Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова изглежда най-силният източноевропейски кандидат за поста на генерален секретар на ООН, посочва американското издание „Дипломатик куриър“, предаде БТА.
Изданието основава извода си на оценка на споменаваните източноевропейски кандидати за поста, като взима предвид серия от критерии, сред които доказани лидерски качества, управленчески способности, богат опит в областта на международните отношения, дипломатически и комуникационни умения, опит в ООН, репутация в областта на дипломацията, езикови способности, приемливост за петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, вероятност за спечелване на одобрението на Източноевропейския регион и вероятност за спечелване на вътрешна подкрепа, пол и разбиране на мултикултурните проблеми.
Общата оценка на Ирина Бокова след оценяване по всички тези критерии е 4,5 при максимално възможна оценка 5. Бокова получава максимална оценка 5 по критериите: доказани лидерски качества, управленчески способности, богат опит в областта на международните отношения, дипломатически и комуникационни умения, опит в ООН, езикови умения и разбиране на мултикултурните въпроси. Тя има оценка 4 по критериите репутация в областта на дипломацията, пол, приемливост за петте постоянни членове на Съвета за сигурност, вероятност да получи регионална подкрепа. Най-ниската оценка, която тя получава е 3 по критерия за вероятност да получи вътрешна подкрепа.
Останалите представители на Източна Европа, за които се говори, че могат да се кандидатират за поста на генерален секретар на ООН, са вицепрезидентът на Европейската комисия и еврокомисар по бюджетните въпроси Кристалина Георгиева, бившият сръбски външен министър Вук Йеремич, бившият македонски външен министър Сърджан Керим, специалният представител и ръководител на мисията на ООН в Афганистан Ян Кубиш от Словакия, който е и бивш външен министър, неговият приемник като външен министър на Словакия Мирослав Лайчак, Игор Лукшич, който е бивш премиер и настоящ външен министър на Черна гора, хърватският вицепремиер и външен министър Весна Пушич и бившият президент на Словения Данило Тюрк, припомня американското издание.
Досега обаче никой не е направил анализ на тези вероятни кандидати, взимайки предвид такива критерии като индивидуални качества или това дали те са подходящи за ролята. Тъй като Източна Европа никога не е излъчвала свой представител на най-висшия пост в ООН, а се предполага, че постът се заема на ротационен принцип сред регионите, сега на тази част на света й се полага възможността да получи тази престижна роля. Освен това нарастват призивите за жена генерален секретар.
Като обобщение изданието посочва, че след Бокова най-висока оценка според гореспоменатите критерии получава Тюрк (4), следван от Керим (3,8), Лайчак (3,6), Кубиш (3,4), Пушич (3,3), Лукшич (3), Георгиева (2,9) и Йеремич (2,8). Георгиева, получава максимално 5 по критерия за управленчески способности. По критерия за опита в ООН и за репутация в областта на дипломацията тя получава 1. По критерия за пол и доказани лидерски качества тя получава 4, по критериите за езикови способности, широк опит в областта на международните отношения, дипломатически и комуникационни познания, вероятност да получи регионална и вътрешна подкрепа и разбиране на мултикултурните въпроси тя получава 3. По критерия за приемливост за петте постоянни членове на съвета за сигурност на ООН тя получава 2.
„Дипломатик куриър“ припомня, че потенциалните кандидати ще преминат през подробна проверка от страна на страните членки на Съвета за сигурност на ООН, а на някои ще им се наложи да преодоляват и регионални и международни политически препятствия. Кандидатите ще бъдат изслушани от Общото събрание на ООН. Там всеки от тях ще има възможността да представи визията си за организацията и за глобалните предизвикателства, нуждаещи се от спешни действия.
Новопоявили се заплахи като нарастващата терористична заплаха и задълбочаващата се междурелигиозна нетолератност вече са признати като дестабилизиращи света проблеми редом с проблемите, свързани с бедността, климатичните промени, неравнопоставеността и закъснялата институционална реформа на самата ООН.