Лекарите в Руско-турската война – д-р Иван Панов /Карапанчев/ – лекар на 5-та опълченска дружина

На Шипка в редовете на българските опълченци се е сражавал българинът Иван Михайлович Панов, лекар във Вязниковский район, Владимирска област, Руска Империя.

Медицинската служба на Българското опълчение е  започнала  да се попълва с медицински кадри още преди началото на войната. На 20 ноември 1876 г. генерал Н. Столетов представил списъци с 11 лекари, които могат да работят в Българското опълчение. Генерал Столетов отдавал голямо значение на привличането на български лекари и предпочитал  да кани лекари-емигранти, които са получили медицинско образование в Русия. В списъка, представен от ген. Столетов,  сред 6 лекари е бил регистриран   Иван Михайлович Панов, който завършил   Медицинския факултет на Московския университет.  «Государь император, в видах сохранения негласности цели назначения 6-ти врачей в болгарские дружины: …Вязниковского (Владимирской губернии) земского врача Панова… в 8 день текущего января, высочайше повелеть соизволил: назначить вышеозначенных врачей в Полевое военно – медицинское управление, без объявления о том в приказе по Военному ведомству, с тем, чтобы врачи эти состояли в распоряжении генерал-майора Столетова…»

Документите свидетелстват, че лекарят,  българин по произход, Иван Панов честно и безкористно е изпълнявал своя дълг,  помагайки на ранените българските опълченци. Така, в рапорта на   подполковник Гуща от  28 юли 1877 г. се докладва: « На 19 юли тази година, след битката при Стара Загора, лекарят  на 5-та дружина Иван Панов достави  в зачисления ми превързочен пункт в град Казанлък 63 души по-ниски чинове ранени и болни, които се намираха във временната военна болница в Стара Загора. При множеството ранени  и липсата на медицински персонал, лекарят Панов със своето усърдие  допринесе много за бързата превръзка и на следващия ден, прекарвайки  цяло денонощие  в трудна заетост, трябваше да замине  с ранените и болните в град Габрово.

За самоотвержената  дейност и усърдие на лекаря Панов,  при предоставената ми възможност смятам за мой дълг да докладвам на Ваше Превъзходителство»

https://rusofili.bg/wp-content/uploads/2024/02/Shema.jpg 

 Схема за лечебно-евакуационното осигуряване по време на отбранителните сражения на Шипченския проход на 9-15 август 1877 г.

 За извършеното при  Стара Загора лекарят от 23-та Казанлъшка дружина  на Българското опълчение, Иван  Михайлович  Панов на 17 септември е награден с орден  Свети Станислав 3-а степен с мечове и в същото време за защитата на Шипка е награден с орден  Света  Ана 3-а степен с мечове. За работата под Шейново, Панов беше представен от командира на 23-та дружина- майор Попов,  за награждаване с орден  Свети Владимир 4-та степен с мечове,  а също  « За участие във всички походи и акции на дружината и големия принос при организиране на военната болница в гр. Габрово при  оттеглянето на  предния отряд през юли 1877 г.» с орден  Свети Станислав 2-ра степен  с мечове.

https://rusofili.bg/wp-content/uploads/2024/02/Panov-2.jpg

Д-р Иван Панов е роден в Сливен 1834 г., учи в Котел при Сава Доброплодни, продължава образованието си в Одеса. След завършване на Военното училище става офицер в Руската армия. През 1862 г. взема участие в подготовката на Хаджиставревата буна. След разкриване на заговора е осъден на смърт, но по настояване на руските власти е освободен. През 1868 г. завършва медицина в Москва. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. постъпва като лекар в Българското опълчение и участва в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. След Освобождението е военен лекар, директор на Военно – фелдшерското училище в София. По-късно е лекар във Видин. На път за видинския гарнизон, доктор Иван Панов минава през гр. Берковица, където председател на Окръжния съд е Иван Вазов. Двамата се познават и поетът му предлага да си купи евтино някой от чифлиците на напускащите България след войната турци. Доктор Иван Панов го послушал и така свързал живота си с Берковския край. На 11 май 1880 година той направил завещание в полза на Берковската гимназия. Завършва живота си като лекар през 1894 г. в Кишинев.

На учителския съвет на гимназията през 1920 година е взето решение „за вечни времена, докато съществува гимназията, да носи името на доктор Иван Панов“

G1IMG_4609-800x600

Източници:

Презентация: Владимирцы  в Русско-турецкой войне….

Презентацию подготовил  отдел краеведческой библиографии, г. Владимир

http://infotourism.sliven.bg/gallery/books/vestninik_m.pdf?lang=bg-BG

www.24chasa.bg/Article/1993097