Ованес Мелик-Пашаев: Българите са танцувален народ

Интервю:  Елизабет Радкова, в. Труд

Г-н Мелик-Пашаев, приключва срокът за записване за участниците във второто издание на Международния детски фестивал, който е част от балетната академия с майсторски класове Grand Dance Academy. Колко деца очаквате да дойдат тази година?

– Вероятно над сто. Нашият фестивал се състои от майсторски класове, в които преподават педагози от академията към Болшой театър. Миналата година в първото издание се включиха около 80 млади танцьори. От тази година ще има и майсторски класове за преподаватели по балет.

– От кои държави дойдоха участници?

– От Япония, Южна Африка, Турция, Русия, Украйна, Гърция, България. Тази година очакваме и група от Китай, а също и участници и от Австралия, Абу Даби и Ливан. Обикновено един фестивал става разпознаваем на 5-ата година. Но ето че ние от втората жънем голям успех. Това лято към журито се присъедини една от най-големите звезди в балетния свят – Владимир Малахов, който също ще дава майсторски клас.

– Как си обяснявате този бърз успех?

– Нормално е, става въпрос за марката „Болшой“. Такива майсторски класове на Академията на Болшой театър се провеждат само в Москва, САЩ и в България.

– Какво представляват майсторските класове?

– Децата имат по три-четири балетни класа на ден, това значи че танцуват по 6 часа дневно. Самият фестивал е с конкурсна програма в три категории – класически балет, съвременен и характерни и народни танци.

– Събитието се провежда в хотелски комплекс СОК Камчия. Там има ли условия за обучението на над сто деца?

– О, да. Условията са отлични. Там непрекъснато се провеждат състезания по художествена гимнастика, карате, тайкуондо и т.н. Комплексът е оборудван за състезания в 45 вида спорт. Има три балетни зали, два киносалона. Откриването е на амфитеатъра, който поема 2300 души. М.г. открихме фестивала със спектакъл на Имперския балет, тази година ще е с представлението „Зорба гъркът“ на Софийската опера.

– Какви деца могат да участват?

– Единственото условие е да са от 8 до 18-годишни. Спечелилият Гран при получава покана за обучение или стаж в Московската държавна академия по хореография.

– Тази година „Жокер медия“ има и друг голям успех – идването на балерина номер едно в света Светлана Захарова.

– Нашата компания отдавна е в класическия сектор. Направили сме над 30 представления в България с участието на солисти от Болшой театър, Мариински. Канили сме много звезди от ранга на Нина Анинашвили. В този момент Светлана Захарова е издигната в култ като най-голямата звезда в света. Тя е балерина-еталон, има уникална техническа подготовка и перфектна балетна фигура. С мои познати в балетната сфера успяхме да привлечем и Захарова, и нейния партньор – солистът на Болшой театър Денис Родкин, който също е голяма звезда.

Вижте, България е танцувална държава. Във всяко село има клуб по народни танци или школа по балет. На миналогодишния конкурс имаше много талантливи деца от София, Варна. С правилното обучение те също могат да станат такива звезди. Това е една от причините да организираме този фестивал, освен разбира се да популяризираме балетното изкуство.

– Извинете, но ние също имаме Национално балетно училище. Смятате ли че то не дава добро образование?

– Тук се преподава по руската методика. Не искам никого да критикувам, но да се поддържа такъв тип култура е нужен бюджет. Сега разбрах, че в Националното училище за танцово изкуство вече не изучават пиано, свили са и други часове, а това директно се отразява на цяло поколение балетисти.

– Намирате ли, че по света все още има интерес към класическия балет?

– Да, има търсене за чистата класика. Сега в Европа класическите постановки са толкова извратени. Във Франция гледах един вариант на „Спящата красавица“… Значи, това по принцип е приказка за деца. В спектакъла нямаше спяща красавица, а спящ красавец. Ще ме извините, че го казвам, но го насилиха петима души на сцената. Злата орисница беше зъл орисник – японец. Той също дойде и насили спящия красавец. И това го гледат деца!

Подобно издевателство над класическия балет не е изолиран случай. Правят го много от съвременните постановчици, в това число и Бежар. Гледах „Лешникотрошачката“ му. Тих ужас! Появява се Дроселмайер – един японец с кимоно. След него на сцената идват две жени с бради – „Евровизия“ просто! Китайският танц: излиза един Мао дзе Дун с колело, кара го там. А пък в края на Руския танц размахват червено знаме.

Сега в Париж ходих на балет в „Гранд опера“. Първата част беше хореография на Кънингам. Излизат едни в трика в телесен цвят – все едно са голи. Точно 48 минути правят безсъзнателни движения. Тичат нещо, радват се… Без музика! Само от време на време се чува някакво стържене и пищене. А балерините? Аз не мога да гледам такива балерини! Значи, те бяха с телосложение на културисти. Те ги събират от улицата – гимнастички, всякакви. А аз бях седнал на такова място, че няма излизане. Някои от зрителите го освиркваха, но други пляскат там, правят се, че им харесва.

В антракта се измъкнахме, разгледахме сградата – хубава сграда. Видяхме статуята на първия композитор на балетна музика Жан-батист Люли. Той е писал музиката на Луи XIV и заедно са танцували. Знаете, че Краля Слънце е основател на класическия балет.

– Откъде идват големите ви познания в областта на балета?

– От една страна заради внучките ми, които учеха балет в частното руско балетно училище, от друга – аз се занимавам с музика. Имам музикално образование.

– Но сте завършили физика и дори сте преподавали на студенти. Харесваше ли ви преподавателската работа?

– Харесваше ми, определено. В един момент свърши Съветският съюз и за физиците вече нямаше работа. По същото това време продуцирах и групи като „Машина времени“.

– Какви други културни събития да очакваме до края на годината?

– През септември ще дойде уникален ансамбъл – Дагестанският Държавен академичен танцов ансамбъл „Лезгинка“. Те танцуваха на олимпиадите в Лондон и в Сочи. А Светлана Захарова догодина в края на април отново ще танцува у нас спектакъла си „Аморе“. Той се състои от три едноактни балета само със солисти от Болшой театър плюс един от създателите – хореографът на втората част Патрик де Бана, който е постановчик, но и танцьор.

 

КОИ СА В ЖУРИТО?

Ректорът на Московската държавна академия по хореография проф. Марина Леонова е председател на журито. Членове са основателят на Имперски руски балет Гедиминас Таранда, примабалерината на Болшой театър Елена Андриенко, художественият ръководител на Държавния Академичен театър за опера и балет и балета „А.Б.Соловьяненко“ в град Донецк Вадим Писарев. От тази година в комисията е и Владимир Малахов, директор на обединената трупа на Държавния балет на Берлин, в която се обединяват Берлинската Щаатсопер на Унтер ден Линден и Дойче Опера, определен от критиката за „танцьор на столетието“, художественият ръководител на Киевското държавно училище по хореография Нобухиро Терада, Сара-Нора Кръстева, директор на балета на Националната опера и примабалерината Маша Илиева.