„Ние сме длъжни да помогнем на Русия…“

Автор : Марин Тенев

Настъпилото лято започна със забележително изказване на нашия президент, цитат от което е взет за заглавие на статията. Това изказване прозвуча много силно във Варшава на 4 юни, на форума посветвн на 25 годишнината от началото на демократическите процеси в Централна и Източна Европа.

Няма да лукавстваме и ще избегнем крайните оценки относно това изказване. Разбира се нашия президент не призовава да помогнем на руснаците в тяхната поддръжка на проруски настроени украински граждани на югоизточната и част. За по-голяма яснота ето фразата на Росен Плевнелиев в целия и обем : „Ние сме длъжни да помогнем на Русия да поработи над доверието!“ Мисълта му съдържа следното послание: нужно е Русия да си върне онова доверие, което Европа демонстрираше спрямо нея в „добрите времена“ през последните 25 години.

Смея да си позволя извода, че президентът  ни не се откланя крайно към полюса на противостояние с Москва, иначе фразата би звучала другояче. Може би идеята за „помощ“ крие съвсем особен, може да се каже здрав български смисъл и намеква за общи интереси между България и Русия. Още повече, че такива интереси биха се опряли на традиция в отношенията между двете държави с давност от стотици години, традиция, издържала какви ли не изпитания, проверена от времето, когато добрите английски традиции са били в зародишно състояние.

И тук е редно да отбележим, че прагматичността на президентския подход е абсолютно  реалистична и правилна. Да, България, може да помогне на Русия и може да играе особено важна роля в сегашната ситуация в Европа. Причините за  нашата ефективност по възвръщане доверието между страните от Стария свят са особена и дълга тема. Ще се опитам да не възпроизвеждам мисли в духа на : „България е троянския кон на Русия в ЕС“ , или пък да преповтарям поведението на Алековия герой и да агитирам „да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците“. Мисля че и без обосновка и развиване на доказателства е ясно, че българите имат натрупан опит за последните два века национално-освободителни, локални балкански войни и две световни войни.

Имаме и допълнителни основание да се стремим на нас да бъде възложена тази роля на медиатор за сближаване позициите на различни европейски държави (нарочно не обозначавам страните с познатото  „Европейски съюз и Русия“, за да се осмисли по-добре ,че всъщност става дума за европейски държави с един и същ икономически строй).Именно на нас ни се отдаде да преминем  без национални, етнически и други трагедии през тези 25 години демократически промени и съпътстващите ги нелеки икономически реформи с  техните грешки и злоупотреби. Именно при нас  кръвта на обикновените хора не бе пролята в хода на вътрешнополитически борби,което наблюдавахме у балканските ни съседи. Преодолявайки трудно и бавно бедността, все пак сега  България дава ясни знаци на съседи, съюзници и братски народи за това, че независимо от естественото редуване на управленски елити, желанието на народа ни е да има хармония и уравновесяване на външнополитическите ни отношения.

Може да се предполага, че въз основа на горните дадености гласът на нашите лидери и претеглените им реалистични съждения ще се чуят в Брюксел и по-далеч. Искрено се надявам че и в Украйна българския глас се чува и се знае : ние няма да позволим да бъдат засегнати живота, здравето и националното самосъзнание на нашите кръвни братя там! Може би затова сегашния президент Порошенко направи толкова красноречив „български реверанс“ – за заключителния акорд на предизборната си кампания избра Болград. Остава да се надяваме заедно с всички украински българи той да осъществи предизборните си обещания за мир и равнопоставеност на етносите в тази млада, но толкова изстрадала страна.

Позитивен потенциал на мисията на България спрямо Украйна и на миротворческата роля  на нашите сънародници ,живеещи там придава факта ,че липсват от българска страна каквито и да е било териториални претенции, както и такива за самоопределяне на държавност в териториите с компактни маси етнически българи.Украйна няма с нас този проблем, за разлика от Унгария (само напомняме за ясно изразени претенции на последната към Закарпатието, особено Береговския район, където етническите унгарци са повече от 76%  ; да не споменаваме Румъния, където висшия управленски елит въобще счита почти половината Украйна за румънска).

В хода  на информационната война, която водят страните въвлечени в украинския конфликт „услужливо“ се забравя че истинските военни действия не стихват, убиват се „между другото“ жени, деца, старци. Нещо повече – наказателните батальони (като „Донбасс“,командир Семен Семенченко, сформиран под ръководството на Димитри Ярош, лидер на партия „Десен сектор“)са готови да обърнат оръжията си срещу президента Порошенко, да отидат в Киев и да му потърсят сметка за удължаване на примирието, което той обяви ! „Кучетата на войната“ , отгледани, обучени и насъскани от господарите си вече не могат да спрат, искат кръв!

Коя е причината? Тук предлагам цитат : „Украйна е изкуствен организъм…..Ние прекрасно знаем, че няма никакъв украински народ. Националисти, бендеровци, агенти на чужди държави  подстрекават и съблазняват простия народ, който наслушвайки се на тази пропаганда, може единствено сам на себе си да навреди…“

Вие мислите че този цитат е взет от руски източници и е плод на руски „агитпропчик“ ?

Не, пазил ме Господ ! Пишат така поляците, а тях в русофилство трудно можем да упрекнем. В още пресния брой на списанието „Нова Полша“ 2014 N 4/162 с 28-29 – В.О. Малярски –„Какво могат поляците да разкажат на Путин“.

А могат да разкажат много! Конкретната полска оценка е – дълготраен и системен  терор от страна на „проукраински националисти“ ,всъщност фашисти, от 1920-30 год, когато тогавашния украински „десен сектор“ тероризира Полша. Ярък пример-убийството на полския министър на вътрешните работи във Варшава през 1934 год.

Само още да споменем че скоро , на 11 май 2014 г поляците пикетираха масово по варшавските улици срещу отново надигащия се украински фашизъм. А веднага след това научихме за чудовищната акция на „предизвикани футболни фенове“ в Одеса, които изгориха живи своите политически опоненти , в това число бременна жена! Това на около триста километра от България и в центъра на украинската област населена изключително с българи.

Да ние сме длъжни да помогнем, да не стоим безучастни, ние сме много близо за да си позволим да игнорираме украинската криза, всъщност ние сме вътре в нея чрез нашите сънародници там!

Да не говорим, че икономиката ни е вече пряко потърпевша от случващото се между Украйна и Русия – еврокомисията поиска България да преустанови работата по „Южен поток“ с мотивацията за „неспазване европейски параметри на договора“. Участието на страната ни в изгоден за нея проект се обсъжда не в южната част на Европа, където и Австрия и Италия са заинтересовани от този проект, а в страни далеч на север и други, доста далеч на запад и в никакъв случай европейски. А от предстоящия колапс на украинската газопреносна система и „газовото заключване“ на Украйна няма да пострадат въпросните страни, които решават вместо нас, те получават газ от Русия по други маршрути. Можем лесно да се опитаме да разберем  северните и западни тревоги за недопускане нашето „прекалено обвързване с Русия“ , но само по един начин – просто там се безпокоят за собствените си „потоци“, не, не газови, а парични ! А това , че ние тревожно очакваме  зимата…както бе писал навремето един английски автор : „проблемите на индианците безпокоят шерифа, но не чак толкова“.

Статията нямаше за цел да предъвква тази и други болни теми на енергетиката ни, но  няма как да не споменем че съседна Турция активно сътрудничи с Русия в областта на ядрената енергетика за изграждане на нови мощности (от които ние се отказахме, пак в името на „независимостта“). Е, добре, щом „Южен поток“ ще стигне до Сърбия, Австрия, Италия, мислите ли че тръбата му не може да „завие“ през територията на Турция (не е член на ЕС и никакви „европараметри“ на подобен ход не е длъжна да съблюдава)и оттам през Гърция да достигне споменатите страни. Смея да задам въпрос на менторите за „еврочистота“ дали очакват  че  гръцкото обществено мнение и силно развитото им гражданско общество биха допуснали външен диктат за отказ от страна на Гърция за подобен маршрут?

Но стига! Едно е ясно – миротворческия ресурс, европолитическия потенциал (подчертавам –европолитически не само в рамките на Европейския съюз, говоря за географските рамки на Стария континент !) на България е даденост, каквато друга страна не притежава. Време е вече да осъществим това, за което говори нашия президент – да помогнем на Русия да разбере ЕС и обратното, ЕС да разбере Русия. Да помогнем на Украйна да спре да пролива братска кръв!  Да работим за бъдещото постепенно и взаимоизгодно  интегриране на икономическите и митнически съюзи в интерес на обикновените граждани от Лисабон до Тбилиси и Москва.  И да не забравяме при това нашите национални интереси и отстояваме икономическите си такива, тук и сега!

НИЕ СМЕ ДЛЪЖНИ…