Древната страна България, имаща своя самобитна култура, неповредена църковна традиция, някога подарила на огромна Русия славянския език и на целия свят множество светци, днес изживява нелеки времена – не само в икономическия живот, но и преди всичко в своето духовно състояние. Аз, един чужденец, пристигнал в България, не спирам да се възхищавам на самобитността на тази топла, гостоприемна, красива страна. И ето – изведнъж през есента, наистина като «дяволчето от кутийката» (старинен руски израз) – Хелоуин в България!
Сурогатен американски ден на всички светии. И което особено ме потриса – прекрасно организиран и финансиран. Голям брой реклами и телевизионни предавания, посветени на този лъжепразник; мероприятия в училища, офиси и ресторанти, внимание от страна на пресата и телевизионните канали.
Като чужденец, започвам да се обърквам. Във всички български туристически справочници е написано, че България е страна предимно православна, че тя една от първите приела християнството и много векове е успявала да го опази; че православието в България е държавообразуваща религия. Но не съм забелязал, така широко, както Хелоуин, в България да се „рекламират“ Великден, Рождество Христово, празниците на св. св. Кирил и Методий, Георгьовден.
С Хелоуин, като маркетинг, всичко е много по-успешно. Какво е това? Изгодна финансова акция или опит да се купи душата на древния български народ? Откъде се е взела тази наглост и надменната сигурност в успеха?!
Ако отворим православния календар на Българската православна църква (а трябва да се отваря именно той, а не будисткия, нито католическия, нито юдейския, протестантския или ислямския календар), ще видим, че през 2008 година Денят на всички светии е бил на 22 юни, а през 2009 г. ще бъде на 14 юни. Този празник е подвижен и се отбелязва в зависимост от деня на Пасхата (Великден), която също така всяка година се пада на различни дати, в зависимост от лунния календар. Денят на всички светии се празнува следващата неделя след празника на Светата Петдесетница (Троица). Така че направо е невъзможно да се разбере как в православна България се е появил празник на всички светии през есента. А особенно трудно е да се разбере защо денят на всички светии трябва да се отбелязва с всеобщо беснуване, с преобличане като мъртъвци, вещици и други изчадия на ада.
От древността духовната традиция ни говори за това, че светостта е личностна норма, а не нещо прекалено завишено и изначално непостижимо, а пък нашето битие, което е под нивото на светостта, е битие под нивото на нормата, но не самата норма, както би ни се искало да мислим. И затова, като празнуваме деня на всички светии, би трябвало поне в този ден да се опитаме да се извисим до недосегаемата святост на Божиите угодници. По-просто казано, да станем малко по-добри, отколкото сме. И това е напълно разбираемо. Естествено, че ни се иска да се повеселим, да се пошегуваме, да поактьорстваме, да се помайтапим, защото сме живи и весели хора. Но за тази цел съществува друго време – специалните дни от Рождество Христово до Богоявление, когато ние коледуваме, преобличаме се и се шегуваме. Също такава е седмицата преди Великия пост – Сирната.
Нямам нищо против това, че България е избрала своя политически и икономически път на развитие в Европейския съюз, че във военните въпроси тя е съединила своите устреми със Северо-атлантическия алианс. Това е реалният избор ако не на целия народ (това не зная), то поне на политическия елит. Този въпрос не се обсъжда. Обсъжда се въпроса доколко е възможна продажбата на душата – на собствената национална, културна и религиозна идентичност, наред с политически, икономически и военни предпочитания. Твърдо обаче можем да кажем, че нито Европа, нито Америка са тези, които могат да учат България на култура и духовност.
Няма да правя в своята статия някакви изводи, защото не е коректно чужденецът да обсъжда интересите на друга държава; само изказвам своето удивление.
Всички знаем колко е трудно сега във финансово отношение да се издаде книга, да се проведе рекламна акция, да се внедри в съзнанието на публиката една иди друга мисъл. За всичко това са необходими реални, големи пари. И аз бих искал да се обърна към сърцата и разума на българския народ и да задам един въпрос: ОПИТАЙТЕ СЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ, СКЪПИ БРАТЯ И СЕСТРИ, И ДА ОТГОВОРИТЕ НА ВЪПРОСА «КОЙ И ЗАЩО Е ПЛАТИЛ ЗА ХЕЛОУИН В БЪЛГАРИЯ?» Отговорът на този въпрос може да предпази страната от множество ненужни грешки. Защото политиката, икономиката, военната сила – всичко това е вторично. Най-главното в човека е неговата вяра, неговият светоглед. Ако се повреди светогледът на нацията, няма да помогнат нито законите, нито парите, нито оръжието. Ако човекът стане безнравствен, той ще започне или да игнорира, или умело да заобикаля законите; в политиката той ще избере пътя на двойните стандарти; парите ще постави в услуга на себе си и на своите пороци, а не на благото на обществото; с оръжието пък ще се възползва непредсказуемо и агресивно.
Представете си огромен междуконтинентален кораб, на борда на който има множество ресторанти, храни, луксозни каюти, басейни и кинозали, съвременно въоръжение за отразяване на неочаквана агрессия, свръхнови средства за комуникации и много други неща. Но този кораб няма един малък прибор – компас. Той неправилно се ориентира в пространството. Кажете, може ли този кораб успешно и своевременно да стигне там, където се е запътил? Не, не и още веднъж не. Той или ще се отклони от курса и вместо в Америка ще пристигне в Африка, или ще заседне в плитчините, или съвсем ще се изгуби в безкрайните простори на световния океан, като изразходва и последната капка гориво. Такъв малък, но тъй необходим прибор в живота на човека и на цял един народ е нравственото начало и душата, без които ние не знаем накъде да вървим.
Коментар на Игумен Исидор, представител на Московския и на Цяла Русия Патриарх при Българския Патриарх, публикуван през ноември 2008 година
Източник: pravoslavie.bg