Православната идея за съборност на руското общество

Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), водещ център за аналитични и политологични изследвания в Русия, наблюдава отблизо състоянието на руското общество за преобладаващите възгледи в него и настроения. РИСИ публикува в сайта си статията «Православната идея за съборност и солидаризация на руското общество», чийто автор е Николай Павленко магистрант от Северокавказкия федерален университет – специалност теология. Мненията, изказани в тази статия, в частност отразяват общия стремеж на повечето руски граждани към солидарно общество, изградено върху принципите, противоположни на принципите в Западния свят. Тази статия в значителна степен, обяснява на чужденците тайната на «загадъчната руска душа». По-долу е пълният текст на тази статия:

Понятието «съборност» се съдържа в Символа на вярата на Православната Църква, като едно от най-важните свойства на последната, а в превод от гръцки означава – «всеобщност», «вселенскост». Значението на този термин е много добре разкрит в руската философия от славянофилите, предимно от Алексей Хомяков в рамките на неговото учение за Църквата като органично цяло, и като за тяло, чиято глава е Иисус Христос. Църквата преди всичко е духовен организъм, цялостна духовна реалност, поради което, всичките й членове са органични, а не външно обединени един с друг. Въпреки това, вътре в това единство всяка личност запазва своята индивидуалност и свобода, което е възможно само в един случай – ако единството се основава на безкористна, саможертвена любов. Само тогава хората достигат до истинската вяра, защото пълната истина принадлежи на цялата Църква като цяло, а не в един човек или институция, без значение колко авторитетни са те.

Човек намира себе си в Църквата, но не в безсилието на своята духовна самота, а в силата на своето духовно, искрено единение със своите братя, със своя Спасител. Съборност – свободно вселенско единство от членовете на Църквата в делата на съвместното разбиране и свободното намиране на пътя към спасението; единство, основано на единодушната любов към Христос и божествената праведност – един живот, в една истина.

Днес в Русия на много хора се предлага идеята за гражданско общество, като в нея първоначално е била заложена парадигмата на конфликта между народа и правителството, различните обществени институции, слоевете на населението, системата на постоянна конфронтация, конкуренцията и борбата, сякаш неизбежни и необходими за прогреса. Тази идея противоречи на съзнанието на нашия народ. Нашият идеал, напротив, е обединено общество –  общество на социална симфония, където различните слоеве и групи, народи и религиозни общности, разни участници в политически и икономически процеси не са борещи се помежду си конкуренти, а колеги, съмишленици. В такова солидарно общество конкуренцията се поощрява като състезателност, но не и като борба за оцеляване – безумието донесено в Русия от Запада. Св. преподобни Сергий Радонежски ни учи „с възглед към Светата Троица, да се побеждава омразния раздор на този свят“. За нас е органична мисълта за общество, като за общество-семейство, в което конфликтите са противоестествени, където властта е част от обществото, и която органично съществува заедно с него и вътре в него.

Идеята за човешката солидарност съществува в нашата история и култура в продължение на много векове, още от времето на Кръщението на Русия. С думите на Спасителя «Няма по-голяма любов от тази, когато дадеш душата си за приятелите си (Йоан 15:13)»,  нашите предци сякаш с камертон, са настройвали мислите и чувствата си в служба на евангелския духовен идеал. Знаменит руски философ Иван Александрович Илин е определял държавата изключително чрез понятието солидарност, наричайки го «организирано единство на духовно солидарни хора».

Този модел на човешките отношения се връща към образа на Църквата като тяло, което откриваме в посланията на Св. ап. Павел: «Органите са много, а тялото е едно. Не може окото да заповяда на ръката: ти си ми непотребна, или главата по на краката: вие не ми трябвате. Напротив, частите, органите на тялото ни, които изглеждат най-слаби, са ни най-необходими, а тези които ни се струват най-малко достойни, за тях най-много полагаме грижи… Но Бог е създал тялото, с идеята за по-малко съвършеното да полагаме повече грижи, за да няма раздор в организъма, а всичките му органи еднакво да се грижат един за друг» (1 Кор. 12:20-25). Думите на апостола разкриват Божия план за човека и всяко човешко сдружение: всички ние сме призовани за братско сътрудничество и за грижата един за друг. От степента на развитие в отношенията между хората, до голяма степен се определя целия социален потенциал на обществото и държавата. Обемът на социалния потенциал на едно общество пряко зависи от степента на единство, на взаимна подкрепа, сътрудничество и доверие един към друг между гражданите, съзидание  на идеалите и мотивиране на социалния потенциал. Колкото по-високо е нивото, толкова по-богата на ресурси става държавата. Социален потенциал – това са реални и потенциални възможности на хората, използвани от тях за подобряване на качество на техния живот и живота на обществото като цяло, формиращи се в резултат на включване на човек в силна колективистична комуникация, установяване и изпълняване на взаимни задължение между хората, укрепване на отношенията по между им, отговорност и солидарност.

Първоначалната причина за глобалната икономическа криза не е в сферата на финансовите и икономическите отношения. Тя се определя от морална и духовна, психическа, емоционална и културна деградация на обществото. При тези обстоятелства, най-търсения ресурс в днешно време са положителните човешки отношения, които изискват създаване на атмосфера на доверие между хората, разбирането, подкрепата и взаимната отговорност, които да обединяват гражданите в едно цяло.

Качеството на човешките отношения се определя от степента на единството и нивото на солидарност между гражданите, постигнати в границите на съществуващата правна рамка, при едно главно условие – наличие на духовно здраве и спазване на човешки положителни традиционни морални норми.

Необходимо е да бъдат коригирани отношенията между хората, съществено деформирани през 90-те години на миналия век, поради образувалия се тогава духовен и идеологически вакум, който беше изпълнен с хедонистичните ценности, с култа към насилието и алчността. Тогава в социалните отношения започнаха да се утвърждават недоверието и завишената агресия, засилиха се междуличностните и междугруповите конфликти, а също така, значително се увеличи нивото на престъпност, включително свързаните с нея измами и спекулации чрез доверието на хората. Значително бяха дискредитирани колективистичните ценности (приятелство, солидарност, взаимопомощ), които често се разглеждат като остарели понятия. В продължение на последните десетилетия значително е отслабена консолидиращата роля на семейството, занижи се значението на семейните ценности, което негативно влияе върху демографските показатели. Ниското ниво на доверие и отговорност между гражданите не само въздейства разрушително на морално-духовната атмосфера в обществото, върху отношенията между гражданите и властта, но и създава съществени препятствия за реализиране на социално икономически проекти и програми. Те на свой ред, не могат да бъдат успешно осъществени в среда, в която всяка социална група преследва своите корпоративни интереси, а всеки отделен човек остава сам с проблемите си.

Възстановяването на социалната солидарност в резултат на осъзнаване на хората в обединяването на интересите им с интересите на регионите, страната, съгражданите, колегите, близките, готовността към колективни действия, систематичната взаимопомощ и подкрепа, се превръщат в настоятелен призив на времето. Социалната солидарност се основава на духовно и морално здраве на личността и колектива,взаимното доверие (лоялност) на съгражданите и тяхната взаимна отговорност, и трябва да бъде един от основните принципи в организацията на обществен живот. Тя е важна предпоставка за патриотизъм, което представлява идеали, идеология и вътрешно състояние на всяко здраво общество.

Принципът на солидарност – това не е само обявяването на идеи, но също така и стартирането на огромен кръг от икономически и културни процеси, които могат да променят образа и качеството на живот. Необходимо е създаване на цивилизована инфраструктура, която ще е в състояние да повлияе качествено на образователната система на младите хора и да служи за сближаване на хора с различни доходи. На фона на огромните инвестиции, които трябва да бъдат приложени в изграждането на пътища, мостове, както и други инфраструктурни обекти от камък, желязо, бетон в страната, е необходимо да се създаде индустрия с цивилизовани стоки и услуги, както и инфраструктура на национални центрове за култура, отдих и национален живот.

Теми за приоритетна подкрепа на морала, самобитния календар с националните и регионалните празници, широко използване на медиаторски процедури, нови принципи на финансиране на покупка на имот, заплащане на медицински услуги, получаване на образование, активно участие на жители в общинско управление – всичко това са съвременни механизми, които реално могат да допринесат за развитието на солидарност и образуване на цивилизационна идентичност в страната. Концепцията за солидарно общество възникна в рамките на дискусии, насочени към намирането на съборна обществена стратегия, актуална за ХХI век. Сега основно трябва да акцентираме върху качеството на обществото, в което живеем. Ако за западната политическа традиция е характерна концепцията «война срещу всички», то нашето руско традиционно общество преди всичко е съборно общество, което живее с коренно различни социални закономерности и е общество-семейство. Много знаменити руски мислители са говорили за това, че реални  шансове в историята имат само консолидираните нации. Но днес Русия има нужда от консолидация. Концепцията за солидарност има и цивилизационно значение. Идеята за цивилизационна идентичност играе ключова роля за нас.

Ние смятаме, че Русия е уникална страна-цивилизация, възникнала на базата на Православието и обединила около себе си много етнически групи, приели общата идея за цивилизационно развитие. Ето защо,  другата идея, която носи концепцията на солидарно общество е – солидарност на народите, живеещи в Русия.

Днес основният акцент в задачата за подобряване на качеството на живот и човешките отношения е формирането на солидарно общество, базирано върху съборните принципи на църковното единство във вярата в Христа Спасителя. Именно духовното единение с Бога въз основа на жертвеното служене на взаимната любов, е в състояние днес да запази руското общество от плъзгане в бездната на морален и духовен упадък, както и на морален релативизъм на ценностите, което означава – чрез искрената солидарност на гражданите в подредбата на жизнената среда на заобикалящия свят и осигуряване на планомерно и благополучно развитие на социалния процес.

 .