„Россия 24″: Въпреки прозападната политика на властите, българският народ иска сближаване с Русия

„В България почетоха паметта на руските воини, паднали в освободителната война. В село Горни Богров местните жители поднесоха цветя на гробовете на онези, които са се сражавали за свободата на предците им. И още веднъж подчертаха, че България получава свободата си благодарение на Русия, нещо за което правителството в София не обича да си помня“, се казва в репортаж за събитието, излъчен по руския телевизионен канал „Россия 24“, предаде „Руски дневник“.

„Ние помним“ – под този лозунг местните жители се събират всяка година в селото, недалеч от столицата и почитат паметта на падналите руски войни за освобождението на България от османско иго. Именно тук през 1878 г. се е състояла решителната битка, която довежда до освобождаването на София от турците.

„На хората, които твърдят, че не е имало турско робство и искат да подменят българската история, заявяваме: имало е! Благодарни сме на руския народ!“,  е цитиран да казва председателят на славянската община Емил Миланов.

В репортажа се припомня, че в руско-турската война са загинали повече от 50 хил. руски воини и благодарение на жертвата им България съществува като държава. Сан-Стефанският мирен договор, сключен между Руската и Османската империя, освобождава балканските страни от турско иго и гарантира независимостта на Сърбия, Черна Гора и Румъния.

„Руският войник още веднъж освобождава България – през 1944 година. Народът помни това, а политиците не“, твърди авторът. И припомня, че след разпадането на Източният блок България става член на НАТО и понастоящем на територията ѝ са разположени американски военни бази, а въздушната ѝ граница се охранява от чуждестранни самолети. „Турция също е член на НАТО и това сериозно безпокои българите“, се отбелязва в репортажа. Споменава се и за опитите на днешната власт да подмени историята като замени израза „турско робство“ със „съжителство“.

„Държавата е в парадоксална ситуация. Хората искат да се сближат с Русия и да бъде изоставен прозападният курс, а политиците искат тъкмо обратното“, заключава авторът.