Историческите площади в Москва

Исторически могат да бъдат наречени всички площади, намиращи се в центъра на Москва, в пределите на „Градинския пръстен” . Много от тях съществуват  след разрушаването на стените на Китай-город. На мястото на стените са останали улици и булеварди, а на мястото на кулите и вратите – площади.

Тук ще разгледаме най-значимите площади в историята на Москва.

Със сигурност, няма да бъде изненада за никого, че ще започнем с най-известния не само в Москва, но и в цяла Русия – Червения площад. Защо така се нарича? Как и кога се е появил?

Червения площад

Времето на възникване на Червения площад съвпада с периода на установяването на централизираната Московска държава, когато великият княз Иван ІІІ е заменил белокаменните стени на Кремъл със съвременни тухлени. В тези отминали времена основен строителен материал е бил дървото и пожарите са били нерядко явление. Затова, за да се предпази Кремъл от пожари, е била въведена забрана на строителството на дървени постройки в близост до стените. Строителство се допускало на отстояние 109 сажена от стените (около 240 метра), като освен това е прокопан защитен ров.

На това образувало се пространство е възникнало първото тържище и първото има на площада било именно такова – „Тържище”. В различни периоди от историята площадът е бил ту голям пазар, ту застроен от къщи. Едва в началото на 19 век Червеният площад придобива вида и значението, които са съхранени и до наши дни.

През 16 в. градът преживява голям пожар, в който пострадва и първият Кремъл. След пожара кремълските стени вече са каменни – оттогава идва названието „Белокаменният Кремъл“, а непостоянните дървени търговски постройки постепенно също се заменят с каменни.

Червения площад 1

 

Най-древното съоръжение на Червения площад, което съществува и днес, това е Лобното място, първото споменаване на което датира от 1547 г. На това място е имало дървена платформа, където са били оповестявани присъди и важни царски укази.

През 1553-1560 г. на площада е построен Покровският събор.

Преломен момент в съдбата на Червения площад е през 17 в., свързан със значителни архитектурни преобразувания.

Макар че през 18 в. Москва изгубва статута си на столица, Червеният площад продължава да остава място за провеждане на съдбоносни събития в историята на Русия. За провеждането на коронации на всички царствени особи всички пристигали в Москва, точно както и преди.

През 17-18 в. площадът придобива официалния си и красив вид. Кремълските стени вече изпълняват само символични функции и постепенно се надграждат с познатите ни орнаменти, изграждат се (или се надстрояват кулите), а след войната с Наполеон от 1812 г. ровът окончателно е зарит, изменя се архитектурният облик на площада, построява се и Историческият музей. Площадът губи търговските си функции и придобива статута си на централен площад. През 1892 г. на площада се появяват първите електрически фенери, а от 1909 до 1930 г. покрай кремълските стени е преминавала трамвайна линия.

През съветския период площадът придобива съвременния си мемориално-официален статут, който окончателно е закрепен с изграждането на Мавзолея на Ленин.

Манежен площад

Ìàíåæíàÿ ïëîùàäü

Съвременният Манежен площад е един от най-големите в центъра на Москва. На негово място през ХVІ в. се е намирал Моисеевският женски манастир, разрушен през ХVІІІ в.

Днешния си облик площадът придобива през 1937 г., като до 1990 г. Днес отново се нарича Манежен, заради известния манеж за парад на конни войски.

Още един площад, който се намира в близост – Театрален.

театрален площад

 

Наречен е така, заради изправените пред него театри: Болшой, Малий и Руски академичен младежки. Голяма част от площада е била недостъпна за населението до 1911 г., заради оградения плац, който се е намирал на територията на площада.

Привдижвайки се по-нататък, ще открием Лубянски площад.

Лубянcки площад

 

От летописите е известно, че след падането на Новгородската република и присъединяването й към Московското княжество, най-знатните и влиятелни новгородци се преселили в Москва. Според указ на цар Иван ІІІ, изселниците от Новгород е трябвало да населят района на днешна Лубянка. Новгородци и дали названието на тази местност, което произлиза от Лубяниц – квартал на Новгород.

През 19 в. Лубянски площад е един от центровете на Москва.