През 1901 г. професорът в Белградския университет Сима Новакович Томич /1867-1903/ бил командирован от Сръбската академия на науките в областта Македония в тогавашната Османска империя. Наред с останалата си събирателска дейност, той открива няколко древни ръкописа, най-значимият от които е оригиналът на „Псалтирь следованная”, наречен в негова чест Томичов псалтир. От 1902 г. Псалтирът е предаден на съхранение в Държавния исторически музей в Москва /ГИМ, Муз. 2752, инв. №40717/, където се съхранява и досега.
Томичовият псалтир е цялостно обнародван от Марфа Щепкина през 1963 г., а през 1990 год. и от проф. Аксиния Джурова.
Оригиналният паметник никога не е гостувал в България и не е бил представян на вниманието на специалистите и широката ни общественост /за разлика, например, от Лондонското евангелие на цар Иван Александър/.
Наред с Манасиевата хроника от 1344-1345 г. и Лондонското четвероевангелие от 1356 г., „Псалтирь следованная” е един от най-изящните образци на илюстрираната българска ръкописна книга от 14 век, създадени в скрипториите на столицата Търново и близката й околност.
Ръкописът съдържа 304 листа и е написан на хартия. Той е богато орнаментиран със заставки и инициали, и е илюстриран със 109 миниатюри. Датиран е към средата на ХІV век, между 1360 и 1363 г., т.е. при царуването на цар Иван Александър /1331-1371/.
Анализът на Томичовия псалтир предполага неговото създаване в близост до столицата Търново. Изследователите на паметника го свързват с някои от исихастките манастири, белязали дейността на Търновската книжовна школа. Такъв голям книжовен център е Килифаревският манастир на Теодосий Търновски, създаден с личната подкрепа на цар Иван Александър около 1350 г. Именно с неговия скрипторий изследователите свързват създаването на „Псалтирь следованная”.
В Килифаревската лавра започнала и ранната книжовна дейност на Евтимий, бъдещ търновски патриарх, както и на Киприян Цамблак, бъдещ духовен глава на Киев и Литовско-руските земи, а по-късно Митрополит на Москва и цяла Русия /той е канонизиран за светец и неговите мощи са в Успенския събор на московския Кремъл/.
Ръкописната книга „Псалтирь следованная“, съдържа не само псалми, но и богослужебни текстове. В епохата на славянското книгопечатане тази богослужебна книга на църковнославянски език се отпечатва в Москва в много издания. През XIX век Русия изпраща в поробените български земи хиляди богослужебни книги, сред които, разбира се, е и „Псалтирь следованная“.
Томичовият псалтир е важен паметник, който потвърждава и свидетелства за вековното православно и духовно единение на руси и българи.
„Псалтирь следованная“ ще бъде изложен в залата на Националния археологически институт с музей при БАН до 05.12.2019 г.