Ветроходът „Крузенщерн” е перлата на руския платноходен флот и единствен от този тип кораби, извършил две околосветски пътешествия. Океанологът Александър Ремесло от Калининград, участвал и в двете одисеи, разказва на страниците на „Российская газета” с какво се слави ветроходът, как е въздействал на бойния дух на войниците от Вермахта и какво се е случило с капитана, който не могъл да преживее раздялата с кораба.
Сега на борда на ветрохода „Крузенщерн”, който е регистриран в пристанището на Калининград, на практика са випускници от руски морски училища. Тази година „Крузенщерн” за първи път ще вземе на практика учащи се от други страни. Това са 27 курсанти от Висшето морско училище в Хавър, Франция.
Този кораб с първоначално име „Падуа” е бил спуснат на вода в Бремерхафен, Германия през 1926 година. Това е бил последният кораб от серията на т.нар. „летящите „Пе”. Имената на всички ветроходи на корабовладелеца Фердинанд Лайеш започвали с буквата „П” — „Прусия”, „Пасат”, „Потози” и прочее. Те са били използвани не за развлечения и морски разходки, а за превоз на стоки на дълги разстояния. Капитаните на тези кораби били наричани „албатроси”, а членовете на екипажите се ползвали с особен заслужен авторитет.
Ветроходът „Падуа”, както и неговите предшественици, е бил построен без двигател и е извършил серия плавания от Германия до пристанищата на Чили и Австралия и обратно. За недостижим се смята преходът, който „Падуа” извършва през 1933 – 34 година, когато изминава разстоянието от Хамбург до австралийския Порт Линкълн само за 67 дни. По скорост това е съпоставимо с преходите на знаменитите клипери (много бърз многомачтов ветроходен кораб — бел. ред.), пренасящи чай. През 1938 – 39 година „Падуа” прави рекордно по скорост плаване по маршрута Хамбург — Чили — Австралия — Хамбург. Той бил изминат за осем месеца и 23 денонощия.
В тези сложни морски походи се случвали и трагедии и моряци често загивали. Така веднъж, когато „Падуа” приближавал южното крайбрежие на Чили при нос Хорн, мощна вълна отнесла от палубата три млади момчета. Имало и друг случай — бурното море изхвърлило обратно на борда паднал преди това от кораба моряк. Друг път моряк паднал във водата от голяма височина от мачтата, а когато го изтеглили, той с трепереща ръка все още стискал ножа, с който работел.
След края на Втората световна война по силата на репарациите ветроходът бил предаден на Съветския съюз и тогава получил новото си име „Крузенщерн” в чест на адмирал Иван Фьодорович Крузенщерн. В деня, когато корабът сменял стопаните си, капитанът на „Падуа” Юрген Юрс, обиколил на ветрохода четири пъти нос Хорн, починал от сърдечен пристъп.
Днес „Крузенщерн” е единственият платноход от серията на легендарните „летящи „Пе”, който продължава пълноценно да живее. Останалите отдавна са превърнати в музейни експонати. Така например, „Пекин” стои привързан в Ню Йорк, недалеч от Бруклинския мост. Съща е участта на „Пасат” в Травемюнде, Германия и на „Померн” на Аландските острови във Финландия. Ветроходът „Памир през 1957 г. потънал в района на Азорските острови, след като го връхлетял ураганът „Кери”. От целия екипаж успели да се спасят само шестима.
„Крузенщерн, като участник в многобройни регати печели редица трансатлантически съревнования за ветроходи: през1984 г. по маршрута Сидни — Ливърпул взе Световната купа на канадските пристанища, „Гранд Регата Колумбус-92″, посветена на 500-годишнината от откриването на Америка, и Tall Ships Races-2000, в чест на новото хилядолетие.
Забавно бе, когато по време на последното съревнование в едни пристанища посрещаха „Крузенщерн” с тържествения марш на Глинка, който няколко години бе химн на Русия, а в други свиреха музиката на стария съветски химн, а тя е същата и днес.
„Крузенщерн” е и единственият руски ветроход, извършил две околосветски пътешествия. През 1995 – 1996 г. обиколката на Земята бе посветена на 300-годишнината на руския флот, а през 2005 – 2006 г. — на 60-годишнината от Парада на победата на Червения площад. И в двете плавания корабът бе избрал западен курс, по който преобладават насрещните ветрове. Пътешествието през 1995 – 1996 г. бе първото и единствено, извършено от руски ветроход (ако не се броят яхтите) през ХХ век. И в двата случая корабът бе под командването на капитан Олег Седов.
Най-известният филм, заснет на борда на „Падуа” и превърнал се в класика на световното кино, е „Голямата свобода,7″ с известния германски актьор Хайнц Албертсон в главната роля. По сюжета зрял мъж губи любовта на млада жена и от мъка се впуска в далечно плаване на „Падуа”. Известно е, че Гьобелс забранява прожектирането на филма по време на войната, тъй като смятал, че „лигавата” мелодрама ще отслаби бойния дух на войниците на Вермахта. Освен това, на борда на ветрохода е сниман филмът „Пътничката” на Станислав Говорухин.
Източник: http://www.rusiadnes.bg/