11 август 1877 година: Решителната битка за Шипка

11 август 1877 година: Решителната битка за Шипка

Публикувано от:

11 август (23.08 по нов стил) 1877 година  е един от най-драматичните и кървави дни в българската история. На тази дата се води  решителната битка при връх Шипка, която предопределя изхода от войната и бъдещето на България.

Турските атаки започват около 4:00 часа, като направленията на ударите са променени. Расим паша атакува в две колони връх Узункуш и връх Кючюк Йешилтепе. Колоната на Салих паша атакува връх Свети Никола, а общия резерв връх Акри Джебел.

Вейсел паша около 9:00 часа изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всички атаки са отбити.

Обстановка става критична към 16:00 часа когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката. Отстъпването на връх Кючук Йешилтепе се схваща от отделни командири като разрешено отстъпление.

Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: полковник Липински с 20 войника спира отстъплението в района на кръглата батарея, полковник Де-Прерадович задържа състава на кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабс-капитан Поликарпов задържа прислугата на централната батарея, а доктор Константин Везенков (старши лекар на Българското опълчение) организира конраатака със силите на ранените, които могат да се движат.

Към 17:30 часа на връх Шипка пристига първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама войника на артилерийски коне от XVI-и Стрелкови батальон на IV-а Стрелкова бригада (желязната, командир, генерал-майор Адам Цвецински).

До 18:00 часа батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от XXXVI- Орловски и XXXV- Брянски Пехотен полк и превзема вр. Кючук Йешилтепе. Пристига и II-а Стрелкова бригада от XIV-а Пехотна дивизия (командир генерал-майор Михаил Драгомиров).

Позициите са стабилизирани и към 22:00 часа решителния бой затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава: “Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение.”

Оценявайки бойните качества, проявени на 23 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до Началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявява: “Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек.”

След няколко дни настоява: “Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия.”