Харесва ли ми тази карикатура от същия онзи вестник Charlie Hebdo, изобразяваща Отец, Син и Дух Свети в хомосексуален акт?
Не, не ми харесва. Намирам я за обидна, долнопробна, безвкусна и просташка.
Намирам я за богохулна.
Но смятам, че ако имам свободата да изкажа мнението си (или да го изкрещя пред медии, или да заведа дело, или да организирам протест) срещу тази карикатура, това предполага реципрочното право на карикатуриста да я нарисува и да я публикува.
И тези две свободи – моята (да вярвам в Светата Троица) и тази на карикатуриста (да се подиграе с Нея) са двете лица на една и съща свободна воля, която е в основата на моята вяра.
Основателят на тази вяра беше осъден на смърт не за какво да е, а за богохулство. И беше разпънат между двама разбойници. Единият Му се подигра, а другият Го изповяда като Господ. И Христос отвърна на обичта на втория, но не прокле първия. Не го уби с поглед от кръста, нито го принуди да повярва в Него. Не защото не можеше, а защото вяра по принуда не е вяра. Понеже вярата е любов.
Не, Бог не обича богохулството. Както не обича омразата, греха и смъртта. Но възможността за богохулство е цената, която Творецът плаща за свободата на творението си. Без тази цена (риска да бъдеш отхвърлен, охулен, разпнат), няма свободен избор, няма свободна воля, няма свободна любов.
Да, тази карикатура не ми харесва, защото осмива и обижда вярата ми. Но същата тази вяра ми казва да приема избора на карикатуриста и да приема отношенията между него и похуления от него да си останат между тях.
Затова в моята вяра не убиваме присмехулниците. Нещо повече – казано ни е да ги обичаме. И провалите ни през вековете да изпълним тази заповед не променя нито нейния смисъл, нито нейната категоричност.
Слушали сте, че бе казано: “обичай ближния си, и мрази врага си”. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят… (Мат. 5:43)
Ако дълбоко в корените си ислямът мисли справедливостта през убиването на другия, значи корените ни са напълно и непримиримо различни, напук на клишето “Бог е един, а пътищата към него – много”. Нашите различни пътища водят към съвсем различни богове. И не, религиите не си приличат.
Бог да прости присмехулниците. Няма грях, който да не може да бъде покрит от любовта.
Бог да прости на убийците им. Те не знаят какво вършат.
Автор: Пламен Сивов
orthomatic.net