Печалните перспективи на природния газ в Европа

Политиците в Брюксел избират енергоносителя за Стария континент*.

През последните години в Европа се наблюдава стремително свиване на потреблението на природен газ от 610 милиарда куб.м. през 2010 до 486 милиарда куб.м. през 2014 г. Причините за това са известни. На първо място е топлото време през зимните месеци. На второ място увеличаването на генериращите мощности в сферата на възобновяемите енергийни източници /вятър и слънце/. И трето активното използване на въглищната генерация.

Изхвърлянето на газа от електроенергетиката до голяма степен е резултат от политически решения. Европейският съюз заложи на развитието на възобновяемата енергетика. От 2000 до 2014 г. в Европа бяха пуснати в експлоатация 117 ГВт вятърни и 90 ГВт слънчеви генерации. Но и газовата генерация също е сред лидерите по този показател – 101 ГВт нови мощности. Необходимостта от тези мощности е различна.

Европейските власти принуждават клиентите да купуват на първо място електроенергията, произведена от вятър и слънце, макар че тя е най-скъпата. За да смъкнат надолу цената на електричеството, европейските страни започнах активно да натоварват станциите, работещи на въглища. В резултат от 2005 до 2014 г. делът на газовата генерация в общата структура на производството на ток намаля от 21% на 16%. Съкращаването на въглищната генерация беше значително по-малко – от 29% на 26%, докато новите възобновяеми източници на основата на вятърната и слънчевата енергия нараснаха от 2% на 10%. Природният газ в европейската електроенергетика все по-често се използва единствено и само за покриването на нуждите в пиковите моменти, за разлика от ВЕИ, които въпреки нестабилното си производство, са максимално натоварени.

Понижаването на цените на газа през 2015 г. доведе до ръст на неговото потребление в Европа. Възниква въпросът: колко дълго ще продължи тази тенденция? Официалните планове на ЕС подразбират непрекъснат ръст на производството на ток от ВЕИ. Но едва ли ръстът на ВЕИ ще бъде толкова голям, колкото по-рано. Затова има няколко причини.

Първо, заради слабите показатели на развитие на икономиките много европейски страни съкращават дотациите за възобновяемата енергия. Второ, нестабилното производство от ВЕИ не им позволява да заемат доминиращо положение в енергийната система. Трето, вятърните и слънчевите панели не могат да бъдат инсталирани навсякъде, а там, където духа вятърът и свети слънцето, местата вече са заети. Четвърто, тъй като растежът на възобновяемата енергетика започна на практика от нулата, то всеки нов обект водеше до увеличение на мощностите, но постепенно значителна част от новите мощности ще трябва да заменят старите. Пето, скъпата възобновяема енергетика много често се оправдава с това, че ветрогенераторите и слънчевите панели се произвеждат в самата Европа.

Следователно създаваха се нови работни места и имаше постъпления от данъци. Но през последните години лидерът по производство на оборудване за ВЕИ стана Китай. В момента около 80% от новите слънчеви панели се внасят в ЕС от Китай. Сега лидерите на европейските страни ще трябва да направят избор: или да продължат да купуват ново оборудване за ВЕИ от Китай, или да създадат условия за натоварването на съществуващите газови генерации. Още повече, че натоварването на ВЕИ-та на практика не надхвърля 20% от инсталираната мощност, което се дължи на нестабилността на тяхната работа. А газовите генератори могат да бъдат натоварени по всяко време с мощността, която пожелаем.

В полза на газовата генерация говори и фактът, че от 2016 г. започва изваждането от експлоатация на старите централи, работещи на въглища, които най-силно замърсяват околната среда. Едновременно с това в Германия, Белгия, Швейцария продължава процесът на затваряне на ядрените станции. В Италия отдавна въобще е забранено строителството на АЕЦ.

Не е случайно, че икономическият лидер на ЕС – ФРГ увеличава вноса на руски газ. При това Германия е лидер в ЕС по производство на електроенергия от въглища и ВЕИ. Но можем да очакваме, че делът на газовата генерация там също ще расте. Особено в най-развитите индустриално южни региони. В момента основата на енергийния баланс на Бавария са АЕЦ, които към 2023 г. трябва да бъдат затворени. Предлага се те да бъдат заместени от ветрогенератори, които са инсталирани в северната част на страната – крайбрежието и шелфа на Балтийско море – и ще бъдат съединени с южните региони с помощта на мощна електропреносна мрежа.

Общата стойност на проекта се оценява на 200 милиарда евро. Баварците прекрасно разбират, че ако този план се осъществи, техните промишлени предприятия няма да бъдат конкурентоспособни. Още един обсъждан вариант е вносът на ток от съседна Франция, където тя се произвежда от АЕЦ – тях никой не възнамерява да ги закрива. Нонсенс. Очевидно, че в близко бъдеще ние ще видим или промяна на отношението към газовата генерация във ФРГ, или отлагане на сроковете за закриване на АЕЦ. В полза на първото предположение говори фактът, че Германия подкрепя строителството на газопровода „Северен поток 2“. В резултат на това Германия ще се превърне не само в най-големия потребител, но и водещ транзитьор на руския газ, измествайки Украйна.

 

*Сергей Правосудов, директор на Института за национална енергетика. Анализът е публикуван в „НГ Енергия“.

Източник: БГНЕС.