Излизане от „Южен поток“, влизане в Турски поток

„Гамбитът с тръбите“ ще продължава да предизвиква масирани геополитически сътресения из цяла Евразия дълго време. Преди няколко години Русия планира „Северен поток“ – вече функциониращ, и „Южен поток“ – още в проект, да заобикалят ненадеждната Украйна като транзитна страна. Сега Путин планира нова сделка с Турция, за да отговори на „неконструктивния подход“ (по негови думи) на Европейската комисия.

За да вникнем в същината на нещата, трябва да познаваме историята. Преди няколко години следях активно войната между „Южен поток“ и „Набуко“. „Набуко“ в крайна сметка се оказа пълен провал. „Южен поток“ в крайна сметка може и да пребъде, но само ако Европейската комисия започне да разсъждава трезво (не разчитайте на това).

3600-километровият „Южен поток“ трябваше да бъде завършен през 2016 година, стигайки до Австрия, Италия и Балканите. „Газпром“ притежава 50 процента от него заедно с италианската ENI (20 процента), френската ЕDF и германската Wintershall, която е дъщерно дружество на немската компания BASF (15 процента). В момента тези европейски енергийни гиганти не сияят особено. От месеци „Газпром“ и Европейската комисия се пазаряха в опит да стигнат до разумно споразумение. Но в крайна сметка Брюксел предвидимо сам се закопа.

Русия все пак ще прокара газопровод през Черно море, но сега той ще е отправен към Турция и ще доставя същото количество газ, което беше предвидено за „Южен поток“. Да не говорим, че ще изгради нов хъб за течен природен газ в Средиземноморието. Така „Газпром“ няма да е похарчила 5 милиарда на вятъра. Пренасочването на газопровода е напълно логичен бизнес ход. Турция е вторият най-значим клиент на „Газпром“ след Германия. По-голям дори от България, Унгария и Австрия, взети заедно.

Така Русия ще разработи единна газоразпределителна мрежа, способна да пренася природен газ от всяка точка на страната до всички хъбове по нейните граници.

Тя за пореден път се убеди, че може да търси реален и доходоносен растеж на пазара си в Азия и най-вече в Китай, а не в уплашения, стагниран, опустошен от икономии и политически парализиран Европейски съюз. Развиващото се стратегическо партньорство с Китай предвижда Русия да разгърне в Китай мащабни инфраструктурни проекти като язовири и газопроводи. Това е бизнес с остър геополитически обхват, а не просмукана от идеологии политика.

Турция също удари в десетката. Не само заради сделката с „Газпром“. Москва ще изгради цялата ядрена индустрия на Турция, няма да се ограничава само с развитието на турската търговия и туризъм както преди. Нещо повече, Турция е на път да стане член на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) – Москва се старае това да се случи възможно най-скоро. Това означава, че Турция ще заеме привилегировано място като главен център на Евразийската икономическа общност и разбира се, на новия „път на коприната“ на Китай. Европейският съюз блокира Турция? Турция обръща погледа си на изток. Това е евразийската интеграция в движение.

Вашингтон се старае да създаде нова Берлинска стена от прибалтийските републики до Черно море, за да „изолира“ Русия. Сега идва ответният удар на Путин, който опонентът му изобщо не е очаквал. И то точно отвъд Черно море.

Ключов турски стратегически императив е тяхната държава да се превърне в задължителен енергиен кръстопът между Изтока и Запада – като през нея да минават иракски петрол и природен газ от Каспийско море. Петрол от Азербайджан вече тече през Турция, благодарение на задвижения от Клинтън и Збигнев Бжежински нефтопровод „Баку-Тбилиси-Джейхан“. Турция освен това ще е на пътя на Транскаспийския газопровод, ако бъде построен (шансовете в момента не са големи), който ще доставя природен газ от Туркменистан до Азербайджан, а след това ще минава през нея с крайна цел Европа.

Ответният удар на Путин, постигнат с един-единствен ход, направи така, че глупавите европейски санкции да засегнат само ЕС. Германската икономика вече страда сериозно от изгубения бизнес с Русия.

„Брилянтната“ стратегия на ЕС се върти около така наречения Трети енергиен пакет – проект от закони, които предполагат, че газопроводите и газът, който се доставя по тях, трябва да бъдат собственост на различни компании. Целта на този пакет винаги е била „Газпром“, която притежава газопроводи в множество държави от Централна и Източна Европа. А целта вътре в тази цел винаги е била „Южен поток“.

Сега България и Унгария – последната впрочем винаги е била против „стратегията“ на Европейската комисия – трябва да обяснят на гражданите си причините за фиаското и да продължават да оказват натиск върху Брюксел. Все пак те ще изгубят цяло състояние, да не говорим за огромното количество газ, след като „Южен поток“ вече е извън картинката.

С две думи, Русия ще продава дори още повече газ – на Турция, а ЕС, притискан от САЩ, е ограничен в това да танцува като обезглавен петел из мрачните коридори на Брюксел, чудейки се какво го е ударило. Евроатлантиците се връщат към вечната си роля – да прилагат нови и нови санкции, докато Русия печели още и още злато.

Наблюдавайте летящите копия

Играта изобщо не е приключила. В близко бъдеще много променливи ще се пресичат.

Стратегията на Анкара може и да се промени, но за това има слаба вероятност. Президентът Ердоган – султанът на Константинопол, вижда в лицето на халиф Ибрахим** от „Ислямска държава“ противник, който се опитва да открадне неговото моджо. Така че Султана може да пофлиртува с укротяването на неоотоманските си блянове и да върне Турция към външната й политическа доктрина, която проповядва „нулеви проблеми с всички съседни държави“.

Саудитската династия е като камила в Арктика. Смъртоносната й игра в Сирия винаги е опирала до промяна на режима, така че да може да бъде прокаран нефтопровод от Сирия до Турция, спонсориран от династията. Така ще бъде ликвидирана идеята за тъй наречения Ислямски нефтопровод през Иран, Ирак и Сирия, който ще струва 10 милиарда долара. Сега саудитците виждат как Русия се готви да удовлетворява всички енергийни нужди на Турция. И номерът с „Асад трябва да се махне“ няма да мине.

Американските неоконсерватори също подострят своите копия. Вероятно през ранните месеци на 2015 година Конгресът ще одобри Украинския акт на свободата. С две думи, Украйна ще се превърне в сериозен съюзник на Щатите извън НАТО, което на практика означава своеобразно присъединяване към Алианса. Следваща стъпка – още по-агресивни провокации към Русия от страна на консерваторите.

Възможен сценарий е и васалите/пуделите, като Румъния и България, след натиск от Вашингтон да предоставят пълен достъп на флота на НАТО в Черно море. Кого го интересува, че това ще наруши международните споразумения за този морски басейн, които засягат и Русия, и Турция.

Остава и фактът, че слабите Балкани скоро ще бъдат подчинени на капризите на Анкара. Въпреки че Брюксел държи Гърция, България и Сърбия в усмирителни ризи, по отношение на енергетиката те ще започнат да разчитат на добрата воля на Турция.

За момента нека оценим степента на геополитическите сътресения. Ще последват още, и то когато най-малко ги очакваме.

* Пепе Ескобар е бразилски журналист, кореспондент на Asia Times (Hong Kong), анализатор на RT и TomDispatch, пише по проблеми на Централна Азия и Близкия изток, следи събитията в Афганистан и Иран.

** Абу Бакр ал Багдади, самопровъзгласил се за халиф Ибрахим, е лидерът на групировката „Ислямска държава в Ирак и Леванта“.

Автор: Пепе Ескобар*

Превод от английски: Филип Каменов

Източник: http://glasove.com