Едно от най-знаменитите стихотворения на Фьодор Тютчев – «Я встретил вас, и всё былое…», е написано преди 145 години, на 7 август 1870. Поетът го е посветил на 62- годишната тогава баронеса Амалия фон Крюденер, любовта към която той носи през целия си живот.
Те се запознават в Мюнхен, по това време почти деца. Нетитулуваният дворянин, секретар в Руското посолство Фьодор Тютчев (или Теодор Тютчефф, по немски маниер) току-що отпразнувал 19-ия си рожден ден. Амалия е само на 14 години. Момичето поразило бъдещия знаменит поет със своята изтънчена красота.
-
«И на холму, там, где, белея, Руина замка вдаль глядит,
Стояла ты, младая фея,
На мшистый опершись гранит,
Ногой младенческой касаясь
Обломков груды вековой;
И солнце медлило, прощаясь
С холмом, и с замком, и с тобой».
Родителите омъжват младата Амалия за «стария и неприятния» секретар на руската дипломатическа мисия барон Александър Сергеевич Крюденер. Влюбеният Тютчев е сломен. Той незабавно извиква барона на дуел. Но щастливият младоженец се отказал, претендирайки за някакво нарушение на кодекса на дуелите.
Съдбата ги разделя. Амалия ражда на барона син, а Фьодор поднася на своите близки сюрприз, тайно венчавайки се с вдовицата на руския дипломат Александър Петерсон – Елеонора.
С баронеса Крюденер се срещали в обществото. Никой не знае дали са имали тайна връзка. Няма никакви истински свидетелства за това. Но че красавицата продължава да вълнува поета говорят стихотворенията, които той посвещава на своята първа любов.
-
«Ты любишь, ты притворствовать умеешь, -Когда, в толпе, украдкой от людей, Моя нога касается твоей, Ты мне ответ даёшь и не краснеешь!..».
С пристигането в Санкт-Петербург започва ерата на истинския блясък на Амалия в обществото. От нея са очаровани Тургенев и Пушкин. По баронесата се увлича и самият Император Николай I.
По това време красавицата вече е погребала първият си съпруг и се е омъжила повторна за граф Николай Адлерберг.
Предпоследната среща с Тютчев се е състояла в Карлсбад, където е почивала европейската аристокрация. Там Амалия вижда застарелия Теодор, пристигнал да лекува своята подагра.
Именно след тази среща поетът ще напише своето знаменито :
-
Я встретил вас – и все былое
В отжившем сердце ожило;
Я вспомнил время золотое –
И сердцу стало так тепло…Как поздней осени порою
Бывают дни, бывает час,
Когда повеет вдруг весною
И что-то встрепенется в нас,-Так, весь обвеян духовеньем
Тех лет душевной полноты,
С давно забытым упоеньем
Смотрю на милые черты…Как после вековой разлуки,
Гляжу на вас, как бы во сне,-
И вот – слышнее стали звуки,
Не умолкавшие во мне…Тут не одно воспоминанье,
Тут жизнь заговорила вновь,-
И то же в нас очарованье,
И та ж в душе моей любовь!..Аз срещнах Вас — отново в мене сърцето мъртво оживя, а споменът за златно време в сърцето върна топлина.Понякога във късна есен се случват дни и има час, когато пролетната песен отново затрептява в нас. Тогава пак от вдъхновение на миналите ни мечти, в забравеното упоение се взирам в милите черти.
И след вековната раздяла аз гледам ви като на сън, а звуци в тишината бяла не спират тихият си звън.
На спомените в упование — животът връща се готов да сложи в нас очарование, а във душата ми — любов.
превод – Георги Динински
За последен път Фьодор Иванович се вижда с графинята на 31 март 1873 година, два месеца преди смъртта си. Тя пристигнала да го навести, узнавайки за неговата болест – инсулт. И да се простят. Тютчев пише на своята дъщеря Даша: «Вчера я испытал минуту жгучего волнения вследствие моего свидания с графиней Адлерберг, моей доброй Амалией Крюденер, которая пожелала в последний раз повидать меня на этом свете и проститься со мной. В её лице прошлое лучших моих лет явилось дать мне прощальный поцелуй».
Тя го надживява с цели 15 години. Амалия умира през 1888 година.