Учителят Петър Дънов за мисията на славянството

По слу­чай 150 години от рож­де­ни­ето на Учи­теля Петър Дънов и настъп­ва­нето на Слън­че­вата Нова година (19 август) д-​р Видка Нико­лова — дълго­го­дишна чита­телка на в. „Русия днес“, под­бра негови изказва­ния за сла­вян­ската идея. Видка Нико­лова е завършила българ­ска фило­логия в „СУ „Св. Климент Охрид­ски”. Има две научни степени — док­тор по фило­логия и док­тор на фило­соф­с­ките науки (кул­тура). Издала е десет книги в областта на българ­ската лите­ра­турна исто­рия и исто­ри­ята на инте­ли­генци­ята ни — автор­ски, съста­ви­тел­ски, научен комен­тар, пуб­ли­ку­вани от уни­вер­си­тет­ски и ака­демични изда­тел­ства. Те полу­ча­ват при­зва­ние и в чуж­до­е­зични пери­о­дични изда­ния. Автор е на над две­ста пуб­ли­кации — сту­дии, ста­тии, научни съобще­ния. Има редица уча­стия в наци­о­нални и меж­ду­на­родни научни форуми. Член е на Съюза на уче­ните в Бълга­рия и на Сдруже­ние на българ­ските писатели.

• Опре­де­ляйки пра­во­сла­ви­ето като в най-​висока степен запа­зило истин­ските Хри­стови идеи, Учи­те­лят Дънов казва: „Сла­вя­ните въобще се отли­ча­ват със силно раз­вито религи­озно чув­ство… В религи­оз­ното чув­ство на сла­вя­ните няма користолюбие”…

• Разглеж­дайки Бълга­рия като „гла­вата”, а Русия като „тялото” на сла­вян­ството, Учи­те­лят П. Дънов казва: „Всеки народ си има своето пред­на­зна­че­ние и щом е верен на пред­на­зна­че­ни­ето си, ще има успех”.

• „В запад­ните народи Боже­стве­ното под­чи­нява човеш­кото (това става външно, меха­ни­че­ски), а у сла­вян­ските народи Боже­стве­ното е свър­зано с човеш­кото (вътрешно)”…

• „Думата „бълга­рин”, „българи”, значи „бугари”, а това е „място на Бога”…

В думата „сла­вя­нин” срич­ката „Ава” озна­чава Бог, Баща. Значи Бог живее в сла­вя­ните, в ония, които Го сла­вят. Бъдещето е на сла­вя­ните. Бъдещето е и на бълга­рите… Никой не може да оправи света, освен сла­вя­ните и бълга­рите” (яну­ари, 1944 г.)…

• „Който препят­ствува на сла­вян­ството няма да види добро. В бъдеще всички народи ще рабо­тят за сла­вян­ството. Така е писано в Боже­стве­ната книга”…

„Русия има бъдеще заради Север­ния полюс. (Там) е Све­тата земя, където никой не е ходил и не може да я пре­вземе. Всеки, който е оти­вал там, си е счуп­вал кра­ката” (1920 г.)…

„Един­стве­ният народ, който се намира сега в „злат­ния век”, това са бълга­рите”… Зазо­ря­ва­нето на „злат­ния век” у сла­вя­ните ще дойде по-​рано, след 25 години /​тези думи на Учи­теля са от 1930 г./, както про­летта поня­кога идва по-​рано… Към края на ХХ век сла­вян­ството ще излезе от „желез­ния век” и ще нав­лезе „в „злат­ния век” на сво­ята история”…

Още през 1920 г. дал музи­ката и тек­ста на песента „Брат­ство, Един­ство” — химн на обе­ди­не­ното сла­вян­ство, Учи­те­лят през 30-​те години на ХХ век казва: „Никога такава голяма маса от две­сте мили­она хора и повече, не са били събрани на едно място за една мисия. Сла­вян­ството ще бъде ковач­ницата на Нова кул­тура…, жиз­не­ният център на Новата кул­тура. Това ще бъде в първо време. А след това ще дойде Шестата раса”…

„Раз­ногла­си­ето на сла­вя­ните е посло­вично. Понеже ги обича, Бог ги пре­карва през огън, да се обе­ди­нят” /​1920/​… „Те постепенно ще дой­дат до Любо­вта, ще свършат с Любовта”…

През 1910 и през 19231924 г. Учи­те­лят П.Дънов пише: „Хри­стос дойде между евре­ите, те го отхвър­лиха и разп­наха, като се убо­яха от Него­тото уче­ние да не би да стане при­чина за раз­ру­ше­ни­ето на тех­ния народ.

Хри­стос отиде между латин­ската раса. Те съз­да­доха инкви­зици­ята за Него”. Така и при едните, и при другите Хри­сто­вият Небе­сен про­ект за раз­ви­ти­ето на чове­че­ството про­пада. Тогава: „Хри­стос се явил между наро­дите на англо-​саксонската раса. Пред­ста­вил им про­екта в момента, когато едва са се повдигали в своето раз­ви­тие и сила, и ги изви­кал на работа. И те казали: ето един човек, който ще ни въз­ве­личи”, доба­вяйки: „ние няма да Те разпъ­ваме, нито ще съз­да­ваме инкви­зиция за Теб, ако искаш да ти бъдем полезни, ако искаш да рабо­тим за теб, дай ни пари, плати ни добре, ний ще рабо­тим при­лежно за Твоето дело”… „И наи­стина, пър­во­на­чално рабо­тата е вър­вяла добре, но със сво­ята търго­вия тия народи завла­дяли света и изчерпали соко­вете на окръжа­ващите”… Про­ектът и чрез про­те­стан­ството про­пада, въпреки, че англо-​саксонците вна­сят кул­тура на „пра­во­вите отноше­ния между наро­дите” и „до известна степен разпро­стра­не­ние на хри­сти­ян­ството”, а и огра­ни­ча­вайки го с раз­би­ра­нето, че „религи­ята трябва да се меси във всичко, но не и в поли­ти­че­ския живот”…

„Хри­стос иде при сла­вя­ните, какво ще изби­рат те и какво ще поис­кат от Него. Ето въпро­сът… Какъв лист ще обърне сла­вян­ството, това е важно”. Ако обаче избере не утъп­ка­ния широк път на досегаш­ните кул­тури, а — „избере тес­ния и прав път за съз­да­ва­нето на Нова кул­тура за обе­ди­не­ни­ето на чове­че­ството, то има велика мисия, която трябва да изпълни драго­волно в живота си. Сла­вян­ството трябва да бъде носи­тел на Любо­вта и мира, да се опълчи про­тив злото. Ста­ти­сти­ката говори, че бъдещето е на сла­вя­ните”. За раз­ви­ти­ето на заложе­ните в тях сили — „изис­ква се една мощна морална и духовна среда… На сла­вя­ните пред­стои да вне­сат чув­ството на съзна­телно побра­тимя­ване на наро­дите… Сла­вя­н­инът трябва съвършено да изключи наси­ли­ето от живота си”.

„Тоя Цариград е една ябълка на раз­дор, която съз­даде най-​голямата язва на сла­вян­ска Русия: тя при­тежа­ваше най-​обширната част от Земята, която някога е била давана на един народ, отка­кто помни исто­ри­ята. Наме­сто да използва това несметно богат­ство, тя се занима­ваше с въпроса за Цариград и Про­ли­вите, с оглед на своето бъдещо над­мощие в света… Тия стра­нични въпроси отсла­биха Русия морално и впо­след­ствие болше­визмът дойде да й покаже къде е ней­ният прав път, т.е. че трябва самопожерт­ву­ване — който има много, трябва да раз­дава” /​1924 г./… „Ако Русия не беше искала Цариград и Про­ли­вите, и досега щеше да е импе­рия” /​1940 г./…

Болше­визмът трябва да изчезне от лицето на Земята вед­нъж завинаги”…

последователи на Петър Дънов

„Осво­бож­де­ни­ето на Бълга­рия от тур­ско роб­ство се дължи на Бялото Брат­ство. Рус­кият цар Алек­сандър II e един велик дух на сла­вян­ството. Той бе уче­ник на Бялото Брат­ство… Англия наруши Боже­стве­ния план като наруши гра­ниците на Сан-​Стефанска Бълга­рия и пре­диз­вика Бер­лин­ския конгрес и раз­де­ля­нето на Бълга­рия. А това бе най-​хубавият Боже­ствен акт на Земята… Англия ще плати с раз­руша­ване на Англий­ската импе­рия” /​думи на Учи­теля от 30-​те години на ХХ в./…

„Болше­визмът в Русия дойде от Англия и Герма­ния… Русия ще изпрати болше­визма в Герма­ния и Англия. А тя ще при­еме духов­ното. Русия сега отг­лежда неза­конно роде­ното дете на Запада. Не е дорас­нало още да се пусне да ходи по света, но ще му дойде времето” /​20-​те години на ХХ в./…

„Ако българ­ските управ­ници и духо­вен­ството не вземат поука от стра­да­ни­ята на рус­кия народ, и тук ще дой­дат същите закони” — казва Учи­те­лят през 1922 г. относно кому­низма в Русия и „идва­нето” му в България…

Пра­вейки срав­не­ние с раз­се­ле­ни­ето на евре­ите след разпя­ти­ето на Хри­ста, Учи­те­лят П. Дънов още в нача­лото на 20-​те години на ХХ в. говори пред по-​тесен кръг уче­ници за кармич­ните натруп­ва­ния на Русия: „Болше­ви­ките в Русия днес отхвър­лиха Хри­ста и дой­доха послед­стви­ята. Заги­наха мили­они в граж­дан­с­ката война и още тол­кова мили­они ще заги­нат допъл­ни­телно. В Русия, кому­ни­сти­ческа Русия, ще ста­нат промени. Те ще при­емат в бъдеще Новите идеи. Питат дали Русия ще изпълни сво­ята духовна мисия. — Да, ще я изпълни. Тези, които сега управ­ля­ват в Русия са все еврейс­ките книж­ници, равини, фари­сеи. В Русия сега управ­лява Юда Иска­ри­от­ски. Това, което сега става в Русия е пре­да­тел­ство на хри­сти­ян­ството… Това, което каз­вам е за посве­те­ните, само те трябва да го знаят… Защото невежите хора нав­ся­къде са опасни”…

На духовно рав­нище пред­вож­дайки рус­ките войски през Вто­рата све­товна война, Учи­те­лят още в нача­лото на 1940 година говори за най-​близкото пред­на­чер­та­ние на Русия: „Ако Герма­ния спе­чели вой­ната, ще спе­чели наси­ли­ето. Ако Англия спе­чели, ще спе­чели лицеме­ри­ето и лъжата. Но Бог ще избере този народ, който да про­веде Божи­ите реше­ния и да бъде бич Божий. И вие ще раз­бе­рете скоро, кой е този народ”…

През 1938 г. на Рил­ските езера Учи­те­лят сим­во­лично дава, очер­тава, стрел­ката север-​юг: Русия-​България в миси­ята на сла­вян­ството, а в нача­лото на 1944 година казва: „Герма­ния ще загуби вой­ната. Рус­ката земя сама себе си пази. Идва­нето на рус­ките войски в Бълга­рия е предстоящо”…

„Мир по цялата Земя. Бълга­рия напълно неутрална. Ако евре­ите не при­емат хри­сти­ян­ството, ще пре­ста­нат да инкар­ни­рат. В Русия ще стане рево­люция много по-​голяма от тази през 1917 г.” — 28.VIII.1944 г. из съве­тите и пред­ска­за­ни­ята на Учи­теля П.Дънов относно Вто­рото при­ше­ствие Хри­стово, про­ти­чащо на вълни от по 45 години от 1914 г. насам, на три пъти по 45 години от след 1945 г. към края на ХХ в. и нача­лото на ХХI в., когато след бит­ката между „тъм­ните и свет­лите духове”, чове­че­ството излиза от Кали-​юга и ще постигне Новата земя, Новото небе, Новата култура…

„От тръ­не­ния венец на Бълга­рия ще се изплете вели­кото благо на бал­кан­с­ките народи и сла­вян­ството и само по този път ще се дойде до обе­ди­не­ни­ето… Сла­вя­ните ще бъдат обе­ди­нени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. След обе­ди­не­ни­ето на сла­вян­ството ще се обе­дини цялото чове­че­ство… Сла­вян­ството е май­ката, която ще роди Цар­ството Божие на Земята”…

Цита­тите са взети от изда­ни­ята: „Писма до първите уче­ници”, Петър Дънов, С., 1999; „Изгревът на Бялото Брат­ство пее и свири, учи и живее”, томове 1, 2, 3, 15, 16, 21, 25, С., 19932011; „Учи­те­лят. Разго­вори при седемте рил­ски езера”, „Силите на при­ро­дата”, МОК, С., 1947; „Живият Господ”, С., 1924,; „Ще управ­лява всички народи”, С., 1948 г.