Роботите в орбита могат да се повредят, докато човекът дори със свръх възможностите си се справя с всякакви извънредни операции..
На 7 март се навършиха 55 години от създаването на първия отряд космонавти в СССР, а на 18 март човечеството отбелязва началото на нова епоха в историята си — преди 50 години (1965 г.) на тази дата космонавтът Алексей Леонов излиза от кораба „Восход-2″ и става първият човек прекарал 12 минути в открития Космос. Малко след това — на 3 юни 1965 г., американският астронавт Едуард Уайт също излиза в космическото пространство от кораба Gemini–4.
След полета на първия човек в Космоса — Юрий Гагарин, поколения деца мечтаеха да станат космонавти. Днес ако попитате някой ученик какво знае за Космоса, сигурно ще ви помисли за извънземен (има, за щастие, и редки изключения). Мистично-романтичните приключения отпреди половин век днес изглеждат като обикновено всекидневие. А всъщност хората от различни националности, които преодоляват земното притегляне, продължават да правят чудеса — без преувеличение — с риск за живота си. В космическия дом, като в Ноевия ковчег, заедно с хората летят растения, насекоми, дребни същества от животинския свят. Летят все по-дълго и по-дълго, подготвяйки човечеството към нов скок в Космоса — отново към Луната и за първи път към Марс. И това в момент, когато на Земята бушуват кървави войни, а хората са наежени един срещу друг, сякаш не живеят на една и съща планета по едни и същи човешки закони. А може би било полезно за военолюбците да вдигнат поглед към небето и да видят как в космическия дом — Международната космическа станция (МКС), съжителстват руснаци, американци, италианци, японци и прочие човеци, общуващи помежду си на езика на мира, науката и в името на общото бъдеще на човечеството.
Най-съвършената апаратура дава точна снимка на космическия свят, но тя е неспособна да предаде емоцията и изтънченото човешко усещане за красотата на нашата планета, видяна от космическите висини. Затова безценни са картините на космонавта-художник Алексей Леонов. Първият човек видял Земята не през илюминатора на космическия кораб, а на живо — първият земен жител свободно плувал 12 минути в космическото пространство, е споделил чувствата и настроенията си от абсолютно непозната за човек среда в уникални картини. Избирайки го в отряда на космонавтите комисията едва ли е оценявала художествения му талант, за нея е било важно, че младият летец успял блестящо да приземи авариралия МИГ-15бис с изключени двигатели. Но може би самият Сергей Корольов е оценил и таланта на летеца Леонов, избирайки човек за първото излизане в открития Космос? Задачата не е била само техническа, а до голяма степен и психологическа — как ще се почувства Човек останал насаме с Пространството? Главният конструктор решил, че именно художник би могъл най-добре да опише и нарисува впечатленията си. Въз основа именно на личните си преживявания по-късно Алексей Леонов издава книгата „Психологически проблеми на междупланетния полет”.
Още повече, че може би и Господ да е помогнал на Леонов да се завърне жив на кораба. Много години след полета, след разсекретавяне на документите, става ясно, че конструкторите на първия извънкорабен скафандър сгрешили и гъвкавостта на надутия комбинезон се оказала по-малка от разчетите. В резултат на това ръцете на Леонов излезли от ръкавиците, а краката му — от обувките, и движенията му практически били невъзможни, но пряко сили той трябвало да се движи. И той го направил. А след това променил и траекторията си на влизане в кораба като вместо с краката, влетял с главата напред, след което трябвало някак да се превърти в тесния тунел на шлюзовата камера. Затова няма да е пресилено да се каже, че подвигът на Алексей Леонов е двоен — не само е първият човек, усетил досега на Космоса, а и за първи път космонавт реагира в движение според променящата се ситуация и то извън кораба.
Вторият полет на Леонов е също емблематичен — на „Съюз-Аполон” за първи път в орбита се срещат противниците в студената война и в космическата надпревара.
До 1991 г. Леонов оглавява отряда на космонавтите в ЦПК „Гагарин”.
Алексей Леонов и колегата му Андрей Соколов са единствените художници в историята на руската космонавтика.
Според новата концепция за развитие на руската пилотирана космонавтика до 2030 г. и в по-далечна перспектива, МКС ще бъде използвана до 2024 г., а към 2030 г. се предвижда полет до Луната. Възможно е Русия да пристъпи към изграждане на собствена орбитална база. В съответствие с целите вече е в ход тотално обновяване на Центъра за подготовка на космонавти (ЦПК) „Ю.А. Гагарин) в Звездното градче, оборудването му с невиждата досега техника — модернизация на центрофугата(тя се движи със скорост около 250 км/ч, 36,5 оборота в минута), изграждане на полигон за подготовка на космонавтите за оцеляване при различни климатични условия, модернизация на рехабилитационната база и пр. Перспективно направление е разработването на виртуални тренажори, които вече се използват и непрестанно се усъвършенстват. По този повод ръководителят на Центъра за подготовка на космонавти Юрий Лончаков си припомня епизод от своята практика: „Първият ми полет беше на американския кораб „Индевър”. Подготвяйки се за него за първи път изпробвах виртуалния тренажор. Това е нещо като раница с микрореактивни двигатели, която се слага върху американския скафандър и осигурява максимална безопасност в случай, че космонавтът се откъсне от станцията. Тренажорът е много реалистичен, „включва” 3D мислене. Специалните очила и специалната апаратура те карат да се чувстваш сякаш си в открития Космос. Имитацията е пълна. Сега ние създаваме такива виртуални тренажори и за станцията, и за перспективните космически системи”. Лончаков споделя, че роботите в орбита са хубаво нещо, защото заменят човека, но не напълно — те могат да се повредят, докато човекът дори свръх възможностите си може да се справи с всякакви извънредни операции. Но обединението на възможностите на човека и робота е в състояние да даде направо фантастични резултати. Ето защо вече се изпълнява амбициозна и голяма програма по робототехника с участието на много космонавти, казва Лончаков. Самият той е доктор на техническите науки и не пропуска да отбележи, че в Центъра за подготовка на космонавти работят 12 доктори и 68 кандидати на науките. Сега в орбита е Антон Шкаплеров, който през миналата година е станал кандидат на техническите науки, дисертация подготвя и колегата му в МКС Александър Смокутяев. Повечето научни разработки са в областта на Луната, Марс, дълбокия Космос.
Юрий Лончаков споделя, че вече е разработена система за подбор и подготовка на космонавти за полет на Луната и планетите на Слънчевата система. Особено жестоки са изискванията по отношение здравето на кандидатите, но пределна възраст за космонавт няма. Преди две години на МКС летя 60-годишният Павел Виноградов — засега той е най-възрастният руски космонавт. Подготвя се най-дългият полет — космонавтът Михаил Корниенко и астронавтът Скот Кели ще прекарат цяла година на МКС — „уникална територия без граници”, както я определя Лончаков, където всички заедно работят, живеят, хранят се, общуват. Днес в отряда на руските космонавти са зачислени 38 души, като15 от тях все още не са летели в Космоса. Сред тях има и още една жена, освен Елена Серова — Анна Кикина.
Източник: в. Русия днес – Россия сегодня