Обекти на световното наследство на ЮНЕСКО в Русия – Московският Кремъл и Червеният площад

Московският Кремъл, заедно с Червения площад са първите руски обекти, включени в Списъка на ЮНЕСКО.

Московският Кремъл е най-древната част на града. Именно тук на Боровицкия хълм, намиращ се на левия бряг на Москва-река, още Юри Дългоръки е основал своето имение-крепост, споменато за първи път в летописите от 1147 година.

За съоръженията на Московския Кремъл е характерно ясното функционално предназначение – крепостни, църковни и светски.
Към крепостните съоръжения се отнасят стените и кулите на Кремъл. Първите дървени стени, ограждащи част от Боровицкия хълм били разрушени от татаромонголите през 1237г., след това многократно са възстановявани. Днешните стени са построени през втората половина на XVв.
Едновременно с крепостните стени са издигнати 18 кули (в съвременния Кремъл те са 20).

Кремълската стена и кулите

Главните църковни сгради на Московския Кремъл се намират на Съборния площад – това са Успенският, Архангелският и Благовещенският събори, а също камбанарията „Иван Велики“. Почти всички са били построени от специално поканени италиански архитекти.

Петкуполният Успенски събор (1475 – 1479) е бил построен от италианския архитект Аристотел Фиораванти. Съборът е станал главен руски православен храм, място за венчаване и коронация на великите князе, а след това на царете и императорите, а също така гробница на митрополитите и патриарсите.

 

                                                                             Успенски събор

През 1505-1508 г. на същия площад друг италианец – Алевиз Фразин Новий е издигнал петкуполния Архангелски събор. Интериорите са украсени със забележителни стенописи и иконостаси (XVII-XIX в.). Съборът е служил за княжеска гробница. Там са погребани Иван I Калита, Дмитрий Донской, Иван III, Иван IV Грозни, Михаил Федорович и Алексей Михайлович Романов.

Архангелски събор

Благовещенският събор е построен от псковски майстори през 1484 – 1489 г. В неговия интериор са се съхранили стенописи от XVI–XIX в., а в иконостаса – икони от Андрей Рубльов и Теофан Грек.

                                                                    Благовещенски събор

През 1505-1508 г. до Архангелския събор италианският архитект Бон Фрязин е построил камбанарията „Иван велики” (82м.) – за тези времена това е било най високото съоръжение в Древна Русия, то се превърнало в композиционен център на целия Кремълски ансамбъл.

                                                                Камбанарията „Иван Велики“

Сред най-древните светски постройки на Московския Кремъл се отличава Грановитата палата (1487–1491 г.). Италианските архитекти Марк Фрязин и Пиетро Солари са я построили като парадна зала за провеждане на церемонии от държавно значение, празненства, приеми на чужди посланици.

                                            

Грановитата палата

Най-забележителната светска постройка от XVII в., построена от руски майстори за царските деца, е Теремной дворец (1635–1636гг.), във фасадата на който се проследява влиянието на дървените постройки.

                                                                                 Теремной дворец

През XVIII в. архитектурният комплекс на Кремъл се попълнил със сградите на Арсенала (1702–1736 г.) и Сената (1776–1787 г.). Сградата на Сената е забележителна с големия зелен купол, който играе важна роля за оформянето на архитектурния облик на Московския Кремъл. Днес в него се намира резиденцията на Президента на Русия.

                                                                  Сградата на Арсенала

 Kremlin Senate-1.jpg

                                                                                Сградата на Сената

През XIX в. са били построени сградите на Големия Кремълски Дворец (1839–1849 г.), с архитект К.А. Тон, който е бил московска резиденция на императорското семейство, място за парадни приеми, например, в разкошната Георгиевска зала и Оръжейната палата (която фактически съществува от XVI в.), а в началото на XIX в. е превърната в музей, където са изложени хиляди произведения на руското и задграничното приложно изкуство.

Големият Кремълски дворец

                                                

     

Георгиевската зала

 

Оръжейната палата

На територията на Московския Кремъл са изложени уникални образци на руското леярно изкуство – «Цар-пушка» (тегло 40т., калибър 890 мм) и «Цар-камбана» (тегло над 200т, диаметър 6,6 м).

 

Цар-пушка

 

                                                                            Цар-камбана

Началото на историята на Червения площад се отнася към XIV–XVв., когато на това място се е намирал търговският център на града. По-късно площадът постепенно се превърнал в център на обществения живот на Русия, а през втората половина на XVII в. той бил наречен Червен, т.е. Красив. Днес тук се намират Покровският събор ( повече известен като храм Васили Блажени), Монетният двор, Търговските редици и сградата на Държавния Исторически музей.

                                     

 Червеният площад. В центъра е сградата на Историческия музей

                                            Кремъл и съборът Васили Блажени

Храмът Василий Блажени е разположен от южната страна на Червения площад, построен е през 1555–1560 г. от руските архитекти Барма и Постник за ознаменуване на победата на Иван Грозни над Казанското ханство. През XVII в. изящният облик на храма е придобил нови черти, благодарение на декоративната обработка на куполите и външните и вътрешните стени. Този забележителен паметник е не само общопризнат шедьовър на руската средновековна архитектура, но е и в ролята на „визитна картичка” на Москва и Русия като цяло.

Храм Василий Блажени

 http://forum.roerich.info/showthread.php?p=308858

https://rusofili.bg/%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8/