С широко затворени очи: Шест грешки на белгийските спецслужби

Терористичните атаки в Брюксел предизвикаха немалко въпроси към силовите структури на Белгия. Всичко ли направиха спецслужбите на кралството, за да предотвратят трагедията? И имаха ли достатъчно сили и средства за това? Експерти коментират пред RT парливите въпроси.

Летището

Сигурността на летищата е аксиома в цял свят. Международното летище м Брюксел обаче не е било оборудвано с елементарни средства за защита. Липсват металдетектори, скенери, режимът на достъп и придвижване е необяснимо свободен по цялата територия.

„За каква сигурност може да се говори, щом на главното летище на страната няма средства за проверка и контрол на достъпа”, коментира президентът на Международната контратерористична организация Йосиф Линдер.

Координация със съседите

Белгийските силоваци не са успели да се възползват от помощта на своите колеги, тъй като в ЕС едва 5 страни си обменят информация за лица, заподозрени в международен тероризъм.

„Европейските спецслужби не координират достатъчно действията си. Ако някъде успеят да предотвратят терористичен акт, веднага се разбира, че това се е знаело предварително. На този етап спецслужбите не координират достатъчно действията си”, казва пред RT екс-шефът на френският полицейски спецназ RAID Жан-Луи Фиамени.

„Друга грешка на белгийските спецслужби е, че не си сътрудничат с руски специалисти, които имат голям опит в борбата срещу тероризма”, смята Кирил Кабанов, председател на руския Национален антикорупционен комитет.

Факторът Абдеслам

Арестувайки Салах Абдеслам, белгийските силови структури, решиха че работата е свършена и не предвидиха това възможно развитие на събитията. Въпреки че на разпитите терористът си е признал, че е планирал атаки и в Белгия. Това е трябвало да изостри вниманието на представителите на спецслужбите и още тогава нивото на терористична опасност за страната да бъде повишено до максималното и още тогава да започнат тоталните обиски, които бяха предприети едва след атентатите.

„От постъпващите данни става ясно, че арестът на Салах Абдасалам е провокирал началото на терористичните атаки. По-всяка вероятност те са били планирани в още по-големи мащаби и в друго време. Следствените мероприятия естествено са имали за цел да разкрият съучастниците му. Те са разбирали това и, за да не бъдат арестувани са форсирали атентатите”, обяснява Алексей Филатов, подполковник ФСБ в оставка, вицепрезидент на международната антитерористична асоциация „Алфа”.

Моленбек

И дума не може да става, при наличието на такъв неконтролируем етнически анклав като Моленбек. Спецслужбите дори е не са се опитвали да проникнат в тази „държава в държавата”, която стана общоевропейски развъдник на тероризма.

„Мултикултурализмът и свободата на достъпа в Европа на мигранти от Близкия изток и Африка и мантрите за правата на човека за няколко десетилетия превърнаха Брюксел в столица на европейския радикализъм и ислямизъм. В резултат Моленбек стана свободна шариатска зона, където полиция не влизаше”, обяснява президентът на Института за Близкия изток Евгений Сатановски.

Вътрешната раздробеност на силовите структури

Отсъствието на координация вътре в спецслужбите на Белгия и несъгласуваните действия на градските власти и силовите ведомства също изиграха негативна роля в развитието на събитията.

„Спецслужбите на страната фактически от 15 години са в обезглавено състояние. Страна, в която има анклави с чуждо население, на всичкото отгоре е разделена на два анклава – Фландрия и Валония. Няма силно правителство и парламент. Няма взаимодействие между органите на изпълнителната власт. Разделените спецслужби не си взаимодейства, а и целия им предишен опит бе унищожен от политиката на Евросъюза”, коментира Йосиф Линдер.

За несъгласуваността между действията на градските власти и силовите ведомства говори още преди атентатите кметът на Моленбек Франсоас Скепманс. След атаките в Париж тя обяви, пред „Ню Йорк таймс“, че е получила списък с 80 терористи в квартала. „Но нима е моя работа да ги следя”, каза тя тогава. Само в Брюксел има 19 кметства с 19 кмета и 6 различни управления на полицията. „Всичките тези служби се нуждаят от координатор, но подобен пост няма”, казва за RT Франсоас Скепманс.

Агентура

Много експерти подчертават, че борба с тероризма без агентурни сведения и развита агентурна мрежа е невъзможна. „Агентурната работа в белгийските анклави е сведена на минимално ниво, а без агентура борбата с тероризма е невъзможна”, отбелязва Йосиф Линдер.

Специализирания център на ЕС за борба с тероризма, създаден след атентатите в Париж, за 4 месеца работа все още няма своя агентурна база. В тази ситуация спецслужбите на Белгия са останали с вързани ръце и безпомощни.

Източник: БЛИЦ