„Руски дневник“ анализира тази историческа среща, за да разбере дали тя ще промени политиката на Москва в региона и дали се задава политическа битка на Острова на свободата.
– Позицията на САЩ по икономическото ембарго и военноморската база в Гуантанамо остава непроменена.
– След визитата на Обама в Куба се задават мащабни инвестиции, прогнозират експерти.
– Кубинското ръководство ще използва Русия като противовес на САЩ.
– Активността на САЩ в Хавана няма да промени плановете на Русия в региона.
Президентът на САЩ Барак Обама във вторник (22 март) завърши двудневната си визита в Куба, която вече бе провъзгласена за „историческа“. Пристигайки тук с делегация от Конгреса, представители на бизнеса и семейството си, американският лидер фактически даде старт на американско-кубинското „презареждане“.
Предишното посещение на действащ президент на САЩ на Острова на свободата бе преди цели 88 години. Повече от половинвековното ембарго на Вашингтон и пълният разрив на дипломатическите отношения превърнаха острова в единственото „огнище“ на студената война в Западното полукълбо. Състоялата се току-що среща между Обама и кубинския лидер Раул Кастро дава известни надежди за дългосрочно стопляне на отношенията между двете държави.
Решихме да се концентрираме „върху това, което ни обединява“, резюмира срещата Раул Кастро. Фактически това означава, че по двата принципни въпроса – икономическата блокада и военноморската база в Гуантанамо – се запазва статуквото.
Между другото, по друг начин в момента не може и да бъде, смята научният сътрудник от Руския държавен хуманитарен университет, експерт по Латинска Америка Михаил Белят. Още преди визитата Обама отбеляза, че отива, за да възстанови връзките преди всичко с народа на Куба, а не с правителството и държавата. Санкциите срещу Куба бяха наложени от Конгреса на САЩ, като за период от 53 години бяха приети десетки ограничителни закони. За да бъдат отменени те, е необходимо да се задейства същият този Конгрес, който днес е в мнозинството си републикански и е настроен против подобна стъпка.
Що се отнася до базата в Гуантанамо и едноименния затвор, то закриването му все още не се обсъжда сериозно, макар и това да бе едно от предизборните обещания на Обама. Куба смята това за окупирана територия, а Вашингтон настоява, че за съществуването ѝ има законни основания.
По-голямата част от членовете на Конгреса критикуват Обама, че е направил неоправдани отстъпки пред кубинската диктатура, като „не е поискал нищо в замяна“, отбелязва изданието „Уошингтън Поуст“ (The Washington Post). Куба все още е в американския списък на страните, подкрепящи тероризма. Хавана на свой ред даде да се разбере, че няма намерение да сменя политическия строй и отхвърля обвиненията, че държи политически затворници. Всички приказки за демокрация и човешки права продължават да предизвикват у нея силно раздразнение. Но до голяма степен, от това историческо събитие се нуждаеха еднакво и двете страни, смятат руски експерти.
Старт на инвестициите
„Куба има голям интерес от това – в момента тя няма никакви спонсори в енергиен план, след като Венецуела престана да изпълнява ангажиментите си. Тя на практика доставяше безплатно половината от целия петрол, от който се нуждае Куба“, смята професорът от катедрата по история и политика на страните от Европа и Америка в Московския държавен институт по международни отношения Владимир Сударев.
В това отношение сега може да се очаква САЩ да предприемат стабилни инвестиции. Преди всичко обаче се очакват вложения в развитието на туризма. Не случайно Обама пристигна с такава голяма бизнес делегация. Буквално ден преди визитата в Куба Вашингтон и Хавана се договориха да отворят въздушните съобщения помежду си (такива също нямаше от 53 години), а американската хотелска мрежа „Старуд Хотелс енд Ризортс Уърлдуайд“ (Starwood Hotels & Resorts Worldwide) подписа първата си сделка в Куба от близо 60 години.
Действително, американските инвеститори, които се насочат към Куба, ще трябва да се конкурират с китайците, които също са обърнали решителен взор към Острова на свободата. През първите три тримесечия на 2015 г. търговският оборот между Куба и Китай е нараснал с 57% (до $1,5 млрд.) и сега Китай е на второ място сред търговските партньори на Куба (след Венецуела).
„Това не застрашава нашите планове“
Може би най-голямото постижение на Обама бе отварянето на „врата“ към цялата Латинска Америка. Ключът към нея бе Куба, тъй като повечето латиноамерикански страни бяха на страната на Хавана против ембаргото в този „замразен“ конфликт.
Едва ли САЩ ще успеят да задушат кубинците в собствените си обятия: те нямат намерение да отстъпват позиции и да сменят политическия строй, подчертава директорът на Института за Латинска Америка към Руската академия на науките Владимир Давидов. Тук очакванията на САЩ са по-скоро илюзорни. Но те целенасочено ще мислят „как да не слагат всички яйца в една кошница“. Един от противовесите на американската политика е Русия.
„Ние практически си тръгнахме от Куба в началото на 1990-те, като изоставихме не само перспективи и производствени обекти, но и много позиции“, отбелязва Давидов. Днес едва ли Куба може да бъде наречена апетитен залък за Русия, съгласни са всички събеседници на „Руски дневник“, макар и Москва да успя да реализира проекти в петролната и газова сфера и металургията. Кремъл все още не вижда и основания за безпокойство заради активността на САЩ в региона. По-скоро тя се възприема като завръщане на отношенията в нормалното русло.
„Това не застрашава нито нашите перспективи, нито нашите планове на континента, които са доста скромни“, твърди Михаил Белят.
И все пак, макар и бавно, Москва възстановява връзките си с Хавана. Според експерти от гледна точка на присъствието в Куба това е един вид политически резерв, както и Венецуела и Бразилия. Достатъчно е да си спомним, че през 2014 г. Русия опрости на Куба дълг за $30 млрд., а в края на 2015 г. ѝ отпусна кредит на стойност $1,2 млрд. за изграждането на енергоблокове.
Източник: „Руски дневник“