Милер и Йълдъз начертаха докрай маршрута на „Турски поток“

На енергийна среща в София български управници и евробюрократи умуват над чашата – полупълна ли е, или полупразна.

Турция и „Газпром” определиха маршрута на сухопътната част на газопровода, който ще замести проваления с общите усилия на ЕС „Южен поток”. Първият ръкав на „Турски поток” ще бъде изграден за две години и по него „Газпром” ще доставя в Европа 47 млрд. куб. м газ годишно и още 16 млрд. кубика за Турция. Това стана ясно от разговорите между Алексей Милер и турския министър на енергетиката Танер Йълдъз, съобщи „Русия 24″.

Двамата огледаха от вертолет целия терен, през който ще мине тръбата на турска територия до гръцката граница. За 4 часа те прелетяха над сухопътния маршрут с прекъсвания, за да огледат възловите места, обсъждаха и нанасяха корекции на картата. Морският участък от маршрута вече бе очертан седмица по-рано. Както се проектираше за „Южен поток”, така и сега за новия газопровод начална точка ще бъде компресорната станция „Русская” на руския черноморски бряг. После тръбата ще мине по трасето, проектирано пак за „Южен поток”, след което ще завие на юг, за да излезе на повърхността западно от Босфора при курортното селище Къйъкьой. Оттам ще се насочи към Люлебургас — на 74 км от морския бряг, където руският газ ще се влива в турската газопреносна система. Газопроводът ще пресече турско-гръцката граница в района на Ипсала. Така по територията на Турция съоръжението ще се проточи на 180 км.

Алексей Милер и Танер Йълдъз постигнаха споразумение и за обема на доставките, които за Турция ще бъдат по-големи от планираните досега. Турция е вторият партньор на „Газпром” по обем на вноса след Германия. През 2014 г. в страната са постъпили 27,4 млрд. куб. м руски газ. На този етап „Газпром” доставя газ в Турция по газопровода „Син поток” — по дъното на Черно море и по Трансбалканския газопровод.

Докато Москва и Анкара реално изпълняват новия проект, в София с помощта на Брюксел се занимават със самоуспокоение. „Европейската комисия е решена да предостави на България юридическа и експертна подкрепа в реализацията на нови газови проекти, заяви след края на заседанието на работната група за решаване на въпросите за газоснабдяване в централната и югоизточна част на ЕС заместник-председателят на ЕК Марош Шефчович с ресор „енергиен съюз”, писа руският в. „Ведомости”. На срещата в понеделник бе разгледан горчивият опит от проектите „Набуко” и „Южен поток”. По думите на Шефчович, разгледана е била и възможността за нови проекти за доставки на газ в Европа, които може да бъдат реализирани в рамките на две-три години. Заместник-председателят на ЕК каза още, че инициатор на отказа от „Южен поток” е Русия, а не ЕС, пише изданието. Следвайки тази логика, той добави: „Господин премиерът Бойко Борисов ме подсети да спомена, че дискутирахме наказателните процедури, свързани с проекта „Южен поток” и бяхме тук, за да информираме, че тези процедури ще бъдат замразени”. Тези думи на госта трябваше да зарадват и облекчат домакините и да им внушат, че загубата от проекта не е голяма.

„Много съм доволен от срещата, защото знаем какво мислят всички страни, наши партньори”, каза на свой ред премиерът Борисов. „Ако преди година време се беше провела тази среща, съм убеден, че нямаше да се стигне до падането на наказателните процедури или за програмите, които се явиха”, каза той. По думите му тогава министрите от правителството са се разминавали с разбиранията на европейските партньори. Борисов посочи, че предстои много работа по интерконектора с Гърция и със Сърбия и изтъкна, че тези проекти са много важни. „Ние отговаряме на условията да имаме свой газов хъб. ЕК знае за проблемите и знае какво би се случило, ако не проявяваме прагматичност и разбиране. Всички целим ниска цена на газа, което е много важно за всяка една икономика”, коментира още Борисов.

Така обаче нито думите на премиера, нито на комисаря Шефчович успяха да разсеят мъглата около провала на „Южен поток” и последиците от това за България. Още повече, че Бойко Борисов продължи да повтаря, че за него „Южен поток” не е мъртъв, тъй като никой от руска страна не го е уведомил писмено за прекратяване на проекта: „Към днешна дата „Южен поток” не е прекратен, ние нямаме нито писмен документ, че е прекратен”. Премиерът допълни, че като страна не сме направили нищо, което да спре изграждането на проекта. Изглежда забрави за замразяването му от кабинета Орешарски. Ясно е едно: място за оптимизъм няма.

В духа на полупълната и полупразната чаша прозвуча и коментарът на вицепремиера Томислав Дончев. Той поне бе категоричен, „Южен поток” няма как да се случи в първоначалния си вариант. Причината според него била в това, че „в проекта се сблъскват европейските правила за либерален пазар”. По думите на Дончев България все още имала шанс да получи руски газ по Черно море. „Въпросът е дали част от проекта, и специално морската му част, все още не би следвало да бъде считана за актуална от техническа, икономическа, не ми се иска да го коментирам — от политическа гледна точка”, каза вицепремиерът.

Според него, ако на българския бряг, който е част от територията на Европейския съюз, излиза руска тръба, по която тече газ, който може да се купува, това по никакъв начин не противоречи на европейското законодателство. Тогава възниква въпросът защо миналото лято замразихме строителството. Работата е там, че никой от върволицата управляващи не иска да признае, че проблемът не е в европейското законодателство, не е в сблъсъка му с руските интереси, които ги има и в „Северен поток”, но той функционира най-успешно. Проблемът е политически — затова и Дончев не иска да го коментира, и се нарича американски интерес и купени български политици, които му служат.

На енергийния форум в София стана ясно, че ще се работи за изграждане на Вертикален газов коридор, в който участие ще вземат Гърция и Румъния. Все още се обмисля участието на Унгария. Нова среща по темата ще има през март. Очакванията са реализирането на проекта да струва около 22 млн. лв. Съобщено бе, че важните газови проекти ще бъдат вкарани в специален европейски план. Конкретика обаче няма: няма срокове, не се съобщава кой какво ще плаща.

Колкото за това чия е вината за провала на „Южен поток” за България, а и за Брюксел, би било най-добре да наведат глави и да запазят мълчание. „В продължение на шест години Русия правеше всичко възможно за реализацията на „Южен поток”, който гарантираше доставка на руски газ за страните от Южна и Централна Европа. По този начин тези държави, включително и Македония, щяха да си гарантират енергийна сигурност и да купуват газ на по-ниски цени”. „Южен поток” бе от национален интерес за Русия, но и за всички страни, които участваха в този проект”, заяви руският посланик в Скопие Олег Шчербак пред македонското сп. „Република”, публикувано на сайта на руското посолство.

Това щеше да даде допълнителен тласък за икономическо и социално развитие, големи инвестиции, хиляди нови работни места и възможност за успешно разрешаване на опасни екологични проблеми, които застрашават региона, каза още Шчербак. За съжаление „Южен поток” бе блокиран от Вашингтон и Брюксел, които се ръководеха само и единствено от своите политически и икономически интереси, извършиха безпрецедентен натиск върху държавите участнички в проекта. На Русия бяха поставени абсурдни искания. „Газпром” трябваше за своя сметка да построи газопровод за $18 млрд. долара, а той да бъде ръководен само от ЕС, обяснява руският дипломат.

България като ключова транзитна държава, бе подложена на най-голям натиск. След няколко години забавяне България не даде на „Газпром” официално разрешение за строителството на „Южен поток” на своя територия и в своята икономическа зона в Черно море. В края на миналата година бе ясно, че „Южен поток”, в който Русия вече бе инвестирала няколко милиарда долара, не може да се превръща в заложник на геополитическите игри на Вашингтон и Брюксел, заяви руският дипломат и добави: при тези условия Русия бе принудена не само да промени маршрута на газопровода, но и самата концепция за доставка на газ за страните от Източна и Южна Европа.

В новия проект основен транзитен партньор е Турция, която ще играе ролята на газов разпределител с капацитет от 63 млрд. куб.м, но тръбите от турско-гръцката граница до Европа ще се строят от самите страни членки на ЕС. Планираме транзитният руски газ през територията на Украйна изцяло да бъде пренасочен към Турция. В момента изработваме всички технически и икономически аспекти на този проект. Има голяма вероятност Македония да бъде една от транзитните страни в този проект, каза руският посланик в Скопие./в. Русия днес