Русия и Европа – третият е излишен

Автор Якуб Корейба, Център за международна журналистика и изследвания.

Европейският съюз и Русия ще поставят кръст на имперските амбиции на САЩ. Без плацдарм в Стария свят на Америка ще се наложи да се завърне към ролята си на регионална държава. Ето защо задачата на Вашингтон днес е да скара Русия и Европа, за да обоснове своето присъствие на Европейския континент.

Единствен повод за стратегическо присъствие на САЩ в Европа е била и остава войната. Или заплахата от война. Именно затова, когато съветската заплаха изчезна, Вашингтон предложи на европейците нови фобии. През деветдесетте години на миналия век плашилото беше Югославия, а в началото на ХХІ век — „Ал Кайда”. Напоследък се опитват да направят плашило от Русия.

На фона на украинската криза мнозина наблюдатели и експерти заговориха за нова студена война между Русия и Запада, за нова желязна завеса, кожято отново е разделила Европа на две враждуващи страни. За щастие, подобна интерпретация на събитията не е вярна. Ще добавя, че засега не е вярна, тъй като в полза на именно такова развитие на ситуацията действат влиятелни сили.

Всъщност, потенциалният конфликт по оста Запад — Изток в Европа е единственото и вероятно последното средство за запазване на американското присъствие в Стария свят. Само сплашвайки европейците със „заплахата от Изток”, САЩ могат да останат в техните очи „незаменима нация”, както определи навремето ролята на САЩ в Европа държавният секретар Мадлин Олбрайт. Според уверенията на шефа на „Стратфор” Джордж Фридман — собственик на най-известната в света частна разузнавателно-аналитична компания, а той вероятно знае какво говори — обединението на ресурсите на Европа и Русия би станало истинска катастрофа за САЩ. Всъщност, това би означавало край на вашингтонската мечта за световна хегемония. Именно поради това се хвърлят толкова значителни ресурси за предотвратяване на подобен сценарий и за издигане на здрава стена на недоверие по руско-европейските граници.

Европа и Русия имат много основания да се стремят не само към партньорство, но и към постепенно обединение в единно икономическо, инфраструктурно, социално, а в бъдеще вероятно и стратегическо пространство. В полза на създаването на общо пространство за сигурност в духа на проекта, предложен през 2010 г. от Дмитрий Медведев, работят всички основни фактори, определящи стратегическата ориентация на държавите и техните блокове, а именно:

– Географски. Европа е, според точния израз на Мао Цзедун, „малък полуостров на Запад”. В географски смисъл тя е продължение на континенталната маса на Евразия, цялата северна част от която заема Русия.

– Исторически. Въпреки че Русия и много европейски държави в своята история са водили не една война, отношенията между тях, за разлика от отношенията между Европа и Америка, винаги са се намирали в състояние на, да го нарека, дифузия. Човешките контакти не са прекратявани никога, дори по време на крайната самоизолация на Съветския съюз.

– Икономически. Русия и Европа почти напълно се допълват взаимно: премахването на бариерата за предприемачеството и търговията би позволило да се реализира обмяна на ресурси — човешки, интелектуални, природни, технически, финансови — в невиждани в историята на човечеството мащаби. От една страна, сближаването на стопанствата би позволило на партньорите да излязат от кризата, а от друга, срастването на икономиките би направило войните между тях просто немислими.

– Стратегически. Всичките войни между Европа и Русия — студената война също не е изключение — са се водили, за да бъде решен въпросът къде да премине границата между тях. Всяка от страните се е опитвала да разшири собствената „стратегическа дълбочина” за сметка на другата, създавайки сиви или буферни зони. Именно затова сега е конфликтът в Украйна. И колкото повече жертви се дават в тази необявена война, толкова повече хора в Русия и в Европа започват да разбират — тази логика докара и двете страни до задънена улица и се нуждае от ревизия. Границата от Балтика до Черноморието трябва да се превърне в пространство не на бункери и на траншеи, на прегради по линията Север-Юг, а територия на автомагистрали и железопътни линии по линията Изток-Запад. Само обединението в рамките на едно пространство за сигурност ще позволи на двете страни да престанат да се страхуват една от друга. Ресурсите, изразходвани за отбрана, да се насочат не към защита една от друга, а от външни, в това число транснационални заплахи, които, както показват и събитията напоследък, стремително са засилват.

Всички обективни фактори действат в полза на сближаването на Русия и Европейския съюз. За САЩ те потенциално снижават тяхното влияние — както върху Европа, така и върху Русия.

Континенталният съюз от Атлантика до Тихия океан ще направи от „незаменимата нация” излишна страна и ще приключи ерата на глобалните амбиции на САЩ. Без плацдарм в Европа, който им създава възможности да разделят и владеят, те ще се завърнат в ролята си на регионална държава в мащабите изключително на западното полукълбо. Именно затова днес задачата на Съединените щати е да скарат Русия и Европа — сериозно и за дълго.

За съжаление, вашингтонските стратези могат да смятат тази своя работа през миналата година като изключително успешна./ Риа Новости – в. Русия днес