Новодевическият манастир. Последната земна спирка за Гогол и Толстой, за Юрий Никулин и Раиса Горбачова

Беше студен мартенски ден. Духаше пронизващ вятър. По това време в Москва подобно природно явление не е изненада за никого. Огромните пространства обаче засилват ефекта му. Въпреки всичко реших да отида и този път в един от най-древните и старинни манастири на руската столица – Новодевичий. Гонеше ме любопитството към изгорялата кула, която красиво се възвисяваше до миналото лято. Известната женска обител ми е любима наред със Сретенския, Донския, Пепервинския и Спаския манастир. Винаги преоткривам загадките на духовната красота, изразена в изящната архитектура на уникалните златни куполи.11136807_10204202128509789_1483246644_n

Страшният пожар в прочутия манастир избухна в средата на март. Около три часа над 100 пожарникари са се борили с огъня, който е стигнал до 35 метра височина. Пламъците са тръгнали от дървеното скеле, издигнато около 72-метровата камбанария заради реставрация и после са се спуснали надолу по фасадата. Причината за бедствието все още се установява. Но това не попречи на градската управа да запретне ръкави за як ремонт и светкавично възстановяване на щетите. Най-застрашени са били две ценни старинни камбани, за които църковното настоятелство се е притеснило най-много. Камбанарията от XVII век и целият ансамбъл на манастира през 2004 година бяха включени в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО.11158912_10204202130949850_801669728_o

Тръгнах из двора на светата обител. Зимната картина определено навява по-различни емоции – но въпреки сивите облаци, студа и кишата от разтопения сняг Новодевическият манастир си остава едно от най-красивите места в Москва. Той е най-старият, най-големият и разкошен действащ женски манастир в руската столица. В него най-добре са запазени старинните традиции. Разположен е в югозападната част на Москва – на завой на едноименната река, в така нареченото Девическо поле, откъдето идва и името му. Построен е в самия край на историческата улица „Перечистенка“. На това място, както гласи легендата, по време на монголско-татарското робство са отвличали красивите руски момичета за Златната орда.11160321_10204202139190056_633324449_n

Манастирът е основан през 1524 година от великия княз Василий Трети след завоюването на Смоленск и в чест на Смоленската чудотворна икона на Света Богородица Одигитрия. Някои историци пък свързват построяването с разтрогването на брака на княз Василий Трети, който е възнамерявал да прати на заточение жена си, великата княгиня Соломония точно тук, зад високите стени на манастира. По-късно в обителта често са се появявали монарси и членове на династиите им. Историята помни много царски дъщери и сестри, които са се подстригали тук за монахини, оставайки завинаги зад стените на манастира. Цар Иван Грозний е изпратил тук доста от своите роднини – вдовицата на по-малкия си брат, вдовицата на най-големия си син Иван. Тук е живяла и царицата Ирина Годунова с брат си Борис Годунов. Много послушници от княжески и болярски семейства са минали през манастира. Няма съмнение, че не всички жени са идвали тук по собствена воля. По заповед на Петър Първи през 1689 година в манастира е била затворена и подстригана за монахиня насила сестра му – царица София Алексеевна. Това е станало след известното Стрелецко възстание. Пред манастира са били обезглавени нейните верни привърженици. Главите им са били набучени на зъбците на стената. Още една известна монахиня от царския род е обитавала това място – първата жена на Петър Първи, царица Евдокия Лопухина. Тя също е била „въдворена“ в смирението не по свое желание.11159199_10204202129149805_2012512016_o

Новодевическият манастир е истинска крепост. Ако го гледате отвън, стената наподобява тази на Кремъл – висока, зъбчата, с няколко кръгли кули. Недостъпните стени са изградени от здрав бял камък и червена тухла. Основните сгради в манастирската площ са построени през втората половина на XVII век в стил московски барок. Над главната порта е разположена величествената червена Надвратна църва „Преображение Господне“. Именно тук се съхраняват уникални икони – дарение от много руски царе и династии, включително от Иван Грозни и Борис Годунов. Тук пазят главната светиня на Новодевическия манастир – чудотворната икона на Смоленската Богородица. Камбанарията е опасана от бели каменни орнаменти и по онова време е била втора по височина в цяла Русия. Звукът от камбаните й е неповторим – дълбок и загадъчен. Най-старата камбана в камбанарията е отлята по време на царуването на Иван Грозни. Успенският храм е построен по заповед на царица София и в него също се намира свята чудотворна икона – на Иверската Богородица. На времето в манастира е имало девическо училище за сираци, където по заповед на Петър Първи са ги обучавали на специфичен занаят – да плетат брюкселски дантели.

В манастира съществува старо поверие – ако се докоснеш с ръка до бялата Напрудна кула, където е била заключена царица София, и ако си пожелаеш нещо, то задължително ще се сбъдне.

В Новодевическия манастир витае духът на величията, но не само на царските. В гробището, което се намира на неговата територия, са положени някои от най-известните личности на Русия – от царските родове до политиците на нашето съвремие.11153490_10204202132309884_1739111575_o

Зад манастирската стена са намерили покой за вечни времена великият корифей на словото Антон Павлович Чехов, Никита Хрушчов, първият президент Борис Елцин, поетът Сергей Михалков – автор на химна на СССР и на Руската федерация и баща на Никита Михалков и Сергей Кончаловски, Виктория – съпругата на Леонид Брежнев, изключителният автор на „Майсторът и Маргарита“ Михаил Булгаков, любимата на всички деца писателка Агния Барто, големият кинаджия Сергей Бондарчук, поетите Владимир Маяковски и Андрей Вознесенский, самите Гогол и Толстой… Тук почиват Людмила Гурченко, Василий Шукшин, Раиса Горбачова, Юрий Никулин, както и създателят на самолетите ТУ – академик Андрей Туполев. Алеята на славата в Новодевическия манастир е безкрайна.

До манастира се шири живописна местност с езеро, в което през лятото плуват патици. В парка, който води до водата, има прекрасни алеи. В една от тях може да се види интересна скулптура – Патицата с патетата. През 1991 г. тя е подарена на децата на Съветския съюз от децата на САЩ в знак на любов и дружба.11164139_10204202139110054_1924423150_n

На една от пейките до патиците седяха трима работници с гащеризони, с визия и излъчване на южняци. Въпреки студения вятър пийваха бирички. Заговорих ги – какво работят, от къде са? Момчетата споделиха, че са от кавказките републики и че повечето от тях са мюсюлмани. А работят по изгорялата кула, която по нареждане „от горе“ трябва да бъде ремонтирана в най-кратки срокове. Над 150 души са на скелето – трудят се от зори до смрачаване. За да помогнат за възраждането на манастирската светиня. Кулата може и да е изгоряла, но вярата – никога!

Автор: Оля Ал-Ахмед, в. Стандарт

Снимки: Юсеф Ал-Ахмед11167493_10204202132749895_869077698_o