Това не е шоу, а работа: откровенията на сибирския шаман

Автор: Мария Карнаух.

В южната част на Сибир сред планини, степи и тайгата живеят хакасите – народ, който още пази древните традиции на шаманизма. Хакасите и сега поднасят благодарности на духовете и почитат предците си в гигантски могили. „Руски дневник“ имаше шанса да гостува на един от най-силните шамани.

Тихият глас на потомствения шаман Мария Сагалакова кани в шестоъгълната юрта (традиционното жилище на хакасите) четирима души, които са потърсили помощ от нея. Самата Мария – добродушна женица в ярка дреха нито върти безумно очи, нито има пера в косите. На прага на юртата се търка в краката ни котенце, а вътре сред националните костюми се е сгушила икона.

– На мама са – замечтано се усмихва шаманът. – Аз се отнасям положително към всички религии. По същество те са еднакви, само трактовките са различни. Всички вярват в това, че има по-висши сили. За своите 65 години не съм видяла нито един атеист. Всеки вярва в нещо.

По средата на пръстения под се е разположило огнището, зад него – леглото, отрупано с окултни предмети. Юртата тъне в мрак, само дърветата в печката едва тлеят.

 

– Седнете в кръг около огнището, така че да виждате огъня – наставлява шаманът.

Трябва всички да се приближат, защото на пода с грохот пада завързана с панделка меча лапа.

– Това е домашният дух, който охранява входа на юртата. Щом той падне, това означава, че някой е дошъл с користни мисли – невъзмутимо заявява Мария, сваля от кревата дайрето и го приближава към огъня, за да го изсуши.

Всяко шаманско дайре е индивидуално, в него има душа. То може да е като животно, което шаманът язди при пътешествия между световете или да бъде негово оръжие в борбата с духовете. След смъртта на шамана неговото дайре задължително бива пробито.

– Давайте вече продуктите.

Водка, сурово месо, хляб, мляко – всичко това гостите на шамана са донесли за огъня.

Потомствен шаман

Семейството на шамана Сагалакова е голямо. Заради нея те се грижат за овощната и зеленчуковата градина, пасат добитъка, готвят, чистят, а през лятото се грижат за децата. Според легендата нейният род е от потомството на велик шаман, а самата Мария е наследила силата на баща си.

От детството си Мария притежава изключителна интуиция, но сегашните шамански способности се открили много по-късно, около 40-тата й годишнина, след раждането на по-малкия й син – вместо приспивна песен от гърлото й излизало гърлено пеене. А след три години Мария се парализирала напълно за период от цели 9 месеца, като през това време сънувала един и същ сън. Не й помогнали нито лекарите, нито психоаналитиците, нито църквата.

Накрая Мария решила да се обърне към шаманите. Те й разказали, че съдбата й е да помага на хората и, ако тя не се отвори към духовете, на 50 години ще умре. Самата тя нямало от къде да чака помощ – баща й като шаман не успял да й предаде своите знания, защото по онова време в съветска Русия разстрелвали шаманите или ги пращали в лагери, затова той практикувал тайно.

По време на транс Мария слуша сама себе си, защото прави и говори обредните думи и действия не по своя воля. За да бъде по-лесно за потомците й, тя прави записи на сеансите си.

Най-обемистият ръкопис в нейната колекция е книгата за отзиви. Хората идват при Сагалкова почти всеки ден. Но дори и да не дойдат, се налага да работи по друг начин с духовете, защото иначе ще я накажат.

Тайнството на обредите

Дайрето е изсушено, шаманът започва да хвърля съчки в огъня. Пламъците се издигат, извиват се, свиват се и някой вижда в огъня зейнала животинска паст.

– Вижте, храната пада извън огнището… Виждали ли сте някога дървета, окичени с панделки? Завързват ги, когато искат да си пожелаят нещо. Червените –молба към духовете на слънцето и огъня, зелените – природата, сините – небето и белите ленти, които са израз на чисти ви помисли и тогава през целия ден не бива да помисляте нищо лошо. Ако вятърът залюлее лентичките, вашите желания ще се изпълнят. При такива дървета винаги трябва да се спре и да се остави по нещо – печено, бонбони или копейки. Но вие не правете това – огънят ми го показа.

Хакасите винаги са се възприемали като гости на тази земя, а истинските стопани според тях са духовете в планините. За общуването с тях са създали свой език – обредите. Смятат, че колкото по-добре общуват с духовете, толкова по-благополучно живеят хората.

– Това не е шоу, а работа, тежко бреме, за себе си въобще нямам време. А някои си мислят: купила си дайре, потропва на него и вече е шаман. Или се събират тълпи и камалят (изпълнява ритуали – бел. ред). Какво е това? Всички духове са различни, и аз лично никога не бих застанала до такива тъмни шамани.


Снимка: Shutterstock

Накрая Мария облича национален костюм – червена широка рокля с разрези на гърдите и черна шапка, бродирана с черупки и украсена с панделки, които почти закриват лицето.

– Гледайте в огъня. Поискайте прошка от всички и на всички дайте прошка. Изгорете всички проблеми в него. Не са нужни никакви специални думи или молитви. Просто говорете от душа.

Закрил очи, шаманът започва да камали – пътешества из Вселената, разговаря с духове, гледа ги в очите, допуска ги в себе си. Тя обикаля в кръг, ту пее, ту зловещо се смее, ту шепне, ту крещи, ту подражава на буен ручей или крещи, грачи, като птица, ту разговаря с някой.

Почукването в една плоскост символизира, че собственикът притежава всичките четири елемента. При талантливите хора се барабани в горната част на дайрето като символ на горния свят, където живеят боговете, ръцете летят до небето, ветровете яростно се въртят около шамана. Над хората, които са силно „приземени“, се бие в центъра на инструмента – света на хората и природата на духове. Над тези, чиито души са крехки и са склонни да гравитират към отвъдното, шаманът бие в долната част на дайрето – света на подземните духове. А до тези, чиито сърца са пълни с злоба или завист, ръцете на шамана се спускат надолу, духовете сядат на раменете му и мачкат, мачкат.

– Аз завърших, можете да си ходите, казва на един от посетителите шаманът и захвърля палката.

От миризмата на хвърлените в огъня треви ти се вие свят. Някой бива посъветван от шамана да дружи с луната, за да се отърве от брадавиците си. От друг бива отстранен духът на негов праотец, който настойчиво се меси в живота му, трети бива избавен от кошмарите си. Шаманът е проводник на природните сили, той помага на просителя да се приближи към природата и духовете. След обреда за пречистване Мария раздава ръчно направени от самата нея амулети:

– Случва се да си обода палеца докато правя амулетите, капва кръв, значи съм принесла жертва – амулетът ще бъде силен. Друг път се случва нишките да се оплетат и да ги разплитам с часове – свои сили им предавам. По това какъв амулет избира човекът, мога да кажа какъв е той самият. Ето този амулет между другото е добър за ставите – Мария показва дървена декорация, на която може да се види, че от една страна има шест пръста.


Снимка: Reuters

Шаманът съблича ритуалните си одежди, изтрива челото си и уморено сяда до огъня.

– Казват ми, вечно ти се намират пари. Естествено, аз вечно работя, като вол! А сега хората престанаха да се трудят, това е болест според мене. Живеят на село, а градина нямат, как може така? Самите те не работят и чуждия труд не ценят, а ако беше обратното – за шамана щеше да има по-малко работа. Разбирате ли, мисията на шамана е да помага на хората, да носи добро. Като поговоря с човека, и ми става по-добре от това, че на него му е станало по-леко. Той вече знае как да се пази в бъдеще. Нашата сила е във вярата на хората.

Хакасите са народ, населяващ степните територии на Южен Сибир, в долината на Енисей, втората по големина река в Русия. Говорят на език от тюркската група. Хакасите са съхранили своя език и вярвания, своята кухня, традиции и легенди.

Най-старите паметници на културата на хакасите, положили основата на руската археология, принадлежат към медната епоха. Основно това са скални рисунки и огромни могили, които днес хакасите смятат за енергийни центрове. Около тези места според преданията витаят духове. Нито един хакас не би останал да нощува или да си построи дом на такова място – духовете ще го накажат. Най-главните от тях според хакасите са планинските духове и това не е случайно, защото по-голямата част от земите, които обитават, са планински.

Според митовете, даже произходът на хакасите е свързан с планините, а всеки род имал своя свещена височина. Учените смятат, че хакасите произлизат от един от степните народи, населявали Монголската империя, които след разпадането й през XIV век създали своя държава. През XVIII век земите им били завладени от Руската империя.

По данни от 2010 година, хакасите са 12% от цялото население на Хакасия (63 600 човека), а в цяла Русия са около 75 00 души.

 

Легенда за шаманите от рода Сагалокови

Някога много отдавна могъщ шаман купил за синовете си девойка от един хакаски род. Тя толкова го покорила с красотата си, че той й дал право да избере за кой от синовете му да се омъжи.

В крайна сметка девойката нямала избор, защото според хакаските традиции, ако най-големият син не е женен, то младият няма право да се жени. И макар, че харесала по-младия, се наложило да вземе по-стария. До сватбата тя през цялото време се опитвала да избяга от семейството на шамана, но все я връщали.

Веднъж, когато вече била в последния месец на бременността си, престанали да я пазят и тя избягала в непроходимата тайга. Хранила се с ягоди, гъби, търсила хора и накрая родила сред дърветата. Повила бебето, огледала се – наоколо монотонна борова гора. Изведнъж съзряла прекрасен планински ясен. Поставила новороденото момченце под него и тръгнала за помощ към най-бедната юртата, с надеждата, че ще я подслонят.

В юртата живеели баба и дядо. Докато бабата се радвала на момичето, дядото отишъл да прибере бебето. Гледа дядото, ето го бебето под ясена, а над него седи орел с окървавена човка. Дядото помислил, че бебето е загинало, приближил се и що да види – около него лежат разкъсани хищници. Никой не можел да се приближи до момченцето. Това момченце станало велик шаман, първия от рода Сагалакови, който само на 9 години вече умеел да лекува хора.