Пиар катастрофа за Турция заради арменския геноцид

Отрица­те­лите на Холо­ко­ста тол­кова силно раз­строй­ват някои страни, че ги пре­връщат в пре­стъп­ници. Подобни при­зиви се чуват и в Бри­та­ния, но ние, за щастие, се отка­за­хме от такова нескопо­сано и раз­че­тено на външен ефект отноше­ние към сво­бо­дата на сло­вото на идиотите.

Ние предпо­чи­таме да смя­таме за иди­оти (ако не по-​лошо) онези хора, които отри­чат нацист­кия гено­цид. Ние много по бри­тан­ски смя­таме, че без­че­сти­ето, позорът и осми­ва­нето, на които са под­ложени хората, изра­зя­ващи тол­кова оскър­би­телни възг­леди, са достатъчно силно наказание.

За съжа­лен кад­рите от кино­хро­ни­ките не са запе­ча­тали онова, което се е слу­чило преди сто години с арменците, постра­дали от турците, и ние не можем да го срав­ня­ваме със сним­ките в Осви­енцим, Берген-​Белзен и другите нацистки лагери на смъртта.

Ето защо Турция и досега отрича, че ней­ните осман­ски пра­ро­ди­тели са осъще­ствили гено­цид срещу арменците през 1915 г.

Сто години отричане

Арменците смя­тат това за свой соб­ствен Холо­кост и когато цяла нация отрича слу­чи­лото се, това се нарича неже­ла­ние да се при­знае вината от коло­са­лен и потре­са­ващ мащаб. Пред­ста­вете си как биха се чув­ствали евре­ите, ако цяла Герма­ния, а не само група невме­ня­еми анти­семити, днес би заявила, че срещу тях не е извършван ника­къв гено­цид. Тогава ще раз­бе­рете какви чув­ства по отноше­ние на Турция изпит­ват арменците и съчув­стващите им хора – та нали сега на тази държава пред­стои да отбе­лежи сто­ле­ти­ето на своето отрицание.

Затова – чест и хвала на Папа Рим­ски Франциск, който в неделя на 12 април заяви за гено­цида на турците срещу арменците, като пре­красно раз­би­раше, че това ще пре­диз­вика ярост в Турция. Турците не само отри­чат, че е имало гено­цид – те твър­дят, че сами са били под­лагани на жестоко отноше­ние от страна на арменците.

В исто­ри­ята съще­ствува единно мне­ние, че тогава са били убити милион и поло­вина арменци. Много страни са при­знали това за акт на гено­цид. Така постъпи и Папа Рим­ски Йоан Павел ІІ, който заяви това през 2001 г. Франциск реши да цитира своя пред­ше­стве­ник, но това тол­кова раз­строи турците, че те неза­бавно отзо­ваха своя посла­ник от Вати­кана и поис­каха човекът на Папата в Анкара да даде обяснения.

При­пом­няйки за масо­вите убийства по време на литургия в събора „Свети Петър“, където при­състваха и много арменци, Франциск упо­треби думи, познати ни от при­зи­вите през послед­ните 70 години никога да не забра­вяме за звер­ствата на наци­стите. Той каза: „Ние отбе­ляз­ваме сто­ле­тие от това трагично съби­тие, от това коло­сално и без­сми­слено клане, чиито жертви ста­наха вашите предци. Наше задълже­ние и дълг е да почи­таме тях­ната памет, тъй като, ако паметта угасне, това озна­чава, че злото продължава да бърка в раните.“

Турция е далеч от при­зна­ва­нето на сво­ята исто­ри­ческа вина. Мини­стърът на външ­ните работи на тази страна Мев­лют Каву­соглу нарече в „Туитър“ изказва­нето на Франциск „далечно от закон­ната и исто­ри­че­с­ката реал­ност“ и каза, че „със сво­ите неосно­ва­телни твър­де­ния Папата разпалва недо­вол­ство и ненавист“.

Това е крачка назад с изяв­ле­ни­ето, про­зву­чало през мина­лата година от устата на тур­ския министър-​председател Реджеп Таийп Ердоган, който изрази събо­лез­но­ва­ния на сегаш­ното поко­ле­ние арменци, чиито предци са ста­нали жертва на масови убийства. Турция твърди, че арменците са заги­нали в сраже­ни­ята на Пър­вата све­товна война, в която са били убити и много турци и заявява, че еди­но­душ­ното мне­ние за броя на заги­на­лите е преувеличение.

Иди­от­ска позиция

Турция, както и преди, непрекъс­нато се ста­рае да убеди другите държави да не при­зна­ват гено­цида, извършен в Арме­ния през 1915 – 1916 г., но това й се удава много зле. Офици­ална Аме­рика не нарича ста­на­лото гено­цид, но не заради това, че не вярва в него­вото съще­ству­ване, а защото не иска да оби­жда тол­кова верен съюз­ник като Турция в момент, когато целият Близък Изток е неспо­коен и е настроен към нея враждебно.

Вати­кана, която също се стреми към отсла­б­ване на конфликта в реги­она, се стреми да поддържа добри отноше­ния с турците, но, съдейки по изяв­ле­ни­ето на Франциск, няма наме­ре­ние да се прави, че не забе­лязва отго­вор­но­стта на Турция за зло­действата, които са ста­нали не тол­кова отдавна спо­ред исто­ри­че­с­ките мерки.

Самата Арме­ния на 24 април отбе­лежи офици­ално годиш­ни­ната от гено­цида. Преди това Ким Кар­дашян и сестра й Хлоя бяха в Ере­ван и положиха цветя пред мемо­ри­ала на жерт­вите. Всичко това беше заснето на видео за теле­ви­зи­он­ното реа­лити шоу на Кар­дашян. Така че онези, които досега не са били осве­домени за онези зло­действа, ще могат да раз­бе­рат за тях.

Това съче­та­ване на знаме­ни­то­сти като Кар­дашян и Папа Рим­ски се превърна в пиар ката­строфа за Турция, при това стана в момент, когато Анкара се ста­рае по всички направ­ле­ния да се пред­стави в образа на отго­во­рен и прогре­си­вен член на семейството на циви­ли­зо­ва­ните нации.

Онези, които про­явят любопит­ство и се заин­те­ре­су­ват от постъп­ката на сест­рите Кар­дашян или от думите на Папата, за няколко минути ще наме­рят в интер­нет много раз­кази за това как турците са разпъ­вали арменците, които били хри­сти­яни, живе­ещи в мюсюлман­с­ката импе­рия. Ще наме­рят и фотографии на тези звер­ства, в това число снимки на дълги вър­во­лици бесилки с обе­сени на тях арменци. Едва ли тези хора могат да се смя­тат заги­нали на бой­ното поле.

Добре известно и докумен­тално пред­ста­вено е обсто­я­тел­ството, че в края на 1914 г. вла­стите в Осман­с­ката импе­рия са осво­бож­да­вали от затво­рите жестоки пре­стъп­ници, като от тях са форми­рали отряди, изпращани по армен­ските тери­то­рии, за да извършват масови убийства на мест­ното насе­ле­ние. На тези зако­ра­вели убийци са каз­вали, че арменците сътруд­ни­чат с рус­наците в опи­тите им да разгромят Турция.

Армен­ските инте­лек­ту­алци са били задър­жани и под­ложени на изте­за­ния, преди да бъдат убити. Често са им изтръг­вани нок­тите, вадили са им очите. Ста­вали са масови депор­тации. Хората са били умо­ря­вани от глад. В дефи­ле­тата са били хвър­ляни хиляди трупове, а гла­вите на мла­денците са раз­би­вани с камъни. Всичко се е пра­вело така, сякаш турците са искали да дадат при­мер на Хитлер.

Ако Турция не раз­бира колко глупаво изглежда като продължава да отрича извършва­нето на звер­ствата, тя едва ли ще може някога да се при­съе­дини към циви­ли­зо­ва­ния свят. Много турци, които добре знаят за ста­на­лото, изпит­ват смуще­ние от иди­от­ската позиция, която заемат тех­ните лидери. Стого­диш­ни­ната от гено­цида изглежда като иде­а­лен момент Турция да при­знае исто­ри­че­с­ката си вина и да се извини. Този път за при­мер може да й послужи Германия./ в. Русия днес – Россия сегодня