Младите да танцуват, вместо да стоят на компютъра

Марина Константиновна Леонова е родена на 18 февруари 1949 г. в Москва. Артист от най-висш ранг, солистка на „Болшой театър“, където дълги години е била прима-балерина. В момента е балетен педагог и ректор в Московската държавна академия по хореография в Русия. Има над тридесет солни партии на голямата сцена на „Болшой театър“. Танцувала е заедно с легендарната Мая Плисецкая. Носител е на редица почетни звания и ордени, включително заслужил артист на РСФСР (1976) и народен артист на Русия (2003). Тя е в България заради фестивала „Данс Академи“, който се откри в санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“. Ето какво заяви Леонова.

– Марина Леонова, как започнахте да танцувате?

– Като малка бях страшно слаба. Родителите ми даже се бяха поизплашили, че съм била прекалено кльощава. Дадоха ме на балет с надеждата да налея малко мускулатура към кокалите. Тогава бях на седем. И така лека-полека танците, които уж бяха за здраве и укрепване на организма, се превърнаха в професия, без която не мога. И накрая в начин на живот.
– Какво е за вас танцът?
– Танцът е диалог. Аз говоря с движенията. Чувствам ги още от малка. Той не е развлечение, а отговорна работа. След като завърших висшата балетна школа с отличие проработих двадесет години в „Болшой театър“, където бях солистка и водеща балерина. Играла съм в абсолютно всички постановки там. Проумявах, че това е моят жизнен път и трябва да го извървя достойно. По-принцип към изкуството не трябва да се отнасяме безотговорно. Изкуството е много сериозно занятие, за тези които го произвеждат и за тези, които го оценяват. Най-щастливият период от живота ми са били тези двадесет години на сцената на „Болшой театър“. Да танцуваш на един под с най-великите балерини и балетисти бе невероятно предизвикателство за мен. Била съм на сцената с Мая Плисецкая, Ирина Ключко, Николай Фадеевич, с невероятния Михаил Лавровский. Онези времена бяха златния век на „Болшой театър“ и балетното изкуство като цяло.
– Какво почувствахте, когато за пръв път се качихте на сцената?
– Първо на първо – отговорност. И второ – когато чуеш аплодисментите на публиката усещаш как щастието се стича по вените ти!
– Имали ли сте звезден миг?
– Да – раждането на дъщеря ми. А в балета – “ спектакъла „Легенда за любовта“ на Меликов и Григорович, където бях прима балерина. Това е едно изключително сложно за изпълнение произведение. Когато го изтанцувах, почувствах невероятно удовлетворение от себе си. Други любими мои роли са Артемида в „Ифигения в Авлида“, Егина в „Спартак“ на Хачатурян…
– За вас хореографията е спортно майсторство, или класическо изкуство?
– Определено, класическо изкуство. Това дори не може да бъде хоби.
– Дъщеря ви продължава ли балетната традиция в семейството?
– Тя също завърши нашата балетна школа и в момента е първа солистка на „Болшой театър“. Все още не е станала прима балерина, но върви амбициозно към това. Дъщеря ми танцува много добре и

понякога ми се струва, че гледайки я, виждам себе си на сцената на младини

Заедно със съпруга ми я доведохме в балетната школа и я направихме професионалист. Имам обаче усещането, че на нея това не й допада много, като че ли не й харесва, че е станала балерина. Въпреки това тя танцува много професионално и се отнася с огромна отговорност към работата си.

– Думата „балерина“ не е ли бариера към личния живот?
– Има много балерини, които до края на живота си се отдават само на изкуството. И умишлено се лишават от семейство и деца. Желаят да се посветят само на танца, да запазят фигурата и външния вид. Но пък има и такива, които са родили по две деца и това изобщо не ги притеснява. Просто трябва навреме да се роди дете, да не се отлага. Младият организъм се възстановява много по-бързо, мускулите много по-лесно възстановяват еластичността си. Не трябва да се чака да станат на 40 години и тогава изведнъж да се присетят, че нямат дете в къщи. Това вече е грешно. Максимум до 30 години балерината трябва да роди! Дъщеря ми направи така и се възстанови буквално за няколко месеца и отново се качи на сцената.
– Като ректор на Московската държавна академия по хореография как определяте кое дете е талантливо и кое не?
– Много са критериите. Преди всичко балетния артист трябва да е красив. Да има гъвкавост, правилна постановка на ходилата,

хубава походка, изправен гръбначен стълб и силна стойка на тялото

Семейството играе ключова роля във възпитанието и формирането на детето. То трябва да открие таланта му. И после вече идва къртовския труд, за да постигнеш нещо в тази професия.

– Колко деца в момента се обучават в академията ви?
– 721 студенти, от които сто чужденци.
– Бихте ли споделили малко повече за фестивала „Данс Академи“, който се откри в санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“?
– Към руския класически балет има интерес от цял свят, включително и от България. А преподаването извън страната ни е традиция в нашето учебно заведение. Ние имаме съвместен проект с руско-американския културен център. Вече десет години наши преподаватели ходят в САЩ и преподават класически балет. Аналогични проекти за мастър класове имаме и с Япония, Южна Корея, Италия. Интересът към руския класически балет е огромен.

Убедена съм, че в България ще заинтригуваме много родители да доведат децата си. По-добре е малчуганите да танцуват и да се развиват, отколкото по цял ден да седят пред компютъра.

Идеята е да се съберат талантливи деца, които искат да танцуват класически балет, и да се отсеят най-добрите в състезателен подбор.

Няма определени възрастови граници – за нас е важно да дойдат колкото се може повече деца, които искат да се запознаят с класически балет и да видят нагледно какво е това. Самият състезателен тур е в три възрастови групи – от 8 до 11агодини, от 12 до 14 години и 15 до 18 години.

– С какво трябва да се мотивира едно дете, за да реши да танцува?
– Понякога дори с личен пример. Хубаво е да се танцува пред тях. Или по-често да посещават балетни спектакли. Любовта към балетното изкуство трябва да се възпитава от рано.
– Каква ще е голямата награда на фестивала в „Камчия“?
– Покана зааобучение или стаж в най-знаменитата балетна школа – Московската държавна академия по хореография.
– Вашето пожелание към децата, които искат да се занимават с балет?
– Редовно и упорито да танцуват. Ако са постоянни и го правят с любов, всичко ще им се получи.

Автор: Оля Ал-Ахмед, в. Стандарт