринов Узунов е български военен инженер, майор от 1886 г. Участва в национално-освободителните борби като въстаник в Червеноводската чета през 1875 г. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). Сражава се при Зайчар и Корито. Постъпва в Одеското военно училище. При обявяване на Руско-турска война (1877-1878 г.) се записва опълченец в Трета рота на 2 опълченска дружина. Участва в боя при Стара Загора, сражава се на Шипка и в Котленския балкан. За отличие Ат. Узунов е награден с Георгиевски кръст IV степен и е произведен в офицерско звание прапоршик през 1878 г. След Освобождението той служи в Източнорумелийската милиция. Следва във Военно-инженерна академия в Русия. В Сръбско-българската война (1885 г.) е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Отблъсва натиска на Тимошката армия на 14-17 ноември 1885 г. и я принуждава да се оттегли. Обявен е за почетен гражданин на Видин от 1886 г. Ат. Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите русофили, за което е осъден на смърт и разстрелян.

      Тома Антонов Кърджиев е български революционер, учител. През 1860 г. семейството му се преселва в Русе, един от учредителите и ръководителите на революционния комитет в града (1871 г.). Участва в Сръбско-турската война (1876 г.) и в Руско-турската война (1877 г.). След Освобождението се завръща в Русе. Участва в Русенския бунт (1887 г.). Осъден е на смърт и разстрелян.

.