122 години от смъртта на Пьотър Владимирович Алабин

122 години от смъртта на Пьотър Владимирович Алабин

Публикувано от:

В числото  на най-запомнящите се градоначалници в четири вековната история на гр. Самара е Пьотър Владимирович Алабин

Държавен  и обществен деятел, почетен гражданин на градовете Вятка, Самара и София.

Пьотър Владимирович Алабин е роден на 29 август (по стар стил) 1824 година в град Подолск, Московска губерния в семейството на руския дворянин Владимир Алабин, и дъщерята на френския емигрант Мартен. След завършване на Петербургското търговско училище, постъпва на военна служба като офицер в Руската армия. Участва в похода на руските войски в Унгария (1849г), в Дунавската кампания и в Кримската война при отбраната на Севастопол.

Излиза в оставка с военен чин капитан и преминава на работа в граждански ведомства. Живее в гр. Вятка, а по-късно – в Самара. Управляващ Самараската палата за държавни имущества в продължение на 10 години, като е първият ръководител на това ведомство. От 11 до 30 май 1874 г. и от 21 юни до 10 септември 1875 г. изпълнява длъжността губернатор на Самарска губерния, след което е завеждащ пожарния обоз. Кмет е на град Самара от 18 декември 1884 до 8 март 1891 г

Когато започва освободителната война на българския народ 1877-1878година , Алабин става инициатор за създаване на интернационално движение в Самара.

Жестокостта, с която е потушено Априлското въстание през 1876 година, предизвиква съчувствие към положението на християните в Османската империя в Европа и особено в Русия. На 1 април 2877 година Русия обявява война на Турция.

Веднага след обявяването на войната по цялата огромна територия на Русия започват да се сформират бойни дружини, в които се записват хиляди доброволци.

Прогресивните жители на Самара също се включват  в общоруското движение в подкрепа на българския народ. Група градски депутати с още през 1876 година решава да изготви особено Самарско знаме, което да се връчи на сражаващите се против турците българи.

Депутатът от Самарската градска Дума Пьотър Владимирович Алабин

и неговата  жена Варвара Василиевна

вземат  активно участие в организацията на  това дело.

Скиците на необикновения подарък е разработил самарския художник Николай Симаков. С изработването на знамето се заемат монахините от Иверския женски манастир .

От едната страна върху черен кръст те изобразили славянските първоучители  Кирил и Методий.

  На другата – иконата на  Иверската  Богородица, в името, на която в Самара е основан женският манастир.

Върху широка синя лента избродирали със златни конци надписа: «Болгарскому народу г. Самара. 1876 г.» И по-надолу: «Слава болгарскому народу. 1876 г.». Към дръжката на знамето е била закрепена позлатена скоба с надпис:  «Болгарскому народу г. Самара. 1876 г.».

На своето заседание от 17 април 1877 година градската Дума е взела решение  да отпусне за подпомагане на братския славянски народ 25 хиляди рубли, което е представлявало огромна сума за бюджета на Самара по това време.  На другия ден на извънредно заседание депутатите на Думата взели решение  за предоставяне на вече готовото Самарско знаме в главната квартира на Дунавската армия за връчване на българското опълчение.   В документа е било записано, че знамето трябва да се връчи на  «болгарским дружинам, когда они будут призваны для освобождения своего народа». От Думата била избрана делегация в състав кмета на града Ефим Кожевников и депутата Пьотър Алабин за предаване на знамето на българското опълчение, а също така приветствен адрес и икона на покровителя на Самара  „Свети Алексий.  На 20 април, на самарското пристанище делегацията е изпратена в далечния път почти от целия град.

Ефим Кожевников и Пьотър Алабин връчили Самарското знаме на опълченците в град Плоещ  на 18 май (по нов стил) 1877 година.

Художник Николай Дмитриев-Оренбургски

След това знамето е било осветено и тържествено връчено на третата дружина на българското опълчение.

Предавайки на воините знамето, Алабин се обърнал към тях: „Отдалече, през цялата руска земя, знамето е донесено за вас като живо свидетелство на това, че то ви се дава не от някакво ъгълче на Русия, а от цялата руска земя. Вървете под сянката на това знаме! Нека то да бъде залог за любовта на Русия към вас. Нека то да бъде знаме на възцаряване завинаги  във вашата многострадална страна на мир, спокойствие и просветление”.

«Издалека, через всю русскую землю, знамя принесено к вам как живое свидетельство того, что оно дается вам не каким-нибудь уголком России, а всею русскою землею. Идите же под сенью этого знамени! Пусть оно будет залогом любви к вам России. Пусть оно будет знаменем водворения в вашей многострадальной стране навсегда мира, тишины и просвещения».

В отговор над войските прокънтяло  гръмогласно «Ура».

Българските и руските воини се отправили към Стара Загора на 10 юли 1877г.

населението ги посрещнало с хляб и сол и камбанен звън.

След края на Руско-турската война 1878година Самарското знаме се превръща в историческа реликва за българския народ. То е наградено с висш военен орден „За храброст”.

Самарският депутат Пьотър Алабин, доставил в състава на делегацията тази светиня от Русия, след Освобождението на България от турско иго, пребивава в България в продължение на година. Участва във Временното руско управление. Главен представител е на руския „Червен кръст“ и на Московското и Петербургското славянски общества, а от декември 1877 г. е губернатор на София (вицегубернатор е Марин Дринов).

В София, както и в целия Софийски окръг, въвежда гражданско управление. Алабин подема и реализира създаването на библиотека и музей в София по идея на Михаил Буботинов.

Пьотър Алабин умира на 10 май 1896г. Погребан е на територията на Иверския манастир.

«Волжский вестник» в своя некролог е написал, че «в лице Алабина умер самый выдающийся деятель Самары».

. http://историческая-самара.рф/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3/%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F/%D0%B0/%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87.html

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%8C%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BD