Къде са изчезнали хазарите

Какъв е бил произходът на варягите?

За хазарите са писали много техните съседи, но самите те практически не са оставили сведения за себе си . Колкото неочаквано са се появили хазарите на историческата сцена, също толкова внезапно са слезли от нея.

Неизвестно откъде

За първи път за хазарите съобщава през V век арменският историк Моисей Хоренски, който написал, че «тълпи от хазари и басили се съединили, преминали през Кура и се разпръснали от тази страна». Споменаването на река Кура, по всяка вероятност, говори за това, че в Закавказието хазарите са попаднали на територията на Иран. Арабският летописец Якуби го потвърждава, отбелязвайки, че «хазарите отново завладяха всичко, което персите им отнеха, и го държаха в ръцете си, докато римляните не ги изгониха и не поставиха цар над четирите Армении».

До VII век хазарите се държали доста скромно, влизайки в състава на различни номадски империи – най-дълго в Тюркския хаганат. Но към средата на века те укрепнали и станали толкова смели, че създали собствена държава – Хазарския хаганат, на който било съдено да просъществува повече от три века.

Държава-призрак

Във византийските и арабските летописи се описва величието на Итил, красотата на Семендер и мощта на Беленджер, но се създава чувството, че летописците са отразявали само бродещия за Хазарския хаганат слух. Така, сякаш преразказвайки легендата, някой си отговаря на един византийски сановник, че има такава страна, наричаща се «ал-Хазар», която е на 15 дни път от Константинопол, «но между тях и нас има много народи, а царят им се казва Йосиф».

Археолозите започнали активно да се опитват да установят, каква е била загадъчната «Хазария» през 20-30-те години на XX век. Но всичко било без успех. Най-лесно се оказало да намерят хазарската крепост Саркел (Бяла кула, Бяла крепост), тъй като местонахождението й е било относително известно. Професор Михаил Артамонов успял да разкопае Саркел, но не могъл да намери следи от хазарите. «Археологическата култура на хазарите си остава и до днес неизвестна», – тъжно констатирал професорът и предложил да продължат търсенето по долното течение на Волга.

Малката страна

Някои изследователи не се учудват, че археологическите разкопки не дават резултати. Според тях, мащабите на хазарската култура са силно преувеличени. Например, в един от летописните сводове намираме: «Страната на хазарите не произвежда нищо, което да изнася на юг, освен рибен клей… Хазарите не произвеждат материи… Държавните приходи на Хазария са от данъците, които плащат пътешествениците… Царят на хазарите няма кораби». А като хазарски износ авторът споменава само овце, бикове и пленници.

За скромните размери на хаганата говори и историкът Борис Рибаков. Той отбелязвал, че «липсата на археологически следи от хазарските градове прави доста неубедителни разсъжденията за градския строй у хазарите, а паразитният характер на държавата, живяла предимно за сметка на транзитната търговия, ни лишава от възможността да се присъединим към изводите за развит феодален строй на хаганата».

Според историка, Хазарският хаганат е огромен митнически пост, заемащ доста изгодно географско положение и «затварящ пътищата по Северен Донец, Дон, Керченския пролив и Волга». В тази връзка е интересен и един фрагмент от писмото на живял в хаганата евреин, който нарича хазарите народ «без закон и без писмо».

Руската Атлантида

Продължавайки изследванията на Артамонов, Лев Гумильов провежда свое търсене на «Хазария» по непотопяемите островчета в делтата на Волга, но списъкът с находки, отнесени към хазарската култура, не е голям. Нещо повече, не успява да намери легендарния Итил.

Тогава Гумильов сменя стратегията си и прави подводно разузнаване около част от Дербентската стена, която изчезва в Каспий. Намереното го поразява: там, където сега  бучи морето, са живели хора и им е трябвала питейна вода! Още средновековият италиански географ Марина Сануто е отбелязал, че «Каспийско море приижда с всяка година и много хубави градове вече са потопени».

Гумильов прави извод, че Хазарската държава трябва да се търси под дебел слой морска вода и наноси от делтата на Волга. Но напастта идвала не само от морето: от сушата към «Хазария» се приближавало засушаване, което завършило започнатото от Каспий.

Разпръсването

Каквото не успяла да направи природата, направили руско-варяжките дружини, окончателно унищожавайки някога могъщия Хазарски хаганат и разпръсвайки многонационалния му състав по света. Част от бежанците след победния поход на Светослав през 964 година ги посрещнал в Грузия арабският пътешественик Ибн Хаукал.

Съвременният изследовател Степан Головин отбелязва доста широкото разселване на хазарите. Според него «хазарите от делтата са се смесили с монголците, а част от евреите са се скрили в планините на Дагестан, друга част са се върнали в Персия. Християните-алани са се спасили в планините на Осетия, а тюркските хазари-християни, търсейки единоверци, се преместили на Дон».

Някои изследвания показват, че хазарите-християни, като се слели с донските единоверци, започнали да се наричат «бродници», а след това и казаци. Но по-вероятни са изводите, според които основната маса хазари са влезли в състава на Волжска България.

Арабският географ от X век Истахри твърди, че «българският език е подобен на хазарския».Тези близки етнически групи ги обединява това, че те първи върху развалините на Тюркския хаганат са създали свои държави, които се управлявали от тюркски династии. Но съдбата така се разпоредила, че хазарите първо подчинили булгарите, а след това се влели в състава на новата държава.

Неочаквани потомци

Днес има много версии за народите-потомци на хазарите. Според едни – това са източноевропейските евреи, според други – кримските караими. Но проблемът е там, че не знаем, какъв е бил хазарският език: все още не са успели да разшифроват малкото рунически надписи, които съществуват.

Писателят Артур Кестлер подкрепя идеята, че хазарските евреи, като се преселили след падането на хаганата в източна Европа, се превърнали в ядро на световната еврейска диаспора. Според него, това се потвърждава от факта, че потомците на «Тринадесетото коляно» (така писателят нарекъл хазарите-евреи) които нямали семитски произход, имат малко общо в етнически и културен план със съвременните евреи от Израел.

Публицистът Александър Полюх в опитите си да определи хазарските потомци тръгва по доста необичаен път. Той се опира върху изводите, според които кръвната група съответства на начина на живот и определя етноса. Така, руснаците и беларусите, както и повечето европейци, според него, повече от 90% имат кръвна група I (О), а 40% от етническите украинци са носители на кръвна група III (В). Полюх пише, че група III (В) е признак за народи, водили номадски начин на живот (към които отнася и хазарите), при които тя е почти 100%.

Своите изводи писателят подкрепя с новите археологически находки на академика от РАН Валентин Янин, който потвърждава, че Киев, когато го завладели новгородците (IX век) не бил славянски град, за което свидетелстват «брезовите грамоти». Също така, според Полюх, подозрително съвпадат по срокове завоюването на Киев и разгрома над хазарите от Олег. Тук прави сензационното заключение: Киев е вероятната столица на Хазарския хаганат, а етническите украинци са непосредствени потомци на хазарите.

Последните открития

Между другото, сензационните изводи може да се окажат преждевременни. В първото десетилетие на ХХІ век на около 40 километра на юг от Астрахан при разкопките на средновековия град Саксин руските археолози откриха «хазарски следи». Серия от радиовъглеродни анализи отнесоха културния слой към IX век – времето на разцвет на Хазарския хаганат. След като бяха определени границите на селището, неговата площ беше определена – два квадратни километра. Какъв друг голям град освен Итил са построили хазарите в делтата на Волга?

Разбира се, рано е да се бърза с изводите, но още сега стълбовете на хазарологията М. Артамонов и Г. Фьодоров-Давидов са убедени, че е намерена столицата на Хазарския хаганат. Що се отнася до хазарите, по всяка вероятност те са се разтворили в етнокултурата на съседните народи, без да оставят след себе си преки потомци.

Тарас Репин

Источник: Куда исчезли хазары

© Русская Семерка russian7.ru