Какво беше отношението към Русия в чуждите медии през 2015 г.?

Руският институт за стратегически изследвания (РИСИ) представи на 28 март 2016 г. годишния си аналитичен доклад „Чуждестранните средства за масова информация през 2015 година – антируският вектор“. За да го подготвят, експертите са направили мониторинг на информационната политика на 60 страни през миналата година, а общият обем на оригиналните изходни материали е 65 000 единици.

Във фокуса на изследванията е бил аспектът на функциониране на медийната среда като интерпретацията, правена от световните средства за информация за ролята на Руската федерация на международната арена, отчитайки динамиката на междудържавните отношения през 2015 година, както и оценката на чуждестранната преса на събитията и тенденциите във вътрешната политика на Русия.

Особеността на този доклад е фактът, че анализът на информационната политика по страни, освен на общонаучни методи, се опира на комплекс от статистически данни с прилагането на методики от новата приложна дисциплина – политическата медияметрия.

Ръководителят на Центъра за евроатлантически и отбранителни изследвания на РИСИ Григорий Тишченко изрази мнение, че в момента информационната война се е изострила: „В медийното пространство в чужбина се наблюдава засилено нагнетяване на военно-политическото напрежение, а главният обект на пропагандния натиск на световните средства за масова информация е руският президент. Ние постоянно сме свидетели на необективна оценка на неговите действия в пресата“, заяви Тишченко.

На свой ред, началникът на сектора, анализиращ проблемите на регионалната сигурност на РИСИ, Игор Николайчук, отбеляза, че недружелюбна позиция към Русия са заели представители на англосаксонския свят, а лидери на очернянето на руската държава са четири страни: Полша, Германия, Чехия и Швеция.

Главният редактор на бюлетина „Руски вектор“ („Российский вектор“) Марина Янгляева подчерта, че в повечето чуждестранни публикации не виждаме най-главното: проявата на „частното“ в диалога на културите. Аудиторията престава да мисли, а идеолозите на хибридната война се възползват от жертвите на „клиповото съзнание“.

„Централната тема на антируския вектор в световните средства за масова информация през 2015 година продължи да бъде украинската криза, като и общите оценки на външната политика на Русия. Появи се и участието на Русия във военните действия срещу „Ислямска държава“, а също и руско-турските отношения“, допълни тя.

В края на представянето научният сътрудник от сектора проблеми на регионалната сигурност на РИСИ, Анна Виловатих, напомни на всички присъстващи, че информационната политика на западния свят максимално е синхронизирана с позицията на официалното ръководство на тези страни. Тя освен това призова да не се забравя, че това изследване е преди всичко научно, а не политическо, както и че представеният рейтинг на недружелюбност не е поставяне на етикети, а популяризация на научни резултати.

Трябва да отбележим, резюмирайки, че през 2015 година предизвикателствата на националната сигурност на Русия са продължили да не присъстват в информационно-комуникационното пространство заради продължаващата политика на водещите западни страни на създаване на антируско обществено мнение и дискредитиране на имиджа на Руската федерация на международната сцена.

Срещу Руската федерация бяха организирани и осъществени редица нови информационни кампании и по-специално: мащабна антируска пропаганда, свързана с началото на антитерористичната операция на Русия в Сирия, продължаването на режима на антируските икономически санкции, и, като връхна точка, безпрецедентният информационно-психологически натиск върху президента на Руската федерация, съпроводен от нападки от личен характер. Всичко това позволява създалата се ситуация да се оцени като преход на информационната война срещу Русия на качествено нов етап.

Ако сравним ситуацията от 2014 година, то трябва да отбележим, че в отношението си към Русия Европа стана по-слабо еднородна. Ясни тенденции на спад на интензивността на нагнетяване на негативизъм се появиха във Франция и Молдова. От друга страна в страните от Северна Европа настъпи рязко засилване на антируските настроения. В резултат Норвегия и Финландия преминаха от позицията на информационен неутралитет в групата на „агресивните“ държави.

Тенденции на отрицателно отношение през 2015 година демонстрираха също и държави-членки на Митническия съюз – Беларус и Армения, бивши  „неутрални“ през 2014 година, а това е свързано с нарастването на активността на средствата за масова информация, които са опозиционни на действащата власт в тези страни. Република Южна Африка и Бразилия, тъкмо обратното, преминаха в лагера на страните, „настроени неутрално“ към Русия.

Агресивната реторика започна да доминира в Катар. Като цяло, може да се каже, че ненормално високото равнище на недружелюбност спрямо Русия, което се наблюдаваше в голяма част от европейските страни през 2014 година, съществено се понижи. При всичко това обаче се увеличи броят на страните, в които се проявиха отрицателни тенденции.

Първото място на Чехия бе изненада. Този резултат е заради обстоятелството, че медиите в тази страна водят спрямо Русия нестандартна информационна политика. Наблюдава се своеобразен разкол: част от източниците публикуват основно отрицателни материали, а друга част – по същество положителни. Неутралните публикации са относително малко.

Между другото, при по-подробно разглеждане, такъв модел е присъщ и на медиите в редица други славянски страни, като Сърбия и България. Тъй като в „рейтинга на недружелюбността“ мястото в рейтинговия списък се определя от „индекса на агресивността“, представляващ частното от деленето на броя отрицателни материали за Русия на броя на материалите с неутрална тоналност, то този показател за Чехия поради малката стойност на знаменателя се оказа ненормално висок.

Закономерността Полша, Германия, Украйна и САЩ да са в първата петица на страните по недружелюбност на медиите към Русия не поражда въпроси.

Целия доклад на РИСИ можете да прочетете ТУК.

Източник: „Руски дневник“