Връзките между българския и грузинския народи датират от древността, но активно се развиват в зората на християнството. Те са облагодетелствани от това, че двата народа живеят на един и същи географски паралел и водите на Черно море ги свързва пряко.
Известно е, че християнството прониква в Балканския полуостров и на българските земи през 4-ти век след трайното му приемане в югоизточното Кавказие – Армения и Грузия. Мисията на грузинските братя-монаси Грирол и Абаз Бакурияни е конкретен духовен и материален израз с построяването на Петриционския (Бачковски) манастир през 1083г. В течение на дълги години е бил културно-просветен център за духовното сближаване на Грузия и България.
Много грузинци са участвали за освобождението на България в Руско-турската война през 1877-78г. Особено характерна е ролята на Алексей Николоз Церетелев (Церетели). Той е роден през 1848г. в Грузия и произхожда от виден просветителски род. Баща му Николоз е чичо на грузинския писател Акаки Церетели. Алексей Н. Церетелев завършва първоначалното си образование в гр. Лозана, а в 1865г. постъпва в Юридическия факултет на Московския университет. Там той изучава славянските езици и наречия и окончателно се посвещава да служи на славянските цели и дела.
След завършване на образованието си, постъпва на работа в азиатския департамент на Министерството на външните работи на Русия. Последователно е секретар на Генералното консулство в Белград, а през 1873г. – втори секретар в Генералното консулство в Цариград. В периода 1876-77г. ръководи руските консулства в Одрин и Пловдив. След края на Априлското въстание през 1876г., заедно с американския дипломат Юджийн Скайлър разследва турските зверства по българските земи, като проявява страстно застъпничество на българската Национална кауза.
В един от рапортите си до граф Игнатиев Церетелев съобщава: „ Болшинство от селата са ограбени… Българите навсякъде са избивани… Очакват се нови зверски атаки… Всичко това се извършва на фона на обща нищета и нужда.”.
В началото на Руско-турската война Церетелев доброволно постъпва като войник в един от драгунските полкове на М.Д. Скобелев, разположени в Румъния. При форсиране на река Дунав за първи път участва в сражение. След като става ординарец на ген. Гурко взема участие и в превземането на Търново и битката при Телиш.
Тъй като Алексей е изучавал топографията на България, неговите знания са оказали неоценима помощ на руската армия при превземането на Шипка. Пред 10 ооо отряд на Гурко е стояла задачата да пробие турските отбранителни позиции и да настъпи в Южна България. Сложността на операцията се заключавала в това, че да се атакува Шипка с директен удар е било невъзможно. Отначало е било необходимо да се премине през трудно достъпен хребет на Стара Планина.
Сведенията на Алексей Церетели се оказали полезни в този съдбовен момент. Той докладвал на Гурко, че е чувал за съществуването на стратегически важен Хаинкьойски проход. За този проход нито руското, нито турското командване не са знаели. Преоблечен като селянин Алексей Церетели се отправил на разузнаване. Тази сложна мисия той я описал в дневника си. Алексей събрал необходимите сведения и след няколко дни се върнал при Гурко. На 2 юли Гурко насочва отряда през считания за непроходим Хаинкьойски проход и неочаквано за противника превзема Казанлък и с. Шипка. Алексей Церетели е бил начело на войската.
След примирието е бил сътрудник на руския посланик в Турция граф Игнатиев и активно участва в изработването на Санстефанския мирен договор. С дипломата от САЩ – Ю. Скайлър е разработил проект за автономна България, представен на Цариградската конференция, като Органичен устав на източна Румелия, който му създал гръмка известност и доверие сред населението. Известно е, че със Санстефанския мирен договор се възстановяват и част от земите в района на Аджария към териториалната цялост на Грузия, за което има принос и А. Церетелев.
След приключване на войната той отново е в Министерството на външните работо, а от 24 август 1878г. е назначен за генерален консул в гр. Пловдив, която длъжност изпълнява до 1882г. Поради заболяване напуска работата и се установява в родовото имение в с. Липяги, Спаски уезд, Тамбовска губерния, където умира на 16 април 1883г. – само на 35 г.
Освен с дипломатическа работа, княз Церетелев се е занимавал и с научно-изследователска дейност. Има отпечатани статии и книги със сюжети от войната, като: „Бъдни ден и Коледа в Сърбия“, Писма от похода в Румъния, Търново и презбалканския проход и др.
Известна е житейската сентенция, че един човек се оценява не колко години е живял, а как е живял, какво е оставил на съвремието и идните поколения.
Приносът на княз Алексей Церетели по достойнство е оценен от признателния български народ. Него са го обичали и безгранично са му се доверявали, наричайки го „нашия княз”. В негова памет една от улиците в Пловдив и в София носят името на княз Церетели, а село в Пловдивска област се нарича Церетелево.
Бюст паметник на Алексей Церетели в центъра на гр. Батак
Всяка година се чества годишнината от смъртта му.
Георги Николов