„Борисов показа възможности да бъде куриер между Анкара и Берлин, но това не утвърди неговото позициране като важен фактор в решаването на сигурността на европейските граници, респективно – българските. Борисов се подведе, че ГЕРБ винаги побеждава“, сподели проф. Нина Дюлгерова пред Епицентър.
– Проф. Дюлгерова, след победата на Доналд Тръмп в САЩ Ангела Меркел реши да се кандидатира за четвърти мандат, а Европейският парламент прие декларация срещу руската пропаганда. Виждате ли връзка между изброените събития и защо в Европа паниката, свързана с Русия, се засили?
– Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ беше като студен душ за голям брой политици и анализатори, най-вече извън САЩ. Изявленията му за промяна в американо-руските отношения е сериозен удар върху милитаристите, които през втория мандат на Барак Обама заложиха върху радикалния вариант за утвърждаване на САЩ като глобален лидер.
В този контекст антируската риторика и действия бяха естествен сегмент от американската визия за преструктуриране на света. Създаването на две горещи точки в Черноморския регион (украинската криза и сирийския казус), последвани от икономически санкции срещу Русия и активна миграционна вълна към Европа ярко очертаха врага и инструмента за неговото ликвидиране. Изборът на Тръмп наруши тези планове.
Не може още да се говори със сигурност каква ще е политиката на новоизбрания американски президент, тъй като той още не е встъпил в длъжност. Все още САЩ се ръководи от Барак Обама и цялостната политика и действия на отиващата си американска администрация са подчинени на агресията, войнствената риторика и ескалация на противоречията между Европа и Русия, Украйна и Русия, срещу политиката на Русия в Сирия. Този модел е повторение, разбира се, с други акценти и процеси на действията на отиващата си през 2008 г. администрация на представителя на Републиканската партия Джордж Буш-младши.
Що се отнася до четвъртия мандат на Ангела Меркел все повече се налага тезата, че никой от нейната партия не иска да седне на „горешия стол”. Освен това има достатъчно време до изборите в Германия, период, в който нейните шансове за успех едва ли ще се увеличават.
– Възможно ли е сътрудничество между Тръмп и Путин и по какви въпроси очаквате да бъде то?
– Предсказуемо е това сътрудничество предвид наложилите се през последния четвърт век стереотипи. Практиката беше доказала, че по време на мандата на Републиканската партия се започваха войните, които успешно приключваха демократите. През последните години този модел се обърна и сега живеем в свят, в който регионалните конфликти се превърнаха в ежедневие. Логично е при управлението на Тръмп този въпрос да бъде локализиран и с перспектива към тяхното затихване. Както предсказуемо републиканският кандидат спечели изборите след два мандата управление на демократа Барак Обама, така и през следващите месеци се очаква диалогът Путин-Тръмп да бъде динамичен и равнопоставен, с акцент върху политическото и дипломатическото решаване на проблемите, оставени от демократите.
– Либералният модел очевидно е в сериозна криза, но какво идва след него? На какви ценности е носител непредсказуемият Тръмп? Какво очаква от него средният американец?
– Светът е непрекъснато в предизборна ситуация. Това превръща в аксиома сентенцията на германския канцлер Ото фон Бисмарк „Всички лъжат преди избори, по време на война и след лов”. Всеки, който участва в изборна надпревара обещава, но историята е доказала, че малка част от обещанията могат да бъдат реализирани по време на мандата на който и да е президент, особено американския. Протоколът и очертаният коловоз на традициите може да се окажат очаквания ограничител.
Има обаче един нов момент, който не трябва да бъде елиминиран. Доналд Тръмп е първият бизнесмен от десетилетия, който става президент на САЩ. Предшествениците му са хора с различни професии, които политиката ги прави известни и богати. Ако малка част от тези имена, които през последните седмици периодично излизат като бъдещи министри и водещи фигури в администрацията на новия президент, то се очертава интересна кадрова картина. Бизнесът измества политиците, които досега бяха посредниците между тях и обществото и вече негови представители директно се включват в решаването на многообразните проблеми на съвременността.
Средният американец очаква от бизнесменът Тръмп това, което не получава от политиците. Ясни правила за работа, премахване на корупцията, намаляване на безработицата, което да доведе и до сигурност. Неолиберализмът като водеща концепция за политическо и икономическо управление доведе до взривоопасна ситуация. Нарушен диалог между политиците и обществото, драстично свиване на доходите на голям процент от населението и бързо свиване на средната класа, която е гаранта за стабилността във всяко демократично общество.
– Германия, начело с Меркел, остана последното убежище на неолиберализма. А ние къде сме? Виждате ли опити от страна на българския политически елит да се „закачи” за Берлин?
– Германия е представителна извадка за негативните последици от неолиберализма за Европа. Ярко доказателство за това е политиката на Ангела Меркел към мигрантите и създадения проблем с тях. Противоречивата политика както на Берлин, така и на Брюксел, са ярко доказателство за сериозната криза на европейските и националните институции.
Що се отнася до българския политически елит, няма сериозна индикация, че Германия сериозно се интересува от България и нейната съдба като външна граница на ЕС. Премиерът Борисов през последната година показа своите възможности да бъде куриер между Анкара и Берлин, но това не утвърди неговото позициране като важен и непреодолим фактор в решаването на въпросите със сигурността на европейските граници, респективно – българските.
– Актуална ли е разделителната линия русофили-русофоби или виждате и нови?
– Това е неизбежна част от съвременната политическа риторика. Подобен етикет елиминира нуждата от аргументи и обяснения. Появи се обаче и засилващата своите темпове на конфронтация разделителна линия туркофили-туркофоби, евроскептици-евроентусиасти. Това е естествен елемент от всяко маргинализиращо, обедняващо и подлагано на постоянни негативни медийни атаки общество.
– Упорити са опитите новоизбраният български президент Румен Радев да бъде опакован с Русия. Никакви опровержения от негова страна не помагат, наши и чужди медии все питат „вие проруски ли сте?”, въпреки че десетки пъти той отговори на този въпрос. Как си обяснявате тази упоритост и какво очаквате от първите изяви на Румен Радев след като поеме мандата?
– Феноменът Румен Радев е част от новото време, което все по-бързо и безапелационно изтласква старите, утвърдили през последния четвърт век политически стереотипи. Винаги в предизборни ситуации и правителствени кризи се отстоява в публичното пространство теза за експертно присъствие във властта. Изборите идват и си отиват и се оказва, че водещи позиции се заемат не от професионалисти, а от „наши” хора, които са част от устойчиво закулисие и икономически схеми. Изборът на българския президент през 2016 г. доказа, че обществото може и да се бунтува, но и че вече е дошло времето на професионалистите. Вярно е, че той няма политически опит, но кой ли от досегашните президенти го е имал, когато е заставал на този пост. Много по-важното е, че той е професионалист във военната област, което означава стратегическо мислене и непредсказуемост, която е много важна във времето на отиващи си стереотипи.
Опитите на политици и медии да го обвързват с Русия може да се приеме с голяма доза чувство за хумор, тъй като обиктовено тези, които налагат подобни квалификации, са по близо до тези етикети. Едва ли генерал Радев трябва да се притеснява и да влиза в обяснителен режим по отношение на тези провокации. Да не забравяме, че в България ситуацията е същата, каквато е в САЩ. Все още политическото статукво е актуално.
– Разбра се, че съставянето на правителство между ГЕРБ и ПФ с мандата на патриотите е било осуетено под европейски натиск, най-вече – от страна на Берлин. Как ще коментирате този проблем?
– Това е поредното доказателство за съществуващи зависимости, които сериозно се разминават с националните интереси. Берлин се плаши от националистични идеи, партии и политики, тъй като комплексите от нацисткото минало, както и набиращите политическа скорост националистични партии в Германия определят официалните и задкулистни действия на Германия.
– България изпадна в правителствена криза без да има реални условия за това. Грешка на Борисов или някакъв сложен ход за запазване на шансовете за завръщане на власт?
– Това не бих определила като грешка, по-скоро като инерция и чувство за безнаказаност и политическа безалтернативност за България. Сигурността, че каквото и да се каже или направи, че победата на ГЕРБ във всички избори е предсказуема, подведе българския премиер.
Освен това той, подобно на много други, стана жертва на сигурната победа на демократите в САЩ, всъщност тези, които по време на неговото управление му даваха сигурност, гаранция и увереност. Едва ли вече ще може да се повтори отново модела с протестърите и победоносен трети мандат на ГЕРБ. Доказателство е обявеният нов проект на бившия правосъден министър Христо Иванов. Това едва ли ще промени веднага политическата конфигурация. Трябва време, но то вече не работи за ГЕРБ.
– Има ли шанс България да скъса със сателитната си политика и да излъчи независим елит, който ще защитава първо националните интереси, а после тези на някогашния империи, на велики сили, на „Големи братя”?
– В близко бъдеще – не. Този синдром е част от българската психика, но и част от българската история. Факт е обаче, че империите си отиват, но България остава.
– Проф. Дюлгерова, в сряда ще бъде избран нов председател на Съюза на учените в България. Вие сте един от кандидатите за поста. Защо решихте да влезете в състезанието?
– Да, на 14 декември ще се проведе общо събрание на пълномощниците на Съюза на учените в България (СУБ). Това е организация с дългогодишна славна история, своеобразен академичен център на изследователи и преподаватели в българските институти и университети. За съжаление, от година и половина Съюзът е в сериозен организационен и финансов колапс. Академичната страна на СУБ като цяло е запазила своя авторитет и сериозно присъствие в обществено-политическия живот на страната ни. Проблем обаче се оказа некомпетентността и предоверяването на досегашните ръководители на Съюза на финансисти и юристи, които задълбочиха проблемите. Стигна се до ситуация, в която нещата трябва да се решават комплексно – възстановяване доброто име на организацията и нейното финансово стабилизиране.
От дълги години съм член на СУБ, а от 1998 г. – председател на секция „История” и член на Управителния съвет на СУБ. Преходът от председателството на акад. Дамянов се оказа изпълнен с неприятни изненади и сериозен пробив в щастливото неведение на членовете на УС за финансовото състояние и перспективи на Съюза. Последната година имах възможност да участвам в опитите за неутрализиране на центробежните сили в УС и активно да се противопоставям на интензивните опити на счетоводителя на новия председател да източва финансиите на МДУ „Жолио Кюри” – гордостта на СУБ. Това ми даде полезен опит и възможност да оценя пълната картина на съществуване на СУБ и най-важното – да очертая вариантите за преодоляване на създалите се проблеми.
За голямо мое съжаление съм единствената в УС, която е информирана чрез лично участие и позиции за административното и финансовото състояние на СУБ. Освен това съм убедена, че битката между групата на старото и новото ръководство е подчинена повече на амбиции и стремеж към реванш, отколкото на каузата СУБ.
– Каква е Вашата платформа?
– Основната цел на моята платформа е насочена към възстановяване на академичното присъствие на организацията в обществения живот чрез утвърдени форми на дискусии, експертизи и проекти, както и към финансовото укрепване на Съюза. Последното ще даде възможност да се възроди ролята на СУБ като организация, която да подпомага финансово научни форуми, млади учени, но и за социално подпомагане на членове на СУБ.
Нина Дюлгерова е родена в София. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Турция, Холандия, Азербайджан. Професор във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Преподава теория и история на международните отношения. Автор на книгите „Кавказки гамбит”, „Границите в Кавказ”, „Руски щрихи към Източния въпрос. 1894-1904. Амбиции и планове на имперската дипломация”.
Кандидатира се за председател на Съюза на учените в България. Състезанието за поста ще се проведе на 14 декември.