Нобеловият лауереат Питър Хигс мечтае да види Червения площад

Питър Хигс e дал първото си в историята интервю на руски СМИ

Нобеловият лауреат, физик-теоретик, живеещ в Единбург, в чест на който е наречен легендарният бозон, открит в Големия адронен колайдер, говори за присъединяването на Крим към Русия, физиката на елементарните частици, новата физика, тъмната материя, съветските и руските учени и шотландското уиски…

.— Настъпил ли е краят на елементарните частици с откриването на бозон Хигс, или е останало още нещо?
— В дадения момент за физиката на високите енергии главното е – строителство на ново поколение колайдери. Причина за това са последните открития, доказващи, че има неща, които Стандартният модел не може да обясни. Следващата година Големият адронен колайдер ще работи на пълна мощност. Надявам се, че тогава ще имаме работа с други елементарни частици, имащи отношение към суперсиметрията и тъмната материя.

– Стив Хокинг ни плаши и нарича новите колайдери предвестници на апокалипсиса
– Когато адронният колайдер потвърди съществуването на бозона, много хора също пророкуваха края на света. Новото поколение частици и новите колайдери, може и да са опасни, но засега тази опасност се намира зад пределите на познатата ни физика. А е възможно да няма никаква опасност.

— Какви фундаментални въпроси остават след като е потвърдено съществуването на бозона?
— Остават като минимум два големи въпроса, които касаят различни области на физиката на елементарните частици. Първо – суперсиметрията, която трябва да даде отговор за природата на гравитацията и природата на тъмната материя. Второ – неутриното, което не се вписва в Стандартния модел.

— Да се върнем към въпроса за гравитацията. Стандартният модел не я обяснява…
— Съвременната физика на елементарните частици не е в съгласие с теорията на относителността на Айнщайн. Когато на науката станат известни нови полета и частици ще бъде възможно да се обясни връзката между съществуващата система и гравитацията…

— Коллайдерът привлича младежите. Искат да бъдат физици.
— Има достатъчно физици. Нужни са инженери! И компютърни специалисти!

— Случвало ли Ви се е да общувате с руски учени?
— О да, особено в последните двадесет години това стана по-лесно отколкото преди. През 1964 година, когато описвах бозона, освен мен това са правили още 5 учени. Тогава над подобен проблем в СССР са работили Александър Мигдал и Александър Поляков. Разбрах за това от Ефим Фрадкин през 1996 година при пътуването ми в ЦЕРН. Поляков тогава завършвал училище, а вече е мислил в нужното направление…Своята работа те са публикували през 1965 година, въпреки, че са могли заедно с мен и още 5 учени да станат автори на откритието на бозона.
В действителност руските учени бяха изолирани от западните си колеги само до смъртта на Сталин. След това всичко започна постепенно да идава на мястото си. Но, за да се установят контакти се изискваше много време… За първи път срещнах съветски физик-теоретик в края на 1960-те. Това беше Алексей Анселм от Ленинград. Тогава той беше на стаж в Лондон, а през 1992 година стана директор на Санкт-Петербургския университет по ядрена физика.
Аз три пъти се опитвах да уча руски език.
Срещал съм много, напуснали Русия учени. На запад не обичат особено Путин. Но ми се струва, че той предприема сериозни опити да възстанови руската икономика от всичко това, което е съпътствало рухването на Съветския Съюз.

— Били ли сте в СССР ?
— За първи път бях там на голяма международна конференция по физика на елементарните частици. Тя се провеждаше в Киев…Тогава разбрах, че да наречеш украинеца руснак е все едно да наречеш шотландеца англичанин.
Киев много ми хареса. Колоритен град. А Москва не успях да разгледам. Мечтая да видя Червения площад. Поканиха ме на Фестивала на науката в Москва, но закъсняха – вече имах ангажимент за конференция в Прага. Ако ме поканят следващата година, обезателно ще замина!

— Следите ли събитията в Украйна?
— О да. Внимателно следя. Много съм недоволен от това как на Запад се опитват да разрешат тази ситуация. Да вземем, например, Крим. Неговото присъединяване предизвика в някои страни на Запад колосално недоволство. И само малко от тях си спомнят, че Крим е бил част от Украйна само 50 години…
Разстройват ме събитията в Източна Украйна. Според мен, и Путин разбира, че там нещо върви не както трябва.
Друг проблем е, че много политици си позволяват да говорят провокационни неща. Украинският въпрос за Русия е много чувствителен, много от постсъветските държави са вече в Европейския съюз. Опитът да се приеме там Украйна по своята същност е провокация, опит да се дразни Русия. Подобно на това, как Джордж Буш искаше Грузия да стане член на НАТО. След това грузинското правителство извърши глупост и никакво НАТО не им помогна. Въобще, да се предлага подобно нещо е откровена глупост.

— При това, твърде малко в САЩ знаят къде се намира самата Грузия …
— Да, на мен в Единбург често ми изпращат писма от САЩ, с адрес „Единбург, Англия“. Това е ужасно!

— С какво Ви привлича Шотландия?
— Всичко е просто — обичам планините… Тук са най-хубавите планини в света!

— Роберт Бърнс е писал, че неговото сърце е в тези планини!
— Разбира се! Зная, че го обичат в Русия, и в СССР са го обичали. В Шотландия го смятат за поет на народа…

— Вие сте работили в САЩ. Не искате ли да се върнете?
— Знаете ли, не ми се иска особено. Пречи ми тяхната политика.

— А днес Ви наричат Пол Макартни в теоретичната физика.
— О не! Това внимание ме смущава. Издигнаха обикновено откритие до вселенски статус!

http://www.gazeta.ru/science/2014/09/17_a_6217425.shtml