Русия и Китай подкопават долара

Сближаването на Русия и Китай заплашва благополучието на американския долар, смятат експерти. По време на неотдавнашната визита в Москва на премиера на Държавния съвет на КНР Ли Къцян, страните потвърдили взаимното си желание максимално да увеличат взаимните разплащания в рубли и юани.

През май „Газпром” и CNPC подписаха 30-годишен контракт за доставки на газ в Китай на обща сума 400 млрд. долара. Първите платежи по този контракт бяха извършени с траншове в юани. Така например, руската Централна банка откри транш-линия с Народната банка на Китай за 150 млрд. юани (24,5 млрд. долара) за три години. По такъв начин, международната сделка в енергетиката била извършена без участието на долара, в юани. Разбира се, отделно взет руско-китайският контракт няма да повлияе на съдбата на долара. Но има основание да се смята, че други търговски контракти в света също ще се решават без американска валута, отбелязва аналитикът Андрей Виноградов:

– Обемът на търговията между Китай и Русия е доста голям и на нас ни е необходима стабилност. Нестабилният курс на рублата по отношение на долара негативно влияе на двустранните търговско-икономически отношения на Русия и Китай. Затова двете страни са заинтересовани да избегнат курсовите рискове. Един от начините за стабилизация може да стане преминаване към разплащания в национални валути.

С други думи, откриването от Централната банка на Русия на транш-линия с Народната банка на Китай е първата стъпка към стабилизация, отбелязва Андрей Виноградов. Поради западните санкции, на руските компании не достигат евтини кредити. При тези условия транш-линията с юани е изход от положението, тъй като на Централната банка на Русия няма да се налага да купува долари на пазара.

Но е любопитно, че да съкратят зависимостта от долара се стремят и други страни, на които не се разпространяват финансовите санкции от страна на Запада. През лятото на тази година ръководителите на държавите от БРИКС подписаха споразумение за създаване на пул на валутни резерви и на Нова банка на развитие. В същност, това са регионални мини-аналози на МВФ и на Световната банка, които сега са инструменти за политически натиск на САЩ.

Нещо повече, дори компании от САЩ преминават към разплащания в юани. По данни на SWIFT, само за една година обемът на сделки в китайска валута е бил увеличен три пъти. На американските компании е изгодно да се отказват от долара в разплащанията с китайските партньори, тъй като при сделките в долари се увеличават комисионните издръжки.

Изглежда Пекин сериозно се замислил да създаде конкурент на световната резервна валута. Китайското правителство поело курс към постепенна либерализация на валутната политика. Разширен е търговският коридор, в рамките на който може да се променя курса на юана, отслабени са редица ограничения за движение на капиталите.

Впрочем, за сега делът на юана в търговията не отговаря на мястото на Китай в световната икономика. Нито една о централните банки, освен Банката на Китай, не държи резерви в китайска валута. Юанът не е валутна система за разплащания CLS, на която се падат повече от половината от всички международни конверсионни операции с валута.

Така че скоро едва ли ще бъде постигнато намаляване на зависимостта от долара. На него, както и преди, се падат повече от 70% от световните разплащания. А за сега юанът заема едва 7 място в света по честота на използването. Но броят на страните, желаещи да работят с юани, избягвайки долара, непрекъснато расте.
/Гласът на Русия/