Какво пречи на Путин и Обама да се разберат по въпроса за Сирия

Автор: Николай Сурков.

Срещата на Владимир Путин и Барак Обама в кулоарите на 70-та сесия на Генералната асамблея на ООН остави нерешени основните спорни въпроси, които страните повдигаха. „Руски дневник“ предлага на своите читатели списък на основните моменти, които пречат на двете страни да се споразумеят за сътрудничество в борбата с „Ислямска държава“ (ИД).

1. Съдбата на Асад

Това е главният повод за разногласията. Създава се впечатлението, че за Америка отстраняването на Башар Асад от власт е даже по-важен въпрос, отколкото борбата срещу ИД. Твърде много политически капитал и пропагандаторски ресурси бяха изразходвани първо за борбата срещу баща му Хафез Асад, а след това – срещу Башар. За Америка да се откаже от изискванията си, означава да признае грешката си и да демонстрира слабост.

Затова САЩ залагат на светската опозиция и отказват да си сътрудничат с Башар Асад, когото те официално са заклеймили като „тиранин“. Американците настояват сирийският президент да се откаже от властта, а в същото време отрядите на опозицията да се обединят с остатъците от армията и да продължат борбата срещу ислямските екстремисти.

Русия – напротив, подчертава, че само Асад може да бъде смятан за легитимен лидер на Сирия, който сега няма с кого да бъде заменен, и че именно неговата армия води реална борба срещу ИД. При това Москва не идеализира Асад и дава да се разбере, че на Сирия са ѝ нужни политически реформи, но без намесата на външни сили. Кремъл застъпва позицията на прагматичния подход: първо – разгромът на ИД, а после преговорите на властта с опозицията.

2. Ролята на ООН в урегулирането на кризата

Москва даде да се разбере, че е готова да се присъедини към създадената от САЩ антиджихадистка коалиция, но изисква първо да получи мандат от ООН. Това е необходимо, за да се разпишат ясно „превилата на играта“ и да се избегне повторението на либийския сценарий, когато, под предлог че мирното население трябва да се защити, западните страни фактически свалиха Муамар Кадафи. На Кремъл му е необходима резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, в която са определени целите на международната коалиция и средствата за борба с ИД.

3. Ролята на регионалните участници

Москва застъпва позицията за привличането на Ирак към борбата срещу ИД и за урегулирането на сирийската криза. Обаче на това се противопоставят монархиите в Персийския залив, които са съюзници на САЩ, на първо място Саудитска Арабия и Катар, за които Иран е съперник в борбата за доминиране в региона. Всъщност, в голяма степен сирийската криза е следствие от това ирано-саудитско противопоставяне: Техеран помага на Асад, а джихадистите получават финансова помощ от страните в Залива.

Подписаното през юли споразумение по иранската ядрена програма трябва да превърне Иран в очите на западното обществено мнение от международен отцепник в напълно приемлив партньор по преговорите. Проблемът е по-скоро в това, дали арабските монархии ще искат да търсят компромис с Техеран.

Засега в региона де факто действат две конкуриращи се антиджихадистки коалиции. Една – под егидата на САЩ и Саудитска Арабия, а в другата влизат Русия, Ирак, Иран и правителството на Асад.

4. Вътрешнополитическите мотиви на Путин и Обама

В САЩ започна президентската предизборна кампания. Едно от обвиненията по адрес на демократите е нерешителната външна политика. За Барак Обама е важно да демонстрира твърдост и последователност. Особено по отношение на Русия, която американските медии обрисуват като новата империя на злото.

За Путин възможният успех в борбата срещу ИД ще му даде шанс отново да демонстрира на населението, че начело на нацията стои решителен лидер, който може да върне на Русия статуса ѝ на велика държава.