Владимир Зелдин: «Все още обичам жените»

Валерия КУДРЯВЦЕВА

В своите 99 години  народният артист на   СССР Владимир Зелдин участва в четири представления на Театъра на руската армия, редовно идва да поздрави за юбилея  70-80-годишните „момчета“, провежда творчески вечери. Той е включен в книгата на рекордите на Гинес като единствения в света актьор, който продължава да играе на толкова почтена възраст.

Zeldin_Kult_05_03

Владимир Михайлович посреща кореспондента на в. „Култура“  във фирмена олимпийска жилетка:

култура: Наблюдавате  Олимпиадата?
Зелдин: Разбира се! За мен това е огромно събитие.  При това културно — спортът също се отнася към културата, към здравословния начин на живот.  Сега много често виждам, включително в нашия театър, млади хора, които пушат …

култура: Вярно ли е, че Вие никога не сте пушили ?
Зелдин: Вярно е. Всичко започва от семейството.  Никога не съм виждал баща ми да извади пакет „Беломор“ или бутилка водка…

Zeldin_Kult_05_08

култура: Често ли си спомняте детството?
Зелдин: Щастливо време беше — Твер, Пролетарка. Аз тръгнах на училище, когато започна НЕП. Магазините бяха пълни с продукти. Все още помня вкуса на онези кренвирши и салами, сега няма такива…  Първите впечатления от училището – просторно, на река Волга, големи класове. Дадоха ни чисти тетрадки, писалки…

Спектакълът «Човек от Ла Манча», който играя вече десети сезон е много  съвременен. Героят казва: «Дон Кихот, вдъхни с целите си гърди живителния въздух на живота и се замисли над това, как трябва да го изживееш…

култура: Ето защо сте нарекли своята книга  «Моята професия: Дон Кихот», защото споделяте принципите на човека от  Ла Манча? …
Зелдин:  «Аз вървя, даже ако не виждам пътя,  не зная, къде ще  пристигна. Аз вървя, тъй като някой трябва да върви,  за всички — и за своя беда. Това съм аз, Дон Кихот»…

култура: Какво главно откритие сте направили през Вашия дълъг живот?
Зелдин: Аз не съм философ, не  съм литератор, но в своята професия се  явявам  духовен лечител. Излизам на сцената и зрителите чакат моите думи…

култура: Има ли нещо, еднакво любимо за Вас и в младостта и днес ?
Зелдин: Много обичам жените. Моята майка почина когато бях на 17 години. За мен тя беше олицетворение на женственост. В театъра играех роли на лирични любовници и ми се налагаше да се влюбвам, за да изпитвам чувство на сцената.  Аз откривах в своята партньорка някакви особени черти: красиви очи, устни, прическа, фигура, ръце… Пристигайки в театъра винаги забелязвах как е облечена актрисата, с каква прическа е. На жените им е приятно това.  Веднъж ми предложиха  пиеса, в която нямаше женски роли. Два пъти ходих на репетиция и се отказах. Не мога!

култура: А въобще, какво е това жена ?
Зелдин: Чудо на природата. В пиесата на  Горки «Яков Богомолов» героят казва, че  жената е «господарка на света, същество,  което е създало всички   племена и народи, сила, побеждаваща смъртта и унищожението»…

Zeldin_Kult_05_11

Източник: http://portal-kultura.ru/articles/data/28633-vladimir-zeldin-po-prezhnemu-ochen-lyublyu-zhenshchin/