За „Любе“ цифрата 14 е щастлива

На 14 яну­ари група „Любе” отбе­ляза 25-​ия си рож­ден ден. Именно тол­кова години солист на групата е певецът Нико­лай Рас­торгуев. Вече 25 години рус­ката рок група радва мело­ма­ните с песни, в които хар­мо­нично са сме­сени елементи от рокенд­рола, рус­ката фолк­лорна музика, воен­ната музика и рапа. Иде­ята за съз­да­ва­нето на групата е на про­дуцента и компо­зи­тор Игор Мат­ви­енко. В пери­ода 19871988 г. той напи­сва музи­ката за дебют­ните песни по сти­хове на пое­тите Алек­сандър Шага­нов и Михаил Андреев. В същата година като посто­я­нен лидер на групата се изя­вява Нико­лай Рас­торгуев и на него при­над­лежи иде­ята за името на групата, което е свър­зано с попу­ляр­ното в онези години мла­дежко движе­ние с център под­мос­ков­ното селище Люберци.

На 14 яну­ари 1989 година музи­кан­тите запи­сват първите песни на „Любе” — „Люберцы” и „Батька Махно”, с уча­сти­ето на Игор Мат­ви­енко, Нико­лай Рас­торгуев, кита­ри­ста на „Мираж” Алек­сей Гор­башов и Вик­тор Застров. Същата година започ­ват и първите тур­нета и съвместна работа с „Рож­де­ствен­ски срещи” на Алла Пуга­чова, излъч­вани по наци­о­нал­ния теле­ви­зи­о­нен канал ОРТ. Именно там по съвет на Алла Пуга­чова Рас­торгуев облича военна униформа по време на изпъл­не­ни­ето си на песента „Горе вдясно”. Образът се пре­връща в запа­зена марка на групата и при­съства в харак­те­ри­сти­ката на сце­нич­ното им амплоа през първите десет години. С времето попу­ляр­но­стта на „Любе” нараства. Групата достига до рус­ко­е­зич­ните граж­дани в САЩ, Канада, Израел, Полша, невед­нъж идва в Бълга­рия по покана на Форум „България-​Русия” с ръководител Свет­лана Шаренкова.

През 2006 година „Любе” изнася в Бълга­рия два концерта: в Каварна и в зала 1 на НДК в София. През 2009 г. те отново пеят в Каварна, а през ноем­ври същата година „Любе” изна­сят два концерта в София в зала 1 на НДК. Изпъл­не­ни­ята са посве­тени на 20-​годишнината на групата и са с наслов: „Кой каза, че живяхме лошо?” През 2010 година, когато се навършиха 65 години от края на Вто­рата све­товна война и Осво­бож­де­ни­ето на Европа от фашизма, „Любе” оби­ко­лиха Бълга­рия с гран­ди­оз­ното „Турне на Побе­дата” заедно с българ­ските рока­джии от БТР. По покана на Форум „Бълга­рия — Русия” кул­то­вата руска група пя в София, Пло­в­див, Благо­евград, Варна, Бургас и Велико Тър­ново пред хиляди българ­ски фенове от всички въз­расти. По това време вока­ли­стът Нико­лай Рас­торгуев е депу­тат в Рус­ката Дума от пар­ти­ята „Единна Русия”.

Любе” се състои от 6 човека, фронтменът на бан­дата е неза­бра­ви­мият певец Нико­лай Рас­торгуев, който става заслужил артист през 1997, а през 2002 и наро­ден артист на Русия. Музи­кан­тите на групата Ана­то­лий Кулешов, Вита­лий Лок­тев и Алек­сандър Еро­хин също са удо­сто­ени със зва­ни­ето „Заслужил артист” (2004). Пес­ните се пишат от Игор Мат­ви­енко. През 2009 година в пър­вия ден на Велик­ден, в Москва, на 49– ​годишна въз­раст в ката­строфа загива трагично дълго­го­диш­ният вока­лен спец и бек-​вокалист на групата народ­ният артист на Русия Ана­то­лий Кулешов. Освен пее­нето в групата Кулешов ръко­во­деше про­екта „Тра­диции на пра­во­слав­ното пеене”. Неза­бра­вими са пес­ните „Конь”, „Ком­бат”, „Позови меня тихо по имени”, които са една малка част от пес­ните, с които ще се запомни талантът му!

Ето какво казва Рас­торгуев в интервю за в. „Вечер­няя Москва” в наве­че­ри­ето на юби­лея на групата:

– Нико­лай Вяче­сла­во­вич, помните ли как започна всичко през 1989 година?

– Раз­бира се! Та „Любе” е пър­вото дете и най-​любимо. Нашият про­дуцент Игор Мат­ви­енко искаше да направи колек­тив с лек национално-​патриотичен уклон и мъже­ствен вокал. На 14 яну­ари 1989 година той осъще­стви сво­ята идея и ние запи­са­хме пър­вия си албум от 14 песни — „Атас”. Така че циф­рата 14 за нас е щастлива.

– Изпит­вате ли носталгия по изми­на­лите времена?

– Честно казано, дори не забе­ля­зах как бързо измина тол­кова време. Поня­кога ми се струва, че всичко това се е случ­вало не с мен, а с някой друг. Времето минава много бързо. Когато гле­дам ста­рите снимки отпреди 1520 години, а след това се погледна в огле­да­лото, раз­би­рам колко много се проме­няме, ста­ваме по-​улегнали, сери­о­зни, зрели. Когато започ­вахме, имахме мла­дежка, дори хулиган­ска дър­зост, която впле­тохме в твор­че­ството си. С времето се появиха и пес­ните ни на военна тема­тика. През всич­ките тези години хората оби­чаха и слушаха „Любе”. Изва­дих огромен късмет да работя с такива поети като Алек­сандър Шага­нов, Михаил Андреев, Кон­стан­тин Арсе­нев, и, раз­бира се, с компо­зи­тора и про­дуцент Игор Матвиенко.

– Истина ли е, че пър­во­на­чално фронтменът на групата е тряб­вало да бъде Сергей Мазаев?

– Истина е. След дълго тър­сене Игор Мат­ви­енко искаше да назначи Сергей за вока­лист на групата, но извед­нъж се сети за един свой стар „под­чи­нен”, тоест за мен. Игор беше художе­ствен ръко­во­ди­тел на ансам­бъла „Здра­вей, песен”, в който тогава работех.

– Нико­лай, тази година група „Любе” праз­нува 25 години на сцена. Каква е тай­ната на успеха на групата?

– Сигурно в лип­сата на пари (смее се), към това мога да добавя, че имаме хубави песни с не лошо изпълнение.

– Така да се каже, държите фронта на естра­дата — не поз­во­ля­вате да ви забърк­ват в съм­ни­телни пиар акции и евтини скан­дали. Сложно ли е да се оце­лява без тези, наи­стина ефектни и съще­временно мимо­летни схеми за популярност?

– Щом сме живи, значи може. Убе­ден съм, че на сце­ната може да се достиг­нат големи вър­хове без всич­ките там пайети, пера и непри­лични тек­стове. Така наре­че­ните „пар­тита” аз лично посеща­вам крайно рядко, ходя на свет­ски меропри­я­тия само когато ме пока­нят наи­стина много добри мои при­я­тели, иначе не. Но дори и на такива вече­ринки не се засе­дя­вам дълго.

– Колегите ви нари­чат „момче без дефекти”. Наи­стина ли сте тол­кова безупречен?

– Не, не съм тол­кова иде­а­лен, кол­кото из–

глежда отстрани. Като всеки човек мога да избухна, да се раз­дразня на нещо, но ми минава бързо и всич­ките ми най-​близки хора знаят това.

– И как се въз­ста­но­вя­вате след едно такова избухване?

– Зат­ва­рям се в каби­нета си, слушам музика, чета кла­си­ческа литература.

– Сце­нич­ният ви образ на сце­ната съо­т­вет­ства ли на това, което сте в живота?

– Не зная кой образ имате пред­вид. Е да, носил съм военна униформа около 10 години и имам няколко успешни песни на военна тема­тика. След това обаче ми омръзна, защото този образ стес­нява рам­ките на възпри­я­ти­ето като цяло. Дразня се, когато ме възпри­емат и асоци­и­рат само с песента „Ком­бат”. Именно заради това от 2000 година вече не обли­чам воен­ната униформа.

– А вли­зате ли в соци­ал­ните мрежи?

– Много рядко вли­зам там, поня­кога про­сто да видя кой как живее. Не се засе­дя­вам в соци­ал­ните мрежи, защото не съм тол­кова открит, кол­кото изглеж­дам на пръв поглед. Поради това нищо не може да ме накара да се раз­крия там, да слагам на показ мои снимки, за да ме виждат хората — раз­би­рате ли, колко съм пре­кра­сен… Такива жела­ния опре­де­лено нямам.

– А семейството ви…

– Не искам да говоря на тази тема, това е нещо много лично. Женен съм, имам две деца. Мисля, че това е абсо­лютно достатъчно…

– А как ви посрещат вкъщи, когато се връщате от турне?

– Поня­кога се случва да няма никой вкъщи (смее се). Живеем извън мегапо­лиса на чудесно място, имаме хубава къща, зао­би­ко­лена от дървета и вода. Там се чув­ствам комфортно, поради което сигурно и не пъту­вам много на почивки.

– Какво ви прави щастлив?

– Оби­чам да се при­би­рам вкъщи. Харе­сва ми, че имам деца, които ме рад­ват, и, раз­бира се, лятото, когато дойде, та нали при нас то е кратко. Обик­но­вено лятото рабо­тим по-​малко, за да пре­ка­раме повече време със семействата си, защото посто­ян­ните пъту­ва­ния, летищата, поле­тите, вла­ко­вете… всичко това в един момент омръзва.

 .