Паметникът на връх Баба в памет на загиналите 841 руски войници и офицери при преминаването през Стара планина

Паметникът на връх Баба в местността Баба над село Буново. Паметникът е за загиналите през декември 1877 година над 840 руски войници и български опълченци, участвали в Руско-турската война. Те измръзват, затрупани в снега при преминаването на Стара планина. Войските са водени от ген. Виктор Дандевил.

На паметната плоча пише:

 „Тук, на 28 и 29 декември 1877 колона руски воини под командването на ген. Дандевил премина Балкана от Етрополе към Буново. В похода взеха участие и 720 души българи, а в снежната буря са загинали за нашата свобода 841 войници и 18 офицери.»
На обратната страна на паметника пише:
 „Ще минат години и нашите потомци, посещавайки тези дивни планини, с гордост и тържество ще кажат, че тук са минали руските войски и са възкресили славата на Суворовските и Румянцевските богатири».
Тук местните хора все още намират кости и патрони.
 Генерал Дендевил започва бойните действия по време на Руско-турската Освободителна война срещу Орханийската турска армия. На 10-12 (22-24) ноември 1877 г. след ожесточени боеве при с. Лопян и Етрополското поле дивизията на генерал-майор Дандевил превзема Етрополе.

Завзема Врачешкия превал във взаимодействие с българската доброволческа чета на Георги Суранджиев в бой на билото на 15-17 (27-29) ноември. Назначен е за началник на лявата колона на Западния отряд при зимното преминаване на Стара планина във състав: 9 батальона, 6 ескадрона, сотни, 14 оръдия. В помощ на колоната са 700 българи-доброволци за разчистване на маршрута Етрополе — вр. Баба — с. Буново.

По време на преминаването при вр. Баба частите на колоната са застигнати от ужасна снежна буря. Цената е много измръзнали руски войници, българи доброволци в Етрополе. Медицинска помощ оказват българи доброволци, водени от лекаря Георги Цариградски.

Независимо от максимално трудните условия частите преминават вр. Баба на 19 ноември и застрашават десния фланг на Арабаконашката турска позиция.

Генерал Дандевил е командир на предния отряд от състава на Западния отряд на ген. Гурко: 23 000 войници и 150 оръдия.

На 4-5 (16-17) януари 1878 г. при с. Брестник воините на генерал-майор Дандевил и генерал-майор Даниил Краснов нанасят последното поражение на Сюлейман Паша, след което неговият корпус се разпада като организирана бойна сила.

Отрядът участва в освобождаването последователно на Пловдив и Асеновград.

Там служи и неговият син капитан Дандевил, командир на стрелкови батальон. За проявена храброст и командирско умение генерал-майор Дандевил е награден с орден „Свети Георги“ IV и III ст. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант.